РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Ваши превъзходителства, 

Дами и господа,

Приятели,

 

Като президент, но и като инженер, знам със сигурност: ако искаш да решиш един проблем, първо трябва да го назовеш. Да се изправиш пред проблема и да вземеш смело решение. За съжаление, много политици замитат, отлагат или прехвърлят проблемите на следващото правителство, дори на следващото поколение. В миналото политическото решение беше РЕШЕНИЕТО, окончателно и неоспоримо решение. Когато е трудно, когато има дълбока криза, когато няма друг вариант, тогава взимаш политическо решение. За съжаление, днес има много примери, че политическото решение изобщо не е решение. Ето един пример. По време на иракската криза ООН успя да осигури коридор за хуманитарна помощ само за няколко дни. При кризата в Сирия отнема повече от 3 години да бъде взето решение за коридор за хуманитарна помощ и до днес все още няма такъв.

 

Броят на кризите по света достигна рекорден брой. Изправени сме пред сериозни предизвикателства и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме отговорността на следващите. Трябва да действаме, да взимаме решения. Едно решение може да бъде правилно или грешно, но понякога едно грешно решение е по-добро отколкото липсата на каквото и да е решение. Погрешното решение може да бъде поправено, докато липсата на решение създава опасна сива зона на нелегитимност и нестабилност. Да сме безразлични не е вариант днес! Позволете ми да назова някои от глобалните предизвикателства, с чието разрешаване трябва да се заемем.

 

Първото предизвикателство: Върховенството на закона. Всяка криза може да се проследи назад във времето до момента, в който е възникнала поради това, че някой е нарушил правилата. Мир може да бъде постигнат само когато правилата важат за всички. Без правила няма мир. Трябва да въведем ефективни механизми, които да гарантират върховенството на закона. Днес е възможно даже постоянен член на Съвета за Сигурност на ООН да не спазва правилата и принципите на международния ред. Дори на ЕС му е трудно да гарантира една от основните си ценности и е установил нов диалог между всички страни-членки за да защити върховенството на закона.

 

Второ предизвикателство: ранното откриване на кризите. Виждаме използването на оръжия и сила на толкова много места по света днес. Оръжията обаче не са аргумент, а доказателство за липсата на такива. Това е последната възможност. Не бива да чакаме оръжията и кризите да се появят на телевизионния екран, за да действаме. Мирът не е само липса на война. Мирът означава човешки права. Мирът означава върховенство на закона. Трябва да се активира система за ранно предупреждение тогава, когато тези универсални ценности бъдат нарушени.

 

Трето предизвикателство: Климатичните промени, миграцията, тероризмът и заплахите за сигурността не започват от нашите граници. Трябва да се интегрираме и да обединим усилията си, за да ги разрешим.

Четвърто предизвикателство: Западът и Русия отново са опоненти. За съжаление! Играта в Европа се промени. Украинската криза е тази, която промени играта. Навлязохме в нова фаза, която аз наричам „студен мир.“ Това е мир защото никой не иска война и никой не иска да се връщаме към периода на студената война. Мирът обаче е студен, защото, за съжаление, Русия и Западът се противопоставят един на друг днес. Докато ЕС се стреми да остане обединен по въпроса за санкциите, Русия използва всяка възможност да разделя и да отслаби ЕС. 

 

Пето предизвикателство: Глобални интереси срещу глобални принципи. Днешната Русия вярва и действа на базата на идеологията за великите сили, с техните сфери на влияние и периферия между тях. От другата страна е Европейският съюз, който е уникален проект за мир, в който както в голямата Германия с 80-милионно население, така и в малката Естония с население от 1,3 милиона, държавите имат еднакви права. И където политиките, основани на консенсуса, правят всяка страна важна. Няма страна, която да е периферия или да бъде второстепенна. Всеки е партньор и всеки е важен, независимо дали е малък или голям, богат или беден. Надяваме се да видим глобални интереси на световната сцена, които отразяват основополагащите принципи и ценности на международния ред, а не са в противоречие с тях и дори ги разрушават.

 

Шесто предизвикателство: Замразените конфликти – броят им расте. Източна Украйна може да е следващата. Това ли предлагаме на гражданите на Източна Украйна? По-добре ли ще живеят те в регион със замразен конфликт, управляван от нелегитимни групи и техните оръжия? Погледнете другите региони със замразени конфликти. Там хората по-добре ли живеят? Те по-свободни, по-сигурни и по-богати ли са? Кой ще инвестира в регион със замразен конфликт? Ако мислим за хората и тяхното право да живеят в мир и просперитет, трябва да се противопоставим на тази погрешна и опасна стратегия да се поддържат региони, държави и нации нестабилни и зависими. 

 

Седмо предизвикателство: Национализъм срещу патриотизъм. Трябва да правим разлика между националистите и патриотите. Един мъдър президент, френският президент Шарл де Гол, някога каза: „Патриоти са тези, които обичат родината си, националисти са тези, който мразят различния.“ Надига се нова вълна на национализъм в Европа, който използва чисто човешките страхове от миграция, липсата на икономическа перспектива, високата безработица и други. Националистите имат силен глас, те са агресивни и се надигат. Днес повече от всякога е необходим модерен патриотизъм, не национализъм. 

 

Аз виждам и други предизвикателства като това, че от глобализацията печелят преди всичко малко на брой хора, нивото на образование на фона на безпрецедентния технологичен бум, при който се очаква 80 процента от възрастното население на света да има суперкомпютър в джоба си до 2020 г. Виждам предизвикателства, основани на погрешната интерпретация и дори манипулация на историята, или от ненаучаването на историческите уроци. 

 

Преди 70 години, в края на Втората световна война, Европа беше в руини. Милиони загубиха живота си на бойните полета. Решимостта никога да не се допусне повторение на такава разруха роди обединена Европа. Враговете станаха партньори и приятели, работещи заедно за общото бъдеще, споделящи едни и същи ценности. Интеграцията и сътрудничеството се доказаха като противоотрова на дестабилизацията.

Не искаме да се връщаме към времето когато Великите сили си разпределяха сфери на влияние. Балканите бяха жертва на подобни политики векове наред, неслучайно бяха считани за барутния погреб на Европа. Регион пълен с конфликти и съперничества. Днес двигателят на европейската интеграция и демократичните граждански общества водят региона към историческа промяна. От регион разкъсван от войни, към регион обединен от мир. Днес Балканските страни работят заедно за общо европейско бъдеще, като изграждат мостове на доверие и сътрудничество. Нашата работа обаче не е свършена докрай. Този положителен процес може да бъде променен към влошаване. 

 

Подчинената само на интереси политика на Велики сили и периферия между тях поражда замразените конфликти. Да си затваряме очите пред тази заплаха не е трайно политическо решение. Това ни напомня с горчивина, че това, което международната общност е постигнала през последните десетилетия, не трябва да се приема за даденост; че принципите, върху които изграждаме света все още не са утвърдени и всеобщо валидни, че от нас зависи да ги уважаваме, спазваме и защитаваме. 

 

Скъпи приятели,

Само чрез сътрудничество, зачитане на върховенството на закона и основаната на общочовешките ценности политика, ще можем да отговорим на предизвикателствата, пред които сме изправени. Нито една нация, независимо от политическата си воля и военна сила, не може да се справи сама. Сътрудничеството отдавна вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Основателите на Европейския съюз влязоха е историята. Но ако спреш да правиш история, някой друг ще я прави. Ние трябва да продължим по пътя на по-интегриран, мирен, хуманен и устойчив световен ред.

 

Благодаря Ви!