РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на държавния глава Росен Плевнелиев по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май

Ваше светейшество,
Уважаема г-жо вицепремиер,
Уважаема г-жо кмет,
Уважаема г-жо Генерален секретар на Международната организация на франкофонията,
Уважаеми министри, заместник министри, народни представители,
Ваши високопреосвещенства,
Ваши превъзходителства,
Скъпи  учители, дейци на науката и културата,
Дейци и пазители на българския дух,
Скъпи сънародници,

Вековна традиция ни събира в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в деня на отдаването на почит на безсмъртното дело на светите братя Кирил и Методий. Честваме най-хубавия и светъл български празник, превърнал се от векове в повод за национална гордост.

Днешният празник е особено специален, защото се навършват 1130 г. от началото на разпространението на славянската писменост в България, 165 г. от първото честване на Деня на българските просветители св. св. Кирил и Методий и 1100 г. от смъртта на св. Климент Охридски.

За нас българите няма друг ден като този. Ден, в който можем да възкликнем: „И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат“! Ден, в който се прекланяме пред историческото дело и мисия на светите братя и техните ученици. Ден, в който отдаваме заслужено признание за всеотдайността и апостолския труд на българските учители и будители. Ден, в който се гордеем, че сме българи, че сме народ със славно минало и бъдеще, древен и културен народ, създал своя собствена азбука, дал писменост и просветление на стотици милиони по света.

Словото изтъка душата на нашия народ, въплъти ценностите, изгради нашата идентичност. Буквите скрепиха нашата цялост, дадоха ни път, посока и смисъл. Словото е вечно, то не е подвластно на времето. В това е и голямото чудо на словото – да помни, да претворява, да възкресява. Ето защо да познаваш и съхраняваш българския език, култура, история и душевност, не е въпрос само на образование, а на принадлежност към народ и Родина.  

Скъпи учители, просветители, творци и пазители на българския дух, вие сте духовните водачи на Родината. Да бъдеш учител не е обикновена професия, а призвание да формираш млади и достойни хора, да създаваш личности, да градиш бъдеще. Всички ние носим в спомените си непокътнатия образ на любимия учител. Дълбок поклон пред академичната и научна общност, пред всички творци и културни дейци, дейците на читалищното и просветно дело и на всички които съхраняват и развиват богатото културно-историческото наследство на България. Отговорността Ви е огромна. Такова трябва да бъде и признанието за вашия труд.

Скъпи родители, нека никога не забравяме българското Възраждане, когато образованието на децата бе лична цел за всеки. „Чрез просвета за България“ бе девизът, извезан на почти всяко училищно знаме. Нека и ние днес продължим да следваме светлия пример на българските възрожденци – да четем, да се обградим с книги, а не с ненужни вещи, да отгледаме четящи и просветени деца.

Мили деца, обичайте словото и помнете завета на дедите си. Нека никога не забравяме, че векове наред България е оцелявала заради своята просвета и култура. Днес възраждането на българското образование, наука и култура повече от всякога трябва да бъде национален приоритет – дългосрочен, надпартиен и стратегически. Най-добрата инвестиция в бъдещето на една държава и народ е в образованието на младите.

Честит празник!