РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Уважаеми ръководител на катедрата по публична администрация,

 

Уважаеми дами и господа, учени и студенти,

 

За мен е огромна чест да бъда сред вас днес, когато ми се връчва титлата Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“, водещ университет в света и просветителска институция с над 600 години академична история. Това е един истински глобален интелектуален лидер, който векове наред е най-високият национален образователен институт. Днес университетът „Сункюнкуан“ е дом на революционни иновации и уникална образователна екосистема.  Лидер в политиката и изследванията, решен да успява на глобално ниво. Благодаря ви за топлия прием и за признанието, което получавам днес. 

 

Тази изключителна чест – почетния докторат по стратегическо лидерство в публичните политики, с което ме удостоихте, е признание, което приемам не само лично, но преди всичко заради идеите, които отстоявам от началото на моя мандат като български, но и като европейски държавен глава. Аз виждам тези идеи, въплътени тук, в университета „Сункюнкуан“, моята нова алма матер. 

 

Днес нищо не може да се постигне без целенасочена работа, мъдро приоритизиране, посветеност и иновативно мислене – нито в бизнеса, нито в изследванията, още по-малко в политиката. Това е урок, който научихме и от нашата история. 

 

Тази година отбелязваме 25 години от установяването на дипломатически отношения между Република България и Република Корея. Нашето приятелство и сътрудничество имат дълбоки корени. В исторически план България и Корея са били страни на кръстопът, с изключително богата култура и история. България е една от най-старите държави в Европа, основана през 681 година. България е единствената европейска държава, която запази оригиналното си име от времето на своето създаване - преди повече от 1300 години. През 19-и век както България, и Корея са аграрни страни с амбиции в индустрията. В началото на 20-и век България бързо прегърна новата вълна технологични иновации. През 30-те години България е шеста в Европа по темпове на растеж. В науката също правим първите смели крачки. През 1937 г. Георги Наджаков открива фотоелектрическия ефект, благодарение на който се създаде първата фотоелектрическа копирна машина, патентована през 1939 г. Джон Атанасов - професор по математика и физика, син на български емигрант в САЩ, създава в Държавния университет на Айова първия дигитален компютър. До края на 80-те години над 60 производителни фабрики и институции осигуряват висока концентрация на компютърна техника, производството на полупроводници и електроника за експорт. Това прави България един от трите водещи износители на ИКТ и електроника през 1987г. През 80-те години на 20-и век България се смята за силиконовата долина на източния блок. 90-те години са период на икономически застой за страната. Структурните реформи боксуват, банките бяха несигурни. Но фокусът и решимостта ни помогнаха да се подготвим и присъединим към НАТО и ЕС. 

 

Днес сме решени да успеем. Тази решимост привлича международното внимание. Наред с популярно и обичано розово масло и българското кисело мляко България е призната като страната с една от най-бързите интернет връзки и огромен талант и потенциал в  ИКТ сектора.  

     

Като президент се гордея, че съм активно ангажиран и че съм патрон на първата иновационна екосистема – София Тех Парк. Ние работим усилено и засилихме ролята на България като водещ регионален иновационен център в ИКТ. България е страната с една от най-жизнените европейски дигитални и предприемачески екосистеми. Разработваме първия по размер и обхват научен и иновационен технологичен парк в югоизточна Европа.   

 

Утвърждаването на София като център на регионалното и глобално предприемачество има своите корени в миналото. Още тогава бяха сформирани известните български училищни отбори по математика, информатика, физика, химия и много други дисциплини. Тези училища създадоха и много от талантите, които сега са двигател на успеха на България в областта на ИТ. 

 

Софтуерната индустрия в моята страна се увеличи с около 500 процента през последното десетилетие. Дейността е съсредоточена главно в развитието на експортно ориентирани продукти и услуги. Аутсорсинг индустрията също нараства с 20 процента годишно на заетите в нея.

 

Броят на хората, наети в софтуерната индустрия, непрекъснато се увеличава с около 10 на сто годишно. Само през 2014г. лабораториите на SAP удвоиха броя на ИТ специалисти в офиса си в София. Същото направи и световният гигант VMware Technology, като нае 1000 компютърни програмисти. HP управлява глобален център в София като, наема 6 500 компютърни експерти. Най-голямата технологична сделка в региона през 2014г. се случи също в България. Американската компания Progress Software придоби за 262 млн. долара българската софтуерна компания Телерик, стартираща компания, създадена от четирима студенти преди 10 години. Най-голямата българска аутсорсинг компания – Софика, беше придобита при друга голяма сделка миналата година от американската TeleTech и днес продължава да се развива като основен международен доставчик. 

 

Нашата усилена работа дава плодове. България е атрактивна за ИТ компаниите и е регионален център за ИКТ в Югоизточна Европа. Това се дължи на няколко фактора – високо квалифициран труд, добро местонахождение, специалисти в целия цикъл на софтуерното развитие, добро владеене на чужди езици от експертите и отлично съотношение качество-цена на труда.  

 

Показателна за бума, който направихме, е годишната класация на AT Kearney за най-атрактивна аутсорсинг дестинация в света. В публикацията миналата година България е единствената европейска страна, попадаща в първите десет места. В доклада на AT Kearney България се споменава като „дома на високотехнологичните центрове“, което показва, че нашата страна се възприема не само като страна с евтина, но също и с високо квалифицирана работна ръка.  

 

Днес българският иновационен и експортно ориентиран ИКТ сектор е пример за успех в Европа. Секторът се откроява, като създава приблизително 6 % от БВП, изнася над 50 % от продуктите и услугите си, наема над 50 000 висококвалифицирани специалисти. С над 100 иновативни стартиращи компании София е сред трите най-добри места за стартиращи  компании в Европа, изпреварвайки градове като Берлин, Париж, Барселона, като изостава само след установени центрове като Лондон и Дъблин. България е призната днес като аутсорсинг дестинация, но и като център за създаване на продукти. Развойните центрове на иновационните гиганти като Festo, Behr Hella, ABB, Liebherr, Johnson Controls и много други са разположени в България. 

 

Но дигитализацията и дигиталната икономика също са в дневния ред и работата на предприятията в традиционните сектори в България – включително текстилната индустрия, обработката на храни и минното дело. Глобалният успех на български компании Walltopia, Aglika Trade, Ontotext, RooBar е показателен за мултиплициращия се растеж, който днес благодарение на иновациите се случва у нас. 

 

Скъпи приятели,

 

Днес ние всички сме свидетели на динамични процеси, които съществено променят нашия свят. Повишеното търсене на растеж, съсредоточен върху качеството, е реалност. Навлизането в ерата на креативната икономика днес е факт. Темпът на промяна в глобален свят днес непрекъснато се увеличава. 

 

Днес във всяко производство се наблюдава нова индустриална революция на масово персонализиране на продукти. Бъдещето вече не минава през газови и петролни тръби, то идва с иновациите. В бъдещето само нации с дългосрочна визия могат да бъдат успешни. Липсата на стратегическо мислене води до ниска ефективност и лоши резултати. Ние, политиците, трябва да предприемаме бързи действия, да следваме последователна стратегия и ясни приоритети. Алтернативата да се съсредоточим върху ежедневните партийни битки е много по-лесна. Определям себе си като нетипичен политик, тъй като не принадлежа към никоя партия и не влизам в партийни войни и политически битки. Отдаден съм изцяло на националната кауза и политиките, които постигат значителен напредък по националните приоритети. 

 

Опитът ми като предприемач ме научи да бъда добър мениджър, прагматичен и постигащ резултати. Вярвам, че тези качества са много важни и в публичния сектор. Влязох в политиката следвайки няколко основни правила, които продължавам да следвам и днес. Те са: имай приоритети, имай ценности, винаги мисли дългосрочно, гради доверие и търси консенсус, имай свои собствени инициативи, с които да бъдеш припознат от обществото,  не обещавай много, но изпълнявай обещанията си! Хората са мъдри и не очакват чудеса от политиците. Те ще оценят честните политици – не крий, а назовавай проблемите, давай решения и постигай резултати! 

 

Следвайки тези правила в най-трудните времена за ЕС, в месеците след банкрута на  Lehman Brothers, като министър на регионалното развитие и благоустройството не се поколебах да си поставя ясни приоритети – изграждане на магистрали, енергийна ефективност, иновационни еко системи и голяма програма за модернизация, заедно с ефективно и прозрачно управление на национални и европейски програми и фондове. Начертахме пътя, определихме приоритетите и доведохме проектите до успешен край. Българският народ ми се довери, че мога да определя смислени национални приоритети, да работя и да постигам резултати по тях и ме подкрепи за президент в преки избори. 

 

Скъпи приятели,

 

Както си спомняте, университетът „Сункюнкуан“ прие 10-годишен план през 2011 г., наречен „Визия 2020“. Това бе и първото нещо, което направих като новоизбран президент. Поканих представители на всички институции - министри, депутати, професори, неправителствени организации, общински съветници и кметове, за да постигнем единодушно съгласие по „Националната програма България 2020“. Заедно определихме стратегическите приоритети за страната. Интегрирахме българските и европейските програми и фондове и аз работих за осигуряването на пълен консенсус. „България 2020“ в момента се изпълнява и резултатите са видими. Страната се модернизира, извършват се структурни реформи заедно с фискална дисциплина н политики,  насочени към растеж. Бъдещият икономически растеж на България е основан на гарантирано обществено финансиране, институционални реформи и интелигентни инвестиции в образованието и индустриите с висока добавена стойност. 

 

Скъпи приятели,

 

На международното състезание по математика в Корея през 2014 г. отбор от великолепни млади българи спечели четири златни, два сребърни и два бронзови медала в състезание, в което участваха 70 отбора от 31 страни. Българският отбор беше на едно от най-високите места в цялостното класиране. В световната класация за всички времена на международните състезания по математика, физика, химия, биология и компютърно програмиране България е сред 10-те водещи страни, заедно с Южна Корея, САЩ, Русия и Китай. 

 

Има много талантливи млади учени в моята страна. Това ни мотивира да продължим да връчваме наградата на Президента на името на създателя на първия дигитален компютър – българо-американския гениален инженер Джон Атанасов. Отличавам с тази награда ежегодно изключителни млади учени и предприемачи в ИТ сектора. 

 

България днес е изправена пред много предизвикателства, но знаем и как да успеем – като бъдем иновативни, целенасочени, като планираме и действаме отвъд националните граници. Вярваме в нашия потенциал. Важна задача на българските политици е да отключат този потенциал. Напредъкът е непрекъснат процес. Просперитетът не се подарява, за него трябва да се работи. Корейците и българите работиха усилено, за да постигнат това, което представляваме днес и трябва да продължим да го правим. 

 

За мен най-важните приоритети по българския път към икономическо развитие са:

 

• Първо и най-важно: образованието – адаптивно и иновативно. Да подкрепяме образованието, иновационните и изследователски екосистеми навсякъде и по всяко време.

 

• Второ: Ефективни институции – не може да се просперира без засилване на институционалния капацитет и без ефективна публична администрация. Най-доброто средство за изграждане на ефективни национални институции е бързото въвеждане на електронното правителство. То ще подтикне администрацията към реформи, ще я направи по-прозрачна и ще намали разходите за бизнеса. 

 

• Трето: Важно е да имаме приоритети. Като президент работя да позиционираме България като регионален център, съзнавайки, че ИКТ и иновациите са стратегическа област за инвестиции. Те са ключ към нашата конкурентоспособност и устойчиво развитие с висока добавена стойност. Увеличаването на достъпа до информационни и комуникационни технологии ще ускори този процес. Резултатът трябва да бъде конкурентоспособни, експортно ориентирани и иновативни малки и средни предприятия, които са гръбнака на икономиката.

 

• Четвърто: Фокус върху качеството, не само върху количеството. Да си по-добър невинаги означава да си по-голям. Когато Daimler Benz и Chrysler Corporation се сляха през 90-те години, хората смятаха, че когато милиарди отидат при милиарди, това ще произведе още повече милиарди. Но резултатът бе най-лошата криза за компанията, която почти разруши добре познатата марка. 

 

Скъпи приятели,

 

От всички нас зависи да начертаем бъдещето. Имаме всички дадености да успеем. Потенциалът за растеж и иновации е огромен в световен мащаб. Пътят към развитието е адаптивно образование, подкрепа за технологиите и иновациите, подкрепени от силни институции. Благодаря ви за подадената ръка и за силната воля да си сътрудничим и заедно да изграждаме общото ни бъдеще.

 

Предстоят ни нови огромни възможности, като например „интернет на нещата“. Те ще променят света, ще имат изключително и всеобхватно въздействие върху всеки на планетата. Изследователската компания IDC предвижда, че тази огромна промяна ще генерира почти 9 трилиона щатски долара в годишни продажби до 2020 г.

 

General Electric определя „интернет на нещата“ като тенденция “много наподобяваща индустриалната революция от 18-и и 19-и век, когато механизираното производство направи масовата продукция възможна и селското население започна да се стича към градовете.” Според проучване на GE: “Ние сме на пресечната точка на друга вълна от иновации, която обещава да промени начина, по който правим бизнес и взаимодействаме със света на индустриалните машини.”

 

Трите основни технологични области, които се оценяват на обща стойност над 500 милиарда долара (интелигентни мрежови технологии от следващо поколение, инклузивни технологии и Big Data) създават нови перспективи. „Интернет на нещата“ ще промени ежедневието ни, включително начина, по който караме колите си, начина, по който използваме и спестяваме енергия, по който управляваме здравеопазването. То ще създаде нови и различни работни места, по-високи заплати, повече сигурност, и ще направи живота на хората по-лесен. Както винаги, големите възможности се раждат от справянето с големите предизвикателства. Сигурността, неприкосновеността и идентичността все по-често ще бъдат главните въпроси, които занимават човешките умове.   

 

Хората ще се радват на плодовете на тази нова икономика, която ще създаде възможности непознати досега. Новата икономика ще изисква нови бизнес лидери с различен набор от знание и способности за вземане на решения. До 2020 г. 80 % от възрастното население в света ще разполага със суперкомпютър в джоба си. Различни устройства ще комуникират и ще вземат упълномощени решения за други апарати. Интелигентните устройства ще вземат решения вместо хората, решения, каквито в миналото хората сами са взимали. Хората ще вземат решения вместо други хора и устройства, както никога досега. Очаква се „интернет на нещата“ да промени всеки аспект на обществото. Ще промени всичко - как работим, комуникираме, пътуваме, използваме енергия, намаляваме отпадъците, пазим околната среда, увеличаваме земеделското производство и насърчаваме продуктивността на хората във всеки аспект на живота. Нека работим заедно и дадем път на светлото бъдеще, което стои пред нас.    

 

Благодаря ви!

5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

3 март 2024 г., връх Шипка