РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Реч на президента Росен Плевнелиев „Европа в бързо променящия се свят“ на церемонията за връчването на почетната титла „Доктор Хонорис Кауза, д-р по международни отношения

Благодаря Ви, професор Махарамов, за щедрите думи, с които ме представихте.

Уважаеми дами и господа,
Изтъкнати гости,
Уважаеми научни работници,
Скъпи студенти в Държавния университет на Баку,

Бих искал да Ви благодаря за честта да включите моето име във впечатляващия списък на хората, получили титлата „Доктор Хонорис Кауза“ на този голям университет. Това е един наистина скъп подарък от институция като Вашата известна със значимата си роля в пътя на Азербайджан към бързото развитие в положителна насока. Държавният университет в Баку, който отсега нататък е и моят университет, има богата история и е известен като един от най-прочутите научни и образователни центрове на Азербайджан и региона.

Не само като политик, но и като гражданин, аз работя за една силна Европа - обединена и мирна. Присъденият ми Почетен докторат по международни отношения е още едно признание, че трябва да продължавам да следвам този посока. Този път не е покрит с ежедневни партийни пререкания, войни или политически борби, а с фокусирана усилена работа, интелигентно приоритизиране, отдаденост и новаторско мислене. Защото, няма съмнение – живеем в бързо променящ се свят и ние като политици сме длъжни да разпознаем процесите, които ще оформят облика на следващите десетилетия. Само една последователна дългосрочна визия с ясни приоритети може да предотврати политическите и икономически опасности, които бъдещето крие.

Не можем да изминем този път сами. В този глобализиращ се свят имаме нужда от нашите партньори, с които заедно да се изправим пред предизвикателствата. От началото на президентския ми мандат винаги съм изтъквал искреното приятелство между България и Азербайджан. Нашата обща позиция по различни въпроси, свързани с района на Черно море, както и тясното сътрудничество не само в енергийния сектор, определят Азербайджан като безценен партньор. Демонстрирал съм многократно твърдата си подкрепа за задълбочаване на стратегическо партньорство между ЕС и Азербайджан. Осигуряването на енергийна диверсификация, подобряването на енергийната сигурност и създаването на нови възможности за икономическо сътрудничество са само част от инстументите, които можем да използваме, за да се адаптираме към бързо променящия се свят.

Скъпи приятели,

Една популярна азербайджанска поговорка гласи: „Да изречеш думата халва няма да ти подслади устата“. С други думи, само с говорене нещата не се променят. Необходими са действия и резултати.

Преминаваме през период на световни турболенции. Рекордният брой кризи по света и тяхното взаимодействие правят международната среда несигурна и непредсказуема. Изправени сме пред сериозни предизвикателства и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да вземаме решения. Безразличието днес не е опция. Трябва да определим основните си предизвикателства пред нас и да се борим с тях. Трябва да идентифицираме ключовите глобални тенденции и да създадем план как да ги адресираме.

Мобилността на хората е от ключов фактор в динамичния глобален свят. Миграционните процеси, в контекста на увеличаващо се население и демографските промени, са по-комплекси и важни от когато и да било преди.

Бежанската криза е съдбоносна за Европа. Тя ще я промени политически, икономически и социално. Тя разпалва стари язви в Европа като популизъм, национализъм и разединение. Според Фронтекс, общият брой на нелегално преминалите по маршрута през Западните Балкани през 2015 г. е 16 пъти повече от този през 2014 г. Миналата година броят на молбите за убежище в ЕС беше 1.3 милиона – два пъти повече от тези през 2014 г. Бежанската криза в Европа олицетворява изключителната нужда от намиране на по-добро дългосрочно решение и общо взимане на решения. Трябва да сме активни – проблемите трябва да се решават веднага без да се отлагат.

В дългосрочен план появата на средна класа в световен мащаб и задълбочаването на неравенствата ще се отразят на глобалната миграция. Независимо че се очаква намаляване на нивата на бедност, поради наваксващите развиващи се икономики, неравенствата вътре в страните ще се увеличат. Повече от две трети от страни, които обхващат 86 процента от населението в развиващия се свят, ще изпитат задълбочаващи се неравенства. Неравенствата, най-вече в стандарта на живот и образованието, биха могли да имат увеличаващо се влияние върху характера на миграцията.

Независимо от нарастващата роля на миграцията, глобалното управление и международното сътрудничество са слабо развити. Трябва да сме изцяло отдадени на намаляване дефицита на глобално управление. Способността на човечеството да реагира на предизвикателствата зависи от съвместните ни действия.

Интеграцията и сътрудничетсвото са основните реакции на всяка криза. Трябва да обърнем особено внимание на насърчаване на интеграцията като световен подход. Визия, основана на плуралистични мерки, насочени към подкрепа и уважание на културното и религиозно многообразие. Бежанската криза, пред която сме изправени днес, ни напомни, че принципите, като върховенство на закона, солидарност и равенство, които сме избрали да бъдат осносвополагащи за нашето общество, не могат да бъдат приемани за даденост. Не трябва да забравяме, че всичко, което сме изградили заедно е крехко и може лесно да бъде унищожено, ако спрем да споделяме отговорността да уважаваме, насърчаваме и защитаваме основните принципи на международния ред. Нещо повече – ние не трябва просто да разчитаме на тях, трябва да ги доразвиваме и задълбочаваме!

Днес говорим за утихване на напрегнатия период на икономическа криза. Обсъждаме различни мерки за стимулиране на растежа и за засилване на икономиките ни. Всички сме съгласни, че те имат нужда от това. Но истината е, че няма уникална рецепта за постигане на икономически ръст. Растеж не е магическа дума. Като произнесеш „растеж“ не създаваш растеж. Нито го постигаш и като наливаш милиарди в нереформирани сектори! Това, от което има нужда, са реформи, които подкрепят конкурентоспособността и устойчивия растеж.

В следващите десетилетия икономическият напредък ще бъде резултат от стабилни публични финанси, реформи в публичния сектор и интелигентни инвестиции в отраслите с висока добавена стойност. Като говорим за отрасли с висока добавена стойност, решенията, свързани с информационните технологии могат допълнително да подпомогнат държавите в стремежа им към икономическо развитие, равенство и ефиксаност на публичния сектор. Цифровото разделение може да бъде ограничено чрез универсален, финансово достъпен, отворен и сигурен достъп до интернет. Имаме нужда от регулации, които осигуряват конкуренция в бизнеса, адаптират уменията на работниците спрямо изискванията на новата икономика и насърчават отчетността на институциите.
 
Инвестиране в основна инфраструктура, понижаване на разходите за правене на бизнес, намаляване на пречките пред свободната търговия, улесняване навлизането на стартиращи компании, укрепване на органите за защита на конкуренцията и стимулирането й в дигитални платформи, могат да направят бизнеса по-продуктивен и иновативен. Докато елементарната грамотност остава от съществена важност за децата, с разпространението на интернет ще бъде от ключово значение придобиването на умения за по-сложни разсъждения и критично мислене, както и основно обучение по съвременни ИКТ системи.

Цифровите технологии могат да насърчат включване, ефективност и иновации. Повече от 40 процента от възрастните в Източна Африка си плащат режийните сметки чрез мобилен телефон. Има 8 милиона предприемачи в Китай – една трета от тях жени – които използват електронни търговски платформи, за да продават стоки както в страната, така и да изнасят в още 120 страни. В рамките на пет години Индия осигури уникална дигитална идентификация на близо един милиард души, като по този начин предостави по-добър достъп до услуги и намали нивото на корупция в публичния сектор.

Скъпи приятели,

Живеем в глобализиран, но в същото време и локализиран свят. Аз съм европеец. Работя за силна и обединена Европа, в един прогресиращ свят. Днес Европа е изправена пред много предизвикателства. Някои трябваше да ги предвидим, за други това не бе възможно. В днешния динамичен свят човек трябва да е способен да отговори на предизвикателствата, които могат да възникат по всяко време. Трябва да е подготвен да отговори с ясна визия, интелигентност, стратегическа мисъл и експертни познания, които са основни при справянето с едно истинско предизвикателство.

На прага на трансформиращата индустриална и технологична революция в бързо променящия се и взаимосвързан цифров свят, конкурентоспособността на Европа и нейната производителност са поставени под съмнение. Европа трябва да подкрепи научните изследвания, технологичното развитие и иновациите. Това означава конкурентоспособно образование и наука, насочени към иновациите и бизнеса. Увеличаването на достъпа до информационни и комуникационни технологии ще направи възможен този процес. Резултатът трябва да бъде новаторски, конкурентоспособни и ориентирани към износа малки и средни предприятия. Както всички знаем, те са гръбнакът на икономиките.

За да посрещне предизвикателствата на цифровата революция, Европа трябва да отключи потенциала на своите предприемачи, бизнес и гражданско общество, подкрепени от публичния сектор на всички нива. Благодарение на общата европейска селскостопанска политика, продоволствената сигурност не е на дневен ред. Време е да насочим фокуса си върху общоевропейска цифрова политика.

Европа има голям научен потенциал, който е нехармонизиран и слабо комерсиализиран – в това отношение имаме много да научим от САЩ. Съединените щати продължават да привличат най-големия дял от инвестициите в рисков капитал. Европа успява да привлече едва една пета от размера на тези инвестиции.

В днешния свят е от абсолютна необходимост да се подкрепят инициативи, в които се преплитат наука и технология, иновации, предприемачество, като се овластят младите научни и технологични иноватори и се засилят предприемаческите екосистеми. Създаването на подходящи механизми за пренасочване на ресурси в тазо посока е ключов въпрос и България може да служи за успешен пример.

Ние бяхме първата европейска страна, която използвайки програми на ЕС, успешно приложи финансови инструменти за насърчаване на предприемачеството и сийд финансирането. Тези инициативи ни помогнаха да се превърнем от страна, в която думата „стартъп компания“ беше непозната, до страна, домакин на най-големите събития на индустрията в региона. За трета поредна година София е обявена за „третата най-добра столица за стартиращи компании“ в Европа и според Форбс е десетото най-добро място за започване на бизнес. Така политика, която струваше 100 милиона долара, доведе до значителна промяна не само на нашата икономика, но и на начина ни на мислене. Аз бях двигател и патрон на този начален тласък  за политика, която създаде самоподдържаща се екосистема, която се развива и расте.

България е припозната като водещ регионален център за иновации, като дом на една от най-жизнените цифрови и стартиращи екосистеми в Европа, отличаваща се с първия по мащабите си и по фокус научен и технологичен парк в Югоизточна Европа – „София Тек Парк“, който стартира миналата година.

Днес България е призната не само като аутсорсинг дестинация, но и като център за разработка на продукти. Това не означава, че България не е изправена пред предизвикателства. Изправени сме, но и знаем как да успеем: като сме иновативни, фокусирани, като планираме и действаме на глобално ниво.

България е една от страните с най-нисък дял на публичния дълг от БВП в ЕС. Но фискалната дисциплина сама по себе си не е достатъчна. Искаме да поставим ясни приоритети в сектори, които насърчават икономическото развитие. Приоритизирането ни помага да използваме ресурсите си по-ефективно.

През 2015 г. започна изграждането на Европейския енергиен сьюз. Това е идеята на Европейската комисия за енергийното бъдеще на Европа, основана на принципите на солидарност и доверие между държавите членки на ЕС. Стратегията за Европейския енергиен сьюз има за цел да осигури по-голяма енергийна сигурност, устойчивост и конкурентоспособност. Това е визия за повече интеграция, свързаност и прозрачност при договарянето на доставките на енергийните ресурси за Европа. Изключително важно е, че в стратегията е заложено всяка държава членка на ЕС да има поне три независими източника за доставка на енергийни ресурси, включително на природен газ.
 
България има шанса да играе значителна роля във формирането на бъдещата енергийна политика на ЕС чрез активната ни позиция и предложения за конструктивни политики в региона. Свързването на енергийната инфраструктура на Европа, диверсификацията на източниците за доставка, заедно с енергийната ефективност, са трите стълба на енергийното бъдеще както на България, така и на Европа.

Азербайджан е ключов партньор на ЕС в подобряването на енергийната сигурност на континента. ЕС признава изключително важната роля на Азербайджан за успеха на общата си енергийна политика. Енергийните ресурси не трябва да се използват като оръжие, а като стока, която се търгува свободно на енергийния пазар. По отношение на енергетиката нашето общо оръжие е интеграцията.

Скъпи приятели,

Средата на сигурност и политическата ситуация значително се промениха след кризата в Украйна. Аз наричам тази нова фаза „студен мир“. Има мир, защото нито една страна открито не заявява, че иска да се върне в периода на Студената война. Но мирът днес е „студен“ защото наблюдаваме елементи, реторика и пропаганда от времето на Студената война. И нямам предвид само дестабилизацията на Украйна. Този „студен мир“ също се усеща тук, в района на Кавказ. От края на Студената война конфликтът в Нагорни Карабах разрушава живота на милиони. Когато замразяваме един конфликт, вместо да го разрешим, трябва да си зададем няколко прости въпроса: тази стратегия ще подобри ли условията на живот на местните хора? Ще постави ли край на ежедневните убийства и насилие? Искрено се съмнявам в това. Сценариите в Абхазия и в Южна Осетия, Транснистрия и Източна Украйна се развиват пред очите ни. Дошло е времето, когато конфликтите трябва да се разрешават само чрез спазване на международните закони и принципи. Поради този основен принцип, България отбеляза в Съвместната декларация за стратегическо партьорство между Република България и Република Азербайджан, че конфликтът между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах трябва да бъде разрешен в съответствие с принципите и нормите на международното право, съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, на базата на суверенитета, териториалната цялост и ненарушимостта на държавните граници.

Скъпи приятели,

Европа е отслабена от множеството кризи, пред които е изправена. Европейските граждани се чувстват несигурни. Трябва да съживим дългосрочната визия за Европа, нейните основни ценности и единство. Нашето най-силно оръжие винаги е било интеграцията. Нуждаем се от гъвкави политически лидери и активни граждани. Имаме нужда от лидери, които защитават върховенството на закона. В света искаме да доминират принципи, не интереси.

Политиката на велики сили и техните сфери на интереси в крайна сметка води до конфликти. Да си затваряме очите за тази заплаха не е устойчиво политическо решение. Това горчиво ни напомня, че постиженията на международната общност през последните десетилетия не може да се приемат за даденост. Принципите и ценностите, които подкрепят световния ред, не са застинали – от всички нас зависи да ги защитаваме и прилагаме ежедневно.

Същото поколение, което събори Берлинската стена, започна да изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Като се изправяме пред предизвикателствата на новия свят, ние автоматично се връщаме към старите практики, срещу които се борихме толкова дълго и така демонстрираме неспособността ни да се откъснем от миналото и да гледаме напред към светлото бъдеще. Надявам се, че като си спомняме за наследството, оставено от „нежните“ ни революции, ще навлезем в нова фаза на интеграция, на повече Европа и по-малко популизъм, на сътрудничество и по-малко граници. Защото само обединена Европа може да бъде Европа на мира и просперитета.

Някои биха приветствали по-слаба Европа. Враговете на демокрацията, враговете на свободната търговия, на човешката сигурност и върховенството на закона биха приветствали по-слаба Европа. Трябва да се запитаме - ако започнем да разрушаваме ЕС, този уникелен проект за мир и просперитет, ще има ли повече инвестиции, повече сигурност, повече възможности за нашите деца; нашите съседи повече ли ще просперират; кой ще има полза от по-слаба Европа? Обединена Европа е доказателство за това, че мирът и икономическият просперитет са възможни само когато нациите се обединяват и си сътрудничат. Така ЕС ще бъде по-силен от всякога. Европейската солидарност и отговорност отново ще заработят и обединена Европа ще излезе от тази криза по-силна от всякога. Лесна е рецептата за това – Европа не трябва да се страхува да взима смели решения и да действа решително.

Скъпи приятели,

Живеем в 21 век и трябва да се отвърнем от идеологиите на миналото. В 21 век силата на една страна не зависи от военната й мощ или от размера на територията й. Тя зависи от броя високообразовани хора, от техните идеи и амбиции. Най-големите придобивки на една страна не са оръжията й за масово унищожение и арсеналите й, а талантът на хората и жизнеността на нейната култура. Най-голямото постижение на всяка нация не е разширяването на територията й, а подобряването на живота на нейните гражданите. Бъдещето идва бързо. Бъдещето е в иновациите, човешкия капитал и образованието. В икономиката на бъдещето най-важни са талантът и вдъхновението. Младите хора трябва да имат не само познания, но и способности.

В бъдеще успешни ще бъдат само нациите с дългосрочна визия. Липсата на стратегическо мислене води до ниска ефективност и лоши резултати. Бързи действия, последователна стратегия и ясни приоритети е това, което ние, политиците, трябва да осигурим. Много отговорно наше задължение е да разрешаваме стратегически важните въпроси, които ще формират живота на хората в следващите десетилетия.

Глобализацията ни осигури инструментите да разрешим тези предизвикателства, но тя също така засили взаимозависимостта между страните, като направи локалните кризи и нестабилността заразни. Резултатите от глобализацията и бързото развитие на информационните технологии ускоряват веригата от събития, като създават риск от ефект на доминото на регионално ниво. Арабската пролет започна в Тунис и бързо се разпространи в страните в Северна Африка и Близкия Изток. Продължаващият процес на трансформация на тези общества показва, че светът в който живеем днес, е станал по-динамичен, крехък и непредсказуем. Не можем да си позволим да чакаме кризата да се появи на телевизионните ни екрани, за да започнем да търсим решения и да действаме правилно. Днес се изискват активен подход и силни политически лидери.

Скъпи приятели,

Още веднъж Ви благодаря за честта да получа титлата „Доктор Хонорис Кауза“ на Университета на Баку. Пред мен виждам много умни хора, които ще формират бъдещето не само на Вашата страна, но и на региона.

И, да, бъдещето зависи от нас. Имаме възможността, но най-вече имаме отговорността да адаптираме нашите две страни, както и Европа, към новите реалности в този глобален, сложен и бързо променящ се свят. От всички нас зависи да формираме бъдещето. Вярвам, че сме в изключително добра позиция да успеем. Както България, така и Азербайджан, имат голям потенциал. Нашата традиция да работим и успяваме заедно дава обещание за едно още по-успешно бъдеще. Заедно можем да успеем и Ви благодаря за признанието и споделената воля да надграждаме и формираме един по-добър свят!

Благодаря ви!