РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев на възпоменателната церемония по повод 145 години от гибелта на Васил Левски

Уважаема г-жо Вицепрезидент,

Ваше Преосвещенство,

Уважаема г-жо кмет на община София,

Уважаеми зам. председатели на Народното събрание,

Уважаеми министри и народни представители,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми представители на политическите партии,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Скъпи сънародници,

Преди 145 години тук, на това място, увисва на бесилото Васил Левски. Гробът му е неизвестен. Но заравяйки Левски, поробителят зарови зърното на свободата, което покълна и роди днешна България. От Апостола пазим едно тефтерче, кичур коси и кратки писма. Но те струват повече от доктрина. Учат ни, че дела трябват, а не думи. Дават ни вяра, че времето нас обръща, но и ние него обръщаме.

Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли? Циниците приемат тези въпроси с презрение. Както други, в онези години вземаха Апостола за луда глава и мечтател. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на дякона се покланяме всяка година.

Идеалът на Левски за чиста и свята република е дългосрочна програма. Много време трябваше, за да стане България република. А колко още ще трябва, за да стане тя „чиста и свята“? Това зависи от нас. Това зависи от нашата гражданска отговорност и позиция. Битката за справедливост и законност е задача на всяко поколение. Нашето още не я е постигнало. Републиката на Апостола принадлежи на всички граждани, а не на шепа хора. В нея Отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички. В чистата и святата република лъжата е позор, а човек тежи според делата си. В нея думите са свят ангажимент, каквито са думите в тефтерчето на Апостола.

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако някой им я поднесе в къщите на тепсия“, пише Левски. И още: „Не си народен, ако знаеш народното зло и не го казваш“. Тези прости думи описват цялата българска драма.  Робството ни е приучило да се съобразяваме със злото и със силата. Но за да бъдем свободни, трябва да победим унинието и примирението вътре в нас. Преди век и половина един монах от Карлово заложи живота си , за да изкупи свободата ни, нашата свобода. Левски предизвика цяла империя и спечели облога си. Той пожертва живота си, но спечели за цял народ.

Неговият блян не остарява с годините. Ние, днешните българи, сме призвани „с нашите дружни усилия“ да сбъднем идеала на Левски. Заради него, заради себе си и заради нашите деца.

Поклон пред паметта на Апостола на свободата!