РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Отчетна пресконференция на държавния глава Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова по повод петата година от встъпване в длъжност - част 2

Уважаеми г-н Президент,

Уважаеми представители на медиите,

Днес е ден, в който всички очакваме да погледнем нашия президентски мандат. Ние с президента Плевнелиев влязохме заедно на 22 януари 2012 г. като екип и излизаме заедно като екип на 22 януари тази година. На първо място искам да благодаря на малкия екип, с когото работихме през  тези пет години. Ние работихме с очи за България, просветено и вдъхновено. Това беше целта на цялостната ни дейност през тези години. Всички колеги знаеха, че нашите теми са разположени между закона и словото. Научихме се да наблюдаваме внимателно фактите и събитията и да ги анализираме през призмата на нашата институция – институцията Президент. И се научихме, че всяко емоционално или инстинктивно преживяване на различни факти, събития и слухове води до тежки разстройства на личността и разстройва културата в обществото. Този мотив е много важен и се надявам и следващата администрацията добре да запомни това, да се побратими с истината, реалността и да работи с очи за България.

Не е нужно да анализираме в какъв свят живеем днес. Има много политолози, социолози, прекрасни експерти, които се опитват да дадат оценка на тежките размествания на социалните, политическите, културните, чисто човешките пластове в целия свят днес. А нас ни очакват избори. Очаква ни нова президентска администрация, която да работи в сговор с тази, която ще завари. Очаква ни ново служебно правителство и нов редовен кабинет само след няколко месеца, затова анализът със здраво стъпили крака на земята днес е повече от необходим. С очи за България ще кажа, че през призмата на институцията Президент има едно важно послание за хората, които ще дойдат след нас. Аз и целият ми екип смятаме за особено важно да бъдат решени и погледнати човешки много въпроси от нашия живот днес, от живота на народа ни, простички неща.

Разделението в обществото – първият проблем и първият въпрос, който мъчи снагата на държавата ни, мъчи народа ни вече години наред. Той ни съпровождаше в почти целия мандат. Какво означаваше това и какво всъщност означава това, какви могат да бъдат, какви са последиците от едно такова състояние в обществото? Разделението означава поредица от тежки и трудно разрешими социални конфликти, тежки противопоставяния, за които не се търси съгласието, единението и компромисът, а безсмисленото противоборство, нараняване на душата на хората, създаване на излишни пречки те да реализират собствения си живот така както те желаят. Социалните конфликти по всички правила на науката водят до нестабилност на политическата система.

Какво преживяхме ние от 2012 т. до ден днешен? Не можем да говорим просто така, плувайки по повърхността, за стабилност на политическата ни система. Имаме проблеми със стабилността в политическата система. Имаме проблеми в обществото, които се дължат на насажданата ежедневно омраза и агресия в нашето общество. Не може да се стигне далеч, не могат да се решават националните задачи, ако не преодолеем проблемите с омразата и с агресията, които са реална последица от разделението в обществото. Даваме ли си сметка всички ние и вие журналистите, защо е това разделение, кой подклажда омразата, която поражда и води агресия. Нужна ли ни е омраза и агресия? Колко струва това на народа? Кой иска да търпи да го залива омразата и агресията от сутрин до вечер по екрани, студия и печатни издания?

Много е важно да разберем колко ни струва това и кои са вдъхновителите. Това нашенска работа ли си е, вътрешна или не съвсем? Разделението води и до други проблеми в обществото. Често говорим за липса на справедливост или за умиращо чувство за справедливост у хората. Какво означава тя? Справедливостта означава всеки да носи личната си отговорност, но когато сме разделени в различни групи и групировки, личната отговорност се размива. Тя се предоставя някак си удобно на общото, никой не носи личната си отговорност и така справедливостта умира. Това е също последица от разделението в обществото. Тоест, единението е задача на тази институция. Не го очаквайте от нито една друга институция в държавата или от партийните централи. Особено по време на избори те са в смислена или безсмислена конкуренция. Няма как да чакаме те да седнат и да решат точно в такъв момент тези проблеми, които мъчат хората в цялото ни отечество. Видях го с очите си, защото с екипа ми пет години работихме с очи за България.

Разделението и разединението в нашето общество пречи да се изгради онова гражданско общество, от което държавата ни има нужда. Имаме да наваксваме, защото до 80-те години на миналия век нямаше изградени автентични структури на гражданското общество. Тръгнахме да ги изграждаме бързо, интензивно и да наваксваме, но много сбъркахме. И няма как в тежки и дълбоки социални конфликти и разделения в обществото да изградим коректив и на партиите, и на държавата за смислени и дългосрочни политики. Разделението води до криминализиране на цялото общество, и до неговото мафиотизиране. Няма как да си говорим за справедливост, която да провиждаме само и единствено, ако правим още някакви структурни реформи в съдебната система. Стига толкова със структурни реформи. Повече структурни реформи няма да решат тежките социални проблеми и проблемите, които ражда разделението в нашето общество. Другаде са въпросите. Трябва да заживеем в сговор, да имаме национално единение, за да можем да решаваме първостепенните задачи на хората, които са работа, училище на децата, образование, спокойствие, сигурност, по-смислен и по-добър живот. Халът на народа ни не е добър и никой не е в състояние да заблуди хората, че преживяват нещо друго в последното десетилетие и че ни чака много красиво бъдеще, в което хората ще бъдат доволни и ще могат удовлетворително да ръководят живота си. Още последици от разединението, което ни е захлупило вече години и за което тази институция е длъжна да се грижи. Всичко останало оставете на правителствата, които трябва да седнат и в сговор  в партиите и в парламента да извадят най-важните неща за нашия живот, най-важните неща за народа ни. Да направят един смислен план за нацията с няколко неща, които в сговор и в приемственост, както каза и президентът, да последваме в годините. Чакат ни тежки времена, които няма как да преодолеем с разделения, с омраза и агресия, всеки срещу всеки, група срещу група, структура срещу структура. До никъде няма да стигнем.

Идват избори. Посланието към партиите, към следващото служебно и редовното правителство е, как смятат да я караме. Да четем отново едни програми, в които на различните партии има едни и същи неща и предварителни заявки, че този с другия не може, този с другия не иска и не се понася. Какво да чака народът от такова дълбоко разделение, от такива дълбоки социални конфликти – социална сплотеност, вдъхновение, раждане на гражданско общество, от което имаме нужда, социална, правова справедливост, политическа, културна, духовна сплотеност или какво. Докога ще ги сочим като празни понятия. По всичките тези въпроси говорих с моя малък екип в продължение на пет години. Имаме едно и също отношение по тези въпроси. Този екип, който влезе с нас 2012 г. и който е тук в цялост и чака новите стопани на президентската институция.

Благодаря ви, скъпи колеги, че сте тук и ще посрещнете новите стопани на президентската институция. Благодаря ви за това, че на многобройните форуми, които направихме с президента, не бяхте в първите редици на публиката, нито живяхте с изкушението да се появявате по телевизионните студия и да се изживявате като говорители на президента или на вицепрезидента. Няма нужда от такива особи в президентската институция. Благодаря ви, че не я използвахте за трамплин. Дойдохте с нас, част от вас заварих тук в старата администрация, и ще останете, за да посрещнете и новата администрация.  Идват избори. Посланието към партиите и новите стопани на институцията, новото правителство и следващото редовно правителство е да работим не за разделения, защото иначе няма да си намерим мястото на голямата глобална карта и на голямата географска карта. Ако водим войни помежду си, непрекъснати, измислени, съчинени, привнесени, родени тук, ако правим война вътре между нас в държавата, пита ли се някой какво изнасяме навън. Може ли да правиш война в собствената си държава, да изправяш всеки срещу всеки и да претендираш, че изнасяш мир извън държавата. Няма такива правила. Външната политика и това, което изнасяш навън, е това, което правиш вътре в държавата. На народа му омръзна от вътрешна война. Аз не искам да изнасяме война, искам да изнасяме мир, бъдеще, настояще и повече спокойствие. Ако не си оправим къщата и ако не седнем да се помирим, ако тази институция в следващия мандат не успее да направи това, всичко останало ще се интегрира върху и около този въпрос. Чакат ни тежки времена и никой от нас няма да очаква да изнесем нищо смислено. Има ли война вътре, не можеш да изнасяш мир навън.

Преди време излезе едно изследване на „Бертелсман“, които изследват индекса за социална справедливост за 2016 г. България, между 28 страни се нарежда на 26-о място. Аз и моят екип бяхме много загрижени в тези пет години и затова избрах да анализирам и говоря по тези въпроси в допълнение на темите, за които говореше президентът Плевнелиев. Иначе помилванията, убежищата и гражданството получиха добро структуриране, добре работещи екипи, получиха едни председатели на комисии, които работиха вдъхновено, просветено и резултатите са добри. Благодаря на тримата председатели на комисии, на всички сътрудници към тях, че не допуснаха нито една грешка през тези пет години, която да накърни авторитета на нашата институция и да създаде неприятности на останалата част на администрацията, на мен или на президента Плевнелиев. Пълните данни предполагам, че вече са качени на сайта, така че можете да ги видите, но ако имате въпроси, предпочитам да останем по тази тема в диалог.

Благодаря на екипа ми. Работете и със следващите стопани на президентската институция така, както си бяхме казали в началото на нашия мандат. Авторитетът на тази институция е функция от вашия личен и професионален авторитет. Всичко това, което постигнах в този мандат, а то не е малко, е за мандата на президента Плевнелиев. Постигнах го заедно с вас. Нищо не съм постигнала сама, защото това не е възможно. Всичко направихме заедно. Бъдете всеотдайни и верни. Работете така, както работихме заедно, между закона и словото и да бъде оценено. То е за хората. Работете така, както работихте с мен, с очи за България.

Благодаря ви!