РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Господин Председател,
Господин Генерален секретар,
Уважаеми членове на Парламентарната асамблея,
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,

Бих искал да благодаря на всички Ви за възможността да се обърна към тази забележителна аудитория. От 1949 г. насам тази асамблея се превърна в генератор на идеи и платформа за дебат; в защитник на човешките права, демократичните ценности и върховенството на закона. Вече повече от 65 години Вие сте двигател на позитивната промяна, водейки Европа и 800 милиона европейци по пътя на мира, единството и сътрудничеството.

България се присъедини към Съвета на Европа през 1992 г. Това членство отвори нови хоризонти за моята страна и улесни прехода от един тоталитарен комунистически режим към жизнена икономика. Това беше историческо постижение на българската нация. Но това беше и историческа ангажираност към европейските ценности, върху които се основават българската външна и вътрешна политика оттогава насам. Ние сме решени да продължим да спазваме и реализираме този ангажимент, да спазваме Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които са в сърцето на тази организация.

Днес България е горд председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Това е голяма отговорност, имайки предвид предизвикателствата, пред които сме изправени. За да съхраним общоевропейските ни ценности, са необходими съвместни и координирани усилия. Сто двадесет и шестата сесия на Комитета на министрите ще се проведе в София на 18 май 2016 г. България няма да пести усилия, за да постигне целите, които си е поставила като председател на Комитета на министрите. Ще разчитаме на ценната подкрепа и сътрудничеството на Вашите парламенти и правителства.

Приветстваме приемането на Декларацията за принципите на европейското единство и сътрудничество от Постоянния комитет през октомври 2015 г. и подкрепяме свикването на Среща на върха на държавните и правителствени ръководители, на която да препотвърдят на най-високо равнище ангажираността на страните-членки към общите ценности и принципи на демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Позволете ми да поздравя председателя на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, г-жа Джема Грозданова, за усилията, които положи за превръщането на тази декларация в реалност.

Скъпи приятели,

Свидетели сме на рекордно висок брой кризи по света и в Европа. Предизвикателствата пред нас са сериозни. Не можем  да си позволим да отлагаме тяхното решаване и да ги „завещаем“ на следващото поколение. Трябва да действаме и да взимаме смели решения. Решението може да е правилно или неправилно, но понякога дори неправилното решение е по-добро от липсата на такова. Грешките могат да бъдат поправени, но изправянето пред криза без посока създава опасна сива зона на нелегитимност и нестабилност. Безразличието не е решение. Позволете ми да очертая някои от предизвикателствата, пред които сме изправени:

Първо предизвикателство: върховенството на закона. Всяка криза може да бъде проследена до първоначалната й фаза, когато някой е нарушил правилата. Мирът обаче може да бъде постигнат, само когато правилата важат за всички. Без правила няма мир. Трябват ни ефикасни механизми за гарантиране на върховенството на правото. Днес е възможно дори постоянен член на Съвета за сигурност на ООН да наруши правилата и принципите на международния ред.

Второ предизвикателство: ранно идентифициране на кризи и проактивен подход. Свидетели сме на употребата на оръжие и сила по целия свят. Но употребата на оръжие и незачитането на върховенството на правото  не е аргумент, а отсъствието на такъв. Не трябва да чакаме кризите да се появят на телевизионните екрани, за да действаме. Мирът не е просто липсата на война. Мирът е човешки права. Мирът е върховенство на закона. Необходима ни е европейска или дори световна система за ранно предупреждение при нарушаването на универсалните ценности. Не трябва да сме просто загрижени и единствено да отчитаме наличието на криза, но да бъдем проактивни и да ги разрешаваме.

Трето предизвикателство: миграцията. Продължаващите военни действия в редица зони на конфликт принудиха милиони да напуснат домовете си. Милиони са на прага на Европа. Много от тях бягат от опустошенията на войната, молещи единствено за правото да живеят. Други просто търсят по-добри икономически възможности. Да затворим вратите си за тези, които бягат, за да оцелеят, отказът на международна защита и изоставянето на основните ценности на Европа не е решение.

България спазва Регламента от Дъблин и Шенгенското споразумение. Солидарни сме с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България подкрепя създаването на механизъм за справедливото разпределение на бежанците между държавите-членки.

Бих искал да потвърдя непоколебимата позиция на България да спазва международното хуманитарно право и международните стандарти за предоставяне на убежище. Моята страна е отговорен член на международната общност, член на ЕС и страна по Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и Протокола от 1967 г.

В качеството си на председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), България ще инициира съвместно изявление по проблемите на миграцията, което да бъде прието на Втората неформална среща на министрите на външните работи на 2 февруари 2016 г. в София.

Четвърто предизвикателство: тероризмът, насилието и екстремизмът преминават отвъд националните граници. Те нанасят удар там, където най-много боли – по нашите ценности, по начина ни на живот. Никоя страна не може да се справи сама. Тероризмът е глобална заплаха, която изисква глобален отговор. Обединени, можем да противостоим на омразата, екстремизма и разрухата. Трябва да се борим с причините за тази глобална заплаха, а не само с последствията. Въпрос на време е международната антитерористична коалиция, чийто горд член е и България, да спечели битката срещу Даеш. Идеологията зад тероризма обаче не може да бъде победена с оръжия. Нуждаем се от по-добри идеи, образование и толерантност.

Никой не се ражда терорист. Терористите се създават. Социалното изключване, неравенството и липсата на достъп до основни човешки права са това, което подклажда омразата и разделението. Много млади хора днес нямат работа, перспектива и цел в живота. Радикализацията е само на крачка разстояние. Маргинализацията няма националност, етническа принадлежност, религия или цвят на кожата. Само чрез образование и интеграция можем да предотвратим радикализацията на маргинализираните групи в нашите общества.

Ролята на Съвета на Европа като пазител на ценностите на демокрацията и свободата е от ключово значение за изработването на всеобхватен демократичен отговор на тероризма.

България приветства навременните действия на Съвета на Европа в отговор на нарастващите прояви на насилие, екстремизъм и радикализация и приемането на План за действие  за борба с насилствения екстремизъм и радикализацията, водеща до тероризъм, в рамките на  сесията на Комитета на министрите на Съвета на Европа през май 2015 г.

Приветстваме приемането и откриването за подпис на Допълнителния протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма по отношение на чуждестранните терористични бойци. България подписа Протокола в самия ден, в който пое председателството на Комитета на министрите. Българското председателство няма да пести усилия за осигуряване на пълното и бързото му прилагане.

Пето предизвикателство: глобални интереси срещу глобални принципи. Днес руската политика се основава на идеологията „Велики сили и сфери на влияние“. От друга страна, имаме ЕС, който е уникален проект за мир, в който голяма Германия със своите 80 милиона граждани и малка Естония със своите 1,3 милиона имат равни права и в който политиките, приети с консенсус, издигат ролята на всяка държава. Нито една страна не е периферия или подчинена на друга. Всеки е равноправен партньор, независимо дали е малък или голям, богат или беден. Нека глобалните интереси на световната сцена не се противопоставят, а отразяват принципите и ценностите на международния ред.

Шесто предизвикателство: Западът и Русия отново са противници. За съжаление, ситуацията в Европа се промени в резултат на украинската криза. Навлязохме в нова фаза, която аз наричам “студен мир.” Наричам го мир, защото никой не желае да се върне към времето на Студената война. Този мир е студен, защото, за съжаление, наблюдаваме елементи, риторика и пропаганда от Студената война. И някои страни са дестабилизирани от замразените конфликти. Анексирането на Крим беше грубо нарушение на международното право и неговите принципи. България продължава да подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна. За нас Крим е Украйна и Украйна е Европа!

Седмо предизвикателство: замразени конфликти – броят им расте. Източна Украйна може да е следващият такъв. Това ли предлагаме на хората от Източна Украйна? Ще живеят ли те по-добре в зона на замразен конфликт, управлявана от нелегитимни групи и техните оръжия? Погледнете другите замразени конфликти. Живеят ли там хората по-добре? По-свободни, по-сигурни и по-проспериращи ли са? Кой ще инвестира в такъв регион? Ако мислим за хората и тяхното изконно право да живеят в мир и просперитет, трябва да се противопоставим на тази погрешна и опасна стратегия на поддържане на региони, страни и нации в състояние на нестабилност и зависимост.

Осмо предизвикателство: национализъм срещу патриотизъм. Трябва да се научим да различаваме националистите от патриотите. Един мъдър президент, президентът Де Гол, някога каза: “Патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния.” Задава се нова вълна на национализъм в Европа, която експлоатира  страховете на хората от миграцията, високата безработица и други. В момента национализмът набира сила. Днес повече от всякога е нужен модерен патриотизъм, а не национализъм.

Хранейки се със страховете на хората, националистическите партии стават по-силни, проповядвайки нетолерантност, омраза и ксенофобия. 65 години след приемането на Европейската конвенция за правата на човека, националистите отхвърлят международната защита на човешките права, с цел лично облагодетелстване. Не трябва да забравяме, че Втората световна война стана възможна в резултат на отричането на демократични принципи като достойнство, равенство и взаимно уважение. Никога повече не трябва да допускаме подобна трагедия.

Преди три години в Европейския парламент един мъдър и уважаван президент каза: “По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа, по-добре икономически проблеми, отколкото исторически срам.” Тези думи бяха изречени от президента на Държавата Израел Шимон Перес. Заедно открихме изложба в Брюксел, посветена на отбелязването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. По думите на президента Перес: “Българите са скромни, тихи и свенливи, но в същото време, истински герои,” нация, която той определи като пример за кураж и човечност – хора, които преди 70 години се осмелиха да направят чудо. Хора, които дадоха на децата и на света пример за човечност и урок, че когато дойде времето да направиш своя житейски избор, да го направиш така, че да не се съмняваш и дори да съжаляваш за решението си по-късно. Урок за вярата в човешките ценности, в честността и смелостта, за помощта на хората в нужда. Да се изправиш гордо, защото си постъпил правилно и си доказал, че всеки може да промени историята.

В тъмните години на Втората световна война България беше под натиск да депортира еврейската общност. В тези бурни времена България създаде прецедент и спаси живота на всичките си граждани от еврейски произход. За съжаление, нашата страна не можа да направи същото за евреите от Северна Гърция и части от Югославия, тъй като те не бяха български граждани. Дълбоко скърбим за тяхната загуба, както и за всички жертви на Холокоста, които винаги ще помним!

Нека подкрепим всяка инициатива срещу фанатизма, ксенофобията и антисемитизма. Дори най-ужасните злини могат да бъдат предотвратени, ако хората от различен религиозен, етнически, културен и социален произход се обединят в своето разнообразие и твърдо кажат “не” на омразата. Днес, срещу моя офис в центъра на София, съществуват заедно в мир храмове на различни религии – византийска църква от 4 век, православна църква, джамия, синагога и католическа катедрала. Това е изключителен пример за толерантност, мъдрост и уважение към различния.

Девето предизвикателство: национални интереси срещу солидарност. Днес Европа е отслабена от големия брой кризи, пред които е изправена. Усещането за несигурност и липса на посока става все по-осезаемо сред европейските граждани. Трябва да възобновим дългосрочната перспектива, цел и визия за обединена и мирна Европа. Силата на Европа винаги е била в единството и ценностите й. Нашето най-силно оръжие винаги е било интеграцията. Днес, повече от всякога, имаме нужда от повече, не от по-малко Европа. Със сигурност се нуждаем от силни политически лидери и активни граждани. Нуждаем се от лидери, които разбират, че различията трябва да се решават по мирен път. Нуждаем се от лидери, които спазват, а не подкопават международния ред. Желаем да видим как принципи, а не интереси доминират глобалната сцена. Не желаем да се връщаме към времената на Великите сили и техните сфери на влияние. Много от нас бяха жертва на подобна политика векове наред.

Обединена Европа беше изградена чрез единство и партньорство, не чрез войни и конфликти. Обединена Европа доказа на света, че мирът е възможен, само когато нациите достигнат до такова ниво на интеграция и сътрудничество, което прави бъдеща война невъзможна.

Някои от предизвикателствата пред нас са резултат от погрешното тълкуване и дори манипулиране на историята, от ненаучените уроци. Преди 70 години, в края на Втората световна война, Европа беше в руини. Десетки милиони загубиха живота си. Решимостта никога да не допуснем отново подобна разруха роди обединена Европа. Враговете се превърнаха в партньори и приятели, работещи заедно за общото бъдеще, споделящи общи ценности. Интеграцията и сътрудничеството се утвърдиха като антидот на дестабилизацията.

Не искаме да се връщаме към времената, когато Великите сили разпределяха своите сфери на влияние. Балканите бяха жертва на такава политика векове наред и бяха считани за барутния погреб на Европа. Регион, изпълнен с конфликти и борби. Двигателят на европейската  интеграция и демократичните граждански общества донесе историческа промяна. От регион, раздиран от войни, Балканите се обединиха в мир. Днес балканските държави работят за общо европейско бъдеще, изграждайки мостове на доверие и сътрудничество. Нашата работа обаче още не е завършена. Този положителен процес може да бъде преобърнат.

Политиката на Великите сили поражда конфликти. Да си затваряме очите за тези заплахи, не е устойчиво политическо решение. Това е горчиво напомняне, че постигнатото от международната общност през последните десетилетия не може да се приема за даденост; че принципите, върху които изградихме нашия свят, не са издялани в камък и от всеки един от нас зависи да ги уважаваме и защитаваме.

Дами и господа,

Изминаха почти 19 години, откакто български президент е говорил пред тази асамблея. България измина дълъг път оттогава. Моята страна, Балканите и Европа се промениха за добро, отбелязахме значителен напредък. С падането на Берлинската стена се разпаднаха и комунистическите режими в Европа.

Като граждани на новородена демокрация българите вярваха, че ще са необходими само няколко години за изграждането на “истинска демокрация.” Днес осъзнаваме, че изграждането на демократични институции и приемането на европейски закони не е достатъчно. Демокрацията е процес, начин на мислене, който трябва да се възпитава. Необходимо е време, преди тя да пусне корени и да започне да се развива. Демокрацията изисква постоянни усилия и не трябва да се приема за даденост. Нашите демокрации не са перфектни. Демокрацията обаче е това, което ни прави силни и хуманни. И както казваше бившият президент на Република България д-р Желю Желев: “Демокрацията се лекува само с повече демокрация.”

Днес България е горд член на ЕС и НАТО. Двигателят на европейската интеграция донесе дълбока и позитивна промяна. Брутният вътрешен продукт се утрои, средствата за образование, здравеопазване и пенсии също се утроиха. Държавният дълг е  третият най-нисък в ЕС. Българите никога не са били толкова свободни, колкото са днес.

България е стабилна.  Икономиката се развива. През 2015 г. бяхме сред петте най-добре развиващи се икономики в ЕС. Имаме амбициозен дневен ред за реформи и планове за модернизация. България създаде най-успешната „старт-ъп“ и иновационна екосистема в региона. Бях горд да приема наградата за България като най-добра европейска аутсорсинг дестинация за 2015 г.

Нашата външна политика е балансирана, изградена върху ясни принципи – интеграция, свързаност и добросъседство. България е двигател за  регионална свързаност и интеграция. Изграждаме магистрали, железопътни линии, мостове и енергийни мрежи, за да свържем хората и бизнеса. Регионът се развива и е на прав път. Споменът за миналото обаче е все още силен, а бъдещето несигурно. Свидетели сме на геополитическо напрежение в региона, на сблъсък между предприемачи с устойчиви бизнес модели и олигарсите с техните задкулисни мрежи. Наблюдаваме сблъсък между свободните медии, които излагат истината, и медиите, които служат като част от пропагандните машини. Трябва да ускорим реформите в целия регион, по-специално съдебната реформа, прозрачните правителствени политики, приемането на антикорупционно и медийно законодателство. Трябва да насърчаваме прозрачността на обществените поръчки и електронното правителство, защото, когато управляваш публични средства, не трябва да криеш нищо.

Балканите трябва да бъдат регион на международно сътрудничество, а не на геополитическо напрежение. Ние, българите, желаем да живеем в регион на мир, човечност и толерантност. Регион, който може да преодолее различията и да бъде пример в света за мирно разрешаване на конфликти и демократична трансформация. Искаме границите на Балканите да падат, не да се местят. Работим за прогрес и развитие, за свързаност и интеграция. Насърчаваме трансграничното сътрудничество. Сътрудничеството между съседите е много силен инструмент, особено на Балканите. Уникално е да гледаш как хората от двете страни на „Желязната“ завеса заедно градят общо бъдеще. Днес е видима разликата между изолираните и забравени региони и тези, които си сътрудничат.  

Днес България е председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. В рамките на нашето председателство ще отбележим 20-ата годишнина от тази инициатива, която се превърна във водещия политически формат за сигурност и стабилност в региона. Три са приоритетните области на председателството: свързаност, сигурност и миграция и засилване на основите на демокрацията, включително медийната свобода, насърчаване на достъпа до интернет и новите технологии в подкрепа на активното гражданско общество в региона.

Осъзнала положителното влияние на европейската интеграция за развитието на региона, България подкрепя разширяването на ЕС и НАТО. През годините България се утвърди като остров на стабилност и важен фактор в региона. Балканите са една наистина красива и вълнуваща част на Европа. Заедно с нашите съседи ние работим за задълбочаване на регионалното сътрудничество и насърчаване на икономическото развитие.

Дами и господа,

Вече повече от 20 години България е член на Съвета на Европа, който пръв прие бившите комунистически страни в демократичното семейство на народите. Благодарение на ролята на Съвета, в годините на прехода ние успяхме да изградим модерна демократична държава, в която човешките права и върховенството на правото са над всичко. Изминахме дълъг път от 1992 г. Предприетите от правителството реформи в сферата на образованието, сигурността и правосъдието са още едно доказателство, че България е взела бъдещето си в свои ръце, че сме отговорни, че осъществяваме реформи и постигаме устойчиви резултати. Затова приканвам тази високоуважавана асамблея да отмени постмониторинговия диалог за моята страна.

Скъпи приятели,

Само чрез сътрудничество, върховенство на правото и политика, основана на ценности, ще можем да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени. Нито една нация, независимо от политическата й воля и военна мощ, може да се справи сама. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Основателите на ЕС сътвориха история. Ако спрем сега, някой друг ще го прави. Трябва да продължим пътя към един по-интегриран, мирен, човечен и устойчив европейски и световен ред.

Живеем в 21 век, нуждаем се от нови идеи, които не се основават на идеологиите от миналото. През 21 век силата на дадена държава не трябва да се определя от нейната армия от войници, а от армията й от високообразовани хора. Не от територията, а от големината на мечтите и амбицията й. Силата на една нация не трябва да се измерва с оръжията й за масово унищожение и пропагандната й машина, а чрез таланта, вдъхновението и културата на народа й. Постиженията на една страна не трябва да се измерват чрез преначертаване на държавни граници, а с успеха на обикновените хора. Имаме нужда от международен ред, в който всеки е важен, независимо колко богат или беден, силен или слаб, голям или малък е той. Нуждаем се от лидери, които преодоляват различията по мирен път. Силните хора не са символ на успеха на една държава. Това могат да бъдат само демократичните институции, които служат ефективно на своите граждани.

Истинският въпрос днес е дали същото това поколение, което събори Берлинската стена, ще започне да изгражда нови стени в сърцето на Европа. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са големи, но такава е и нашата сила, когато сме единни. Това, което споделяме, е много повече от това, което ни разделя. Споделяме ценностите на мира, справедливостта, човешките права, върховенството на правото, толерантността и хуманизма. Съвременната история на Европа е преди всичко история на дипломация, търговия и сътрудничество, не на войни и конфликти. Трябва да разрешим спешните въпроси, но единственото устойчиво решение е мирното политическо решение. Единственото позитивно развитие е развитието, което осигурява еднакви възможности на всички. Успехът означава да даваш, не да вземаш. Успехът е да разрешаваш конфликти, не да ги замразяваш. За да предотвратим бъдещи кризи, се нуждаем от единство и правила. Солидарността трябва да е константна величина. Не може да сме солидарни по един въпрос, а по друг не. Ние сме семейство на споделени ценности и съдба, не семейство, изградено върху сметки и интереси. В трудни времена семейството остава сплотено. Днес нашият общ европейски проект има нужда от допълнителна доза доверие и подкрепа. Нека му го дадем! Единството ни прави по-силни!

Благодаря ви!