РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на държавния глава Румен Радев по случай тържественото отбелязване на 132 години от Съединението на България

Уважаеми г-н Тотев – кмет на град Пловдив,

Уважаема г-жо Вицепрезидент,

Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н заместник министър-председател,

Уважаеми министри и народни представители,

Уважаеми Президент Стоянов,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми г-н областен управител,

Уважаеми г-н председател на общинския съвет,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Уважаеми пловдивчани и гости на Пловдив,

Скъпи съотечественици,

През септември 1885 година един възкръснал народ взе съдбата си в свои ръце и заличи границите, начертани от великите сили. Берлинският конгрес остави половин България под властта на султана. Опожарената след Априлското въстание Тракия, мъчениците от Батак и Панагюрище, които с кръвта си откупиха българската свобода, станаха заложници на интересите на близки и далечни страни.

Съединението поправи тази историческа несправедливост. То е дълбоко обмислен, колективен акт на един вдъхновен народ. Народ опиянен от свободата и готов на жертви в името на благородната цел - националното обединение и отхвърлянето на всяка зависимост. Националното обединение и чистата и свята република на Апостола са свещените идеали, които ХХ век не сбъдна. Но те ще останат въжделеният хоризонт към който българите крачеха през войни, въстания и вътрешни сътресения десетилетия наред.

Съединението е първият бляскав, успешен епизод по трънливия път на модерна България. Оттогава, вече 132 години се връщаме към този славен момент. Опитваме се да проумеем как тъй на седмата година от свободата българите се оказват по-зрели, отколкото сме днес. Способни да постигнат национална цел с почти безкръвен акт. Достатъчно силни да отстоят Съединението при Гургулят и Сливница два месеца по-късно. Способни да превърнат младата си държава от зрител в актьор на балканската и европейската политически сцени.

В единението е отговорът. С тази дума мнозина спекулират. Личната корист я разяжда отвътре. Затова днес страдаме от разединение и липса на вяра. Но нихилизмът не е изход. Изходът е в преоткриването на този стар урок от 1885г. В гражданската преоценка на всеки от нас. В личната отговорност и нашия личен пример. В това как ние гледаме на тези наши предци, които заложиха всичко, за да бъдем това, което сме днес.

Затова по празниците не ни трябват възхвали. Разум ни трябва и почит към смелите, които плащат цената на малодушните.

Поклон пред делото им.

Да живее свободна и единна България.