РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

"Лидерство във времена на криза", Четвърти глобален форум в Баку: Към мултиполярен свят

Уважаеми Президент Алиев,
Ваше Височество,
Ваши Превъзходителства,
Скъпи приятели,

Днес мирът и свободата са поставени на изпитание. За първи път след Втората световна война нивото на сигурност в света е толкова ниско. Свидетели сме на фундаментални различия както между световните, така и между регионалните сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Наблюдаваме усложнена международна среда, в която световните и регионални институции и сили не са в състояние да предотвратят кризите и да предложат устойчиви решения. Войната и терорът са факт в редица региони, където държавността и институциите се разпадат. Днес в Европа си даваме сметка, че това, което се случва в Сирия, Ирак или Афганистан засяга пряко нашите общества и начина ни на живот. Днес отнови издигаме стени и прегради. От падането на Берлинската стена повече от 40 страни в световен мащаб издигнаха над 60 нови стени по границите със своите съседи.

Да, балансът в света днес е нарушен. Необходимо е време, за да се възстанови. Глобалните и регионални сили заявяват своите нови амбиции за преразпределение.  Конфликтът в Сирия е идеален пример за това. В момента в света има властови вакуум. Съденинените щати и техните европейски съюзници не са в най-добрата си форма. Китай участва все по-активно в световната политика, но ще мине време преди да се превърне в ключов фактор на международния ред. Русия демонстрира своята роля на незаобиколим фактор на световна сцена, но икономиката й е слаба, което разкрива по-различна перспектива. Европа може да изиграе значима роля в световен мащаб, но за целта тя трябва да се мобилизира, да задвижи нови двигатели на европейска интеграция (например, Енергийния сьюз и други).

Свидетели сме на нестабилни региони, несигурни граници и разтревожени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки момент навсякъде по света може да бъде извършен терористичен акт. Никой не е застрахован и никой не е защитен.

Днес наблюдаваме преразпределение на силите в света. За съжаление, Съветът за сигурност на ООН не отразява тези промени. Независимо от огромната легитимност, с която разполага, ефективността му е ниска. Необходими са спешни реформи.

На Мюнхенската конференция по сигурност преди месец руският министър-председател говори за първата Студена война и за нова студена война, пред която сме изправени днес. Надявам се, че не вървим в тази посока. Живеем не във времена на нова студена война, а на студен мир. Преди две години на същата тази конференция аз отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени коренно ситуацията. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам „студен мир“. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, хибридни войни, замразени конфликти.

Руският президент често говори за нов баланс в света, в който трябва да се уважават сферите на интереси на Великите сили. Към нова конференция в Ялта ли сме се насочили? Ако Западът го допусне, това ще бъде огромна грешка. Живеем в критични и трудни времена, тъй като световните и регионални лидери демонстрират различни подходи и преследват различни цели в политиката. Единствено когато нямаш кауза, търсиш войната. Каузата на модерната политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не на оръжията. Лесно е да рушиш, стреляш и да воюваш. Лесно е да дестабилизираш. Лесно е да спечелиш войната, трудно е да спечелиш мира. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от силни съседи. Но разбитите общества могат да бъдат възстановени единствено от хората, а не от велики сили. Лесно можеш да разрушиш установения ред, но трябва много време, за да го възстановиш. Така че целта на политиката не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупацията на територията на съседа ти. Не да се преместват граници, а да мислиш отвъд границите. Смисълът на политиката е да модернизираш, да образоваш нацията си, да я направиш по-свободна и просперираща. Смисълът на политиката е да овластиш гражданите, да създаваш общества, които са свободни и толерантни.

Днес Европа не може да бъде остров на стабилност насред океан от нестабилност в света. ЕС също е изправен пред рекорден брой кризи. През 2016 г. се задават и нови такива, сред които евентуалното излизане на Великобритания от ЕС, възходът на национализма и популизма, миграционната вълна и други. Европа може да изпадне и в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите.

ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност поради умението си да стопява различията чрез дискусия, поради привързаността си към основните човешки права и свободи и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество и интеграция между 28 държави членки.

ЕС е уникален мирен проект, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Сътрудничеството в областта на политиката, икономиката и сигурността вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, енергийната зависимост, икономическите кризи и т.н. минават отвъд границите ни. Тези проблеми са транснационални и изискват съвместни усилия.

Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави, замразени конфликти. Криминалните мрежи печелят милиони от човешките трагедии. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора си играят с живота на хората. Именно затова операциите на НАТО и Фронтекс по външните граници на ЕС в Средиземно море са справедливи и навременни. Да помагаш на хората, чийто живот е в опасност, е универсална ценност. Но също така е важно да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си и тези, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Европейските лидери сега разбират, че няма противоречие между това да пазиш границите си и да уважаваш човешките права и свободи.

Балканите днес са на фронтовата линия на Европа. Иска ми се Балканите да се превърнат във фронтова линия на стабилност и просперитет, на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически малцинства. Като президент заявявам, че ние, българите, искаме границите да падат, а не да бъдат местени. България провежда балансирана и принципна външна политика, искаме да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринася за мира и стабилността. Тъй като кризите са глобални, решението им също трябва да бъде глобално. Само чрез солидарност и сътрудничество можем да преодолеем тези предизвикателства.

Трябва да се обединим, да развиваме глобални стратегии за това как да се борим с тероризма, климатичните промени, миграционните вълни, как да споделяме ограничените ресурси на нашата планета, а не да строим крепости, за да защитаваме недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидерите от политическия, икономическия и гражданския сектор, не само да говорим и обсъждаме, а да решаваме проблемите.

Какво трябва да направим? Преди година говорих тук в Баку за:

- Превенция – трябва да бъдем проактивни и да установим глобален механизъм към ООН за ранно откриване на кризи;
- Да имаме фокус – да се захванем с една криза и наистина да я разрешим, и то устойчиво;
- Да взимаме смели политически решения – ЕС изключително много се нуждае именно от това днес;
- Силата на дипломацията – да преговаряме, а не да стреляме, защото използването на оръжия е доказателство за липса на аргументи;
- Силата на принципите, не на интересите. Особено принципите на международното право, териториалната цялост, суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка държава, които да препотвърдим, а не да предоговаряме.
 
Така че 2016 година ще бъде година на нарастващи рискове и несигурност, тъй като се движим към по-нестабилен световен ред. Установяването на ново равновесие в мултиполярния свят изисква време. Със съвместни усилия в този преходен период трябва изградим един по-устойчив регионален и световен ред, базиран на дипломация, спазването на принципите на международното право и споделените ценности. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се разрешават по мирен начин, а не чрез хибридни и пропагандни войни. Трябва да установим глобален ред и общества, в които правилата се зачитат.
 
Историята на човечеството е история на сътрудничество и дипломация, не само на войни и конфликти. Големият поет и визионер от 12 век Низами Ганджави учеше лидерите да търсят познание, „защото чрез познанието отваряш врати, а не ги затваряш”. Нека следваме тази мъдрост и подкрепяме лидерите, които се водят в делата си по нея.
 
Благодаря ви!