РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на Сесията на държавните ръководители в рамките на Четвъртия международен форум „Let my people live!“

Дами и господа,

Днес отправяме послание за солидарност  и човечност към хората по света. Отговорност на всички нас е да запазим жива паметта за Холокоста. Нека днес, когато почитаме загиналите, когато слушаме историята на оцелелите, да си зададем въпроса: Как цивилизованият свят допусна да се случи това?! Трагедия от такъв мащаб не може да бъде обяснена само сочейки с пръст онези, които извършваха преследванията, репресиите, и масовите убийства, но и тези, които останаха безразлични и малодушни. Всички онези, които тогава си мислеха: „Това няма нищо общо с мен“.

Не трябва да забравяме престъпленията на нацизма. Не бива споменът да си отиде с последните живи свидетели на тези събития. Ако не успеем да извлечем правилните поука от историята, ще продължим да повтаряме грешките на миналото отново и отново. Като президент съм силно ангажиран с темата за жертвите на тоталитарните режими. За мен и моите сънародници тя е изключително важна.

Преди близо две години в Европейския парламент един мъдър и уважаван президент каза: „По-добре икономическа криза отколкото морална катастрофа, по-добре икономически проблеми отколкото исторически срам“. Това бяха думите на президента на Държавата Израел Шимон Перес, който за мен е жива легенда. Двамата открихме изложба по повод 70-та годишнина от спасяването на българските евреи. В своето изказване той описа българския народ като скромен, но истински героичен. Българите дадоха на света безпрецедентен пример за кураж и човечност, правейки моралния избор да се противопоставят и на най-голямото зло в историята – нацизма.

В тъмните години на Втората световна война българите успяха да спасят цялата еврейска общност в страната– близо 50 000 души. За съжаление, България не беше в състояние да направи същото за евреите в Северна Гърция и части от Югославия, които не бяха български граждани. Ние дълбоко скърбим за тях, както и за всички жертви на Холокоста, които ще помним вечно.

Не бива да забравяме, че във всяко общество винаги ще се намери някой, който да предпочете меча пред молива. Винаги ще има фанатици и екстремисти, които ще се опитат да отнемат живота на невинни хора в името на Господ. Бруталното убийство няма нищо общо с Бог. Защото Господ не желае никой да доминира над другите. Всички сме родени равни, в мир, да живеем мирно и да работим за мир. Господ ни учи, че всеки живот, на мюсюлманин, на християнин, на будист или нечии друг, е важен. Събитията, разтърсили Париж през последния месец, предизвикаха вълна на солидарност. Заедно, обединени, гражданите на Европа открито заявиха, че ще застанат в защита на човешкия живот, свобода и достойнство.

Нека подкрепим всяка инициатива срещу фанатизма, ксенофобията и антисемитизма. Тази вечер, в знак на съпричастност с кампанията на еврейските организации в т.ч. на Европейската еврейска асоциация, светлините в президентската институция в София, ще останат запалени, за да ни напомнят, че дори днес в Европа има хора, които се страхуват за своята сигурност. Този жест има символично значение. Той показва, че понякога дори малките усилия са достатъчни да разпръснем мрака и да върнем надеждата и светлината.

Дори най-страшното зло може да бъде предотвратено, когато хората от различни религии, с различен етнически, културен и социален произход се обединят и решително кажат „Не“ на омразата.  Всички ние бяхме впечатлени от думите на младия мюсюлманин, който с риск за живота си спаси няколко души по време на заложническата криза в Париж: "Ние сме братя. Няма значение дали сме евреи, християни или мюсюлмани. Всички сме в една лодка и трябва взаимно да си помагаме, за да преодолеем кризата“.

Днес, съвсем близо до моя кабинет, в сърцето на българската столица София се намират храмовете на различни религии – добре съхранена византийска църква от 9в., православен храм, джамия, синагога и католическа катедрала. Всички те съжителстват в мир. Това е изключителен пример за толерантност, мъдрост и уважение към многообразието.

Нека всички ние - политици, общественици, граждани – никога не забравяме, че от нашите общи усилия зависи в какъв свят живеем. Нека не спираме да го правим по-добър.

Благодаря!