РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на Берлинския глобален форум: "Европа и развиващите се икономики: Споделяне на отговорността"

Уважаеми посланик Шефер,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,

Като президент, но и като инженер, знам със сигурност: ако искаш да решиш един проблем, първо трябва да го назовеш. Да се изправиш пред проблема и да вземеш смело решение. За съжаление, много политици замитат, отлагат или прехвърлят проблемите на следващото правителство, дори на следващото поколение. В миналото политическото решение беше РЕШЕНИЕТО, окончателно и неоспоримо решение. Когато е трудно, когато има дълбока криза, когато няма друг вариант, тогава взимаш политическо решение. За съжаление, днес има много примери, че политическото решение изобщо не е решение. Ето един пример. По време на кризата в Ирак ООН успя да осигури коридор за хуманитарна помощ само за няколко дни. При кризата в Сирия, отнема повече от 5 години, да бъде взето решение за коридор за хуманитарна помощ и до днес, все още, няма такъв.

Броят на кризите по света достигна рекорден брой. Изправени сме пред сериозни предизвикателства и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме отговорността на следващите. Трябва да действаме, да взимаме решения. Едно решение може да бъде правилно или грешно, но понякога едно грешно решение е по-добро отколкото липсата на каквото и да е решение. Погрешното решение може да бъде поправено, докато липсата на решение създава опасна сива зона на нелегитимност и нестабилност. Да сме безразлични не е вариант днес! В рамките на Берлинския глобален форум ние се обръщаме към основните предизвикателства в региона и по света, които стоят пред нас. За да ги разрешим, трябва да ги назовем. Позволете ми да назова някои от глобалните предизвикателства, с чието разрешаване трябва да се заемем.

Първото предизвикателство: Върховенството на закона. Всяка криза може да се проследи назад във времето до момента, в който някой е нарушил правилата. Мир може да бъде постигнат само когато правилата важат за всички. Без правила няма мир. Трябва да въведем ефективни механизми, които да гарантират върховенството на закона. Днес е възможно даже постоянен член на Съвета за Сигурност на ООН да не спазва правилата и принципите на международния ред.

Второ предизвикателство: Ранното откриване на кризите. Виждаме използването на оръжия и сила на толкова много места по света днес. Оръжията обаче не са аргумент, а доказателство за липсата на такива. Това е последната възможност. Не бива да чакаме оръжията и кризите да се появят на телевизионния екран, за да действаме. Мирът не е само липса на война. Мирът означава човешки права. Мирът означава върховенство на закона.  Трябва да се активира система за ранно предупреждение в рамките на ООН, тогава когато тези универсални ценности бъдат нарушени, за да не се допуска последващо задълбочаване на кризите.

Трето предизвикателство: Климатичните промени, миграцията, тероризма,  заплахите за сигурността не започват от нашите граници. Те са отвъд нашите граници. Трябва да се интегрираме и да обединим усилията си за да ги разрешим. Терористите могат да бъдат победени от международната коалиция. Но идеологията на терориста не може да бъде победена с оръжия, тя може да бъде победена само от по-добри идеи, от толерантни общества и образованието.

Четвърто предизвикателство: Западът и Русия отново са опоненти. За съжаление! Играта в Европа се промени. Украинската криза е тази, която промени играта. Навлязохме в нова фаза, която аз наричам „студен мир.“ Това е мир защото никой не иска война и никой не иска да се връщаме към периода на студената война. Мирът обаче е студен, защото, за съжаление, Русия и Западът се противопоставят един на друг днес. Докато ЕС се стреми да остане обединен по въпроса за санкциите, Русия използва всяка възможност да разделя и да отслаби ЕС.

Пето предизвикателство: Глобални интереси срещу глобални принципи. Днешна Русия вярва и действа на базата на идеологията за великите сили, с техните сфери на влияние и периферия между тях, в идеология, в която великите сили заедно решават съдбата на периферията между тях. От другата страна е Европейският Съюз, който е уникален проект за мир, в който както в голямата Германия с 80-милионно население така и в малката Естония с население от 1,3 милиона, държавите имат еднакви права. И където политиките, основани на консенсус правят всяка страна важна. Няма страна, която да е периферия или да бъде второстепенна. Всеки е партньор и всеки е важен, независимо дали е малък или голям, богат или беден. Надяваме се да видим глобални интереси на световната сцена, които отразяват основополагащите принципи и ценности на международния ред, а не са в противоречие с тях и дори ги разрушават. Не трябва да позволяваме светът да се завърне към политиката на 20 век, която разделя света на велики сили и периферия. Това е много опасно.

Шесто предизвикателство: Замразените конфликти – броят им расте. Източна Украйна може да е следващата. Това ли предлагаме на гражданите на Източна Украйна? По-добре ли ще живеят те в регион със замразен конфликт, управляван от нелегитимни групи и техните оръжия? Погледнете другите региони със замразени конфликти. Там хората по-добре ли живеят? Те по-свободни, по-сигурни и по-богати ли са? Кой ще инвестира в регион със замразен конфликт? Ако мислим за хората и тяхното право да живеят в мир и просперитет, трябва да се противопоставим на тази погрешна и опасна стратегия да се поддържат региони, държави и нации нестабилни и зависими.

Седмо предизвикателство: Национализъм срещу патриотизъм. Надига се нова вълна на национализъм в Европа, който използва чисто човешките страхове от миграция, липсата на икономическа перспектива, високата безработица и други. Националистите имат силен глас, те са агресивни и се надигат. Днес повече от всякога е необходим модерен патриотизъм, не национализъм. Един мъдър президент, френският президент Шарл де Гол, някога каза: „Патриоти са тези, които обичат родината си, националисти са тези, който мразят различния.“

Аз виждам и други предизвикателства като това, че от глобализацията печелят преди всичко малко на брой хора, нивото на образование на фона на безпрецедентния технологичен бум, при който се очаква 80 % от възрастното население на света да има суперкомпютър в джоба си до 2020 г. Виждам предизвикателства, основани на погрешната интерпретация и дори манипулация на историята, или от пренебрегването на историческите уроци.

Позволете ми да дам един пример. Преди 70 години, в края на Втората Световна Война, Европа беше в руини. Решимостта никога да не се допусне повторение на такава разруха роди обединена Европа. Враговете станаха партньори и приятели, работещи заедно за общото бъдеще, споделящи едни и същи ценности. Интеграцията и сътрудничеството се доказаха като двигатели на мира и просперитета, като противоотрова на дестабилизацията.

Подчинената само на интереси политика на велики сили и периферия между тях, която отново се надига, поражда конфликти. Да си затваряме очите пред тази заплаха не е устойчиво политическо решение. Това ни напомня с горчивина, че това, което международната общност е постигнала през последните десетилетия не трябва да се приема за даденост; че принципите, върху които изграждаме света все още не са утвърдени и всеобщо валидни, че от нас зависи да ги уважаваме, спазваме и защитаваме.

Скъпи приятели,

Ние в Европа, не просто трябва да назоваваме кризите, но и да ги решаваме. Нашият подход трябва да е проактивен – проблемите да се решават в момента на тяхното възникване, а не да отлагаме и по този начин да задълбочаваме кризите. Най-важното е да се фокусираме върху нашето единство. Само заедно можем да бъдем ефективни. Европейският съюз е семейство. Солидарността в семейството се базира на отговорността на всеки член. Да, ще помогнем на Гърция, но се очакват реформи, очаква се отговорност. Да, ще решим проблема с бежанците, но той не може да бъде решен само от една държава.
Днес с всяко парче нова ограда, с взаимните блокади на граници, с телените мрежи, с водните оръдия и сълзотворен газ, използвани срещу бежанците и то в сърцето на Европа, ЕС застава срещу собствените си правила, срещу собствените си ценности и идентичност.

Вижте Шенген. Шенген не е просто закон или директива. Шенген е мечтата за Европа без граници, така че от София до Берлин и от Краков до Париж, да пътуваш без да си показваш паспорта. Днес обаче някои държави в ЕС налагат временно неприлагане правилата на Шенген. Шенген днес е поставен в опасност. Не трябва да позволяваме нашите мечти и основните принципи, върху които е изграден ЕС да бъдат застрашени. Трябва да останем верни на себе си и да убедим всички останали, че вярваме в нашия план за Европа и света.

Кризите могат да се  решават само чрез интеграция и сътрудничество. Интеграцията прави прогреса възможен, затова ни трябва повече, а не по-малко интеграция в Европа. Историята на Европа е история преди всичко на сътрудничество, дипломация, технологичен и човешки успех, а не само на войни и конфликти. Нашите демокрации не са перфектни, те не винаги функционират добре. Но именно демокрацията ни прави силни, свободни, хуманни. Нациите не са силни с техните армии от войници, в бъдещето нациите ще бъдат силни с техните армии от образовани хора. Силата на една нация днес не би трябвало да е във военните й способности, а в таланта и във влиянието, което оказва на света. Успехът на една държава не трябва да се измерва с увеличаването на нейната територия, а с успеха на гражданите ѝ. Имаме нужда от международен ред, в който всеки е важен и в който всеки може и трябва да даде своя принос за мира и развитието. Нуждаем се от държави и лидери, които вярват, че различията се решават само чрез диалог и сътрудничество.

Живеем в интегриран свят, в който технологиите, социалните медии и желанието на хората да живеят по-добре, надхвърлят нашите граници. Никой не е имунизиран срещу тероризма, глобалното затопляне, от икономически или енергийни проблеми. Както Бенджамин Франклин справедливо е отбелязъл: "Или ще се държим всички заедно, или всички ще увиснем поотделно на бесилото".

В трудни времена трябва да следваме нашите идеи, а не страховете си. Трябва заедно да преодолеем различията си по мирен път. Ние вече сме взаимозависими. Нека превърнем тези зависимости във възможности.

Скъпи приятели,

Нито една нация, независимо от политическата си воля и военна сила, не може да се справи сама. Сътрудничеството отдавна вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Основателите на Европейския съюз влязоха в историята. Но ако спреш да правиш история, някой друг ще я прави. Ние трябва да продължим да творим историята като създаваме по-интегриран, мирен, хуманен и устойчив международен ред.

Благодаря Ви!