РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2015 - година на реформи. Политическата стабилност не е самоцел, а предпоставка за отговорни решения и постигане на напредък в проблемни сектори

 

 

Уважаема госпожо вицепремиер,

Уважаеми господин министър,

Уважаеми народни представители,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми организатори,

Скъпи приятели,

 

България е страна със сериозен потенциал. За всички е ясно, че се развиваме под възможностите си. Основната задача пред нас, политиците, е да направим така, че повече хора да повярват в страната и възможността й да реализира своя потенциал. Това може да стане единствено чрез постоянство и приемственост в политиките. Необходимо е да имаме дългосрочна визия и ясни приоритети, които да ни приближават до онези европейски цели и ценности, които направиха от Европейския съюз първа икономическа сила в света и водещ играч на глобалната сцена. Именно затова се посветих на изготвянето и отстояването на Националната програма за развитие „България 2020“. В нея залегнаха точно 8 основни приоритета – образование; борба с бедността; регионално развитие; земеделие; иновации и конкурентоспособност; публични услуги; енергийна сигурност и транспортна свързаност. Постигането на успехи в тези приоритети е ключово, за да живеем достойно и да реализираме потенциала си.

Имаме план до 2020 година – ясен и конкретен, по който постигнахме пълен консенсус. Европа също го подкрепи. Споразумението за партньорство с Европейската комисия до 2020 г. е вече в сила и съответства изцяло на Националната програма за развитие „България 2020“ и на Стратегията „Европа 2020“. Споразумението за партньорство осигурява важен ресурс от над 15 млрд. евро за изпълнение на ключови за страната цели и реформи. Националният бюджет ще осигури минимум още толкова. Защото най-елементарният анализ на бюджета показва, че държавата отделя минимум 2,5 млрд. евро на година за публични инвестиции. Следователно над 30 млрд. евро за 6 години – повтарям, за шест години - е наличният ресурс за изпълнение на Националната програма за развитие „България 2020“. Да го кажа много просто и ясно - имаме план, имаме стратегия, има и финансов ресурс. Трябва добро изпълнение. Предстои много отговорна работа. 2015-а трябва да е година на действието, година на реформи и модернизация. Няма да има никакво оправдание, ако българският политически елит вместо да избере реформите и ударното усвояване на еврофондовете, избере някакви други политически сметки на дребно.

Вече петнадесет години правителствата се ангажират с провеждането на неотложни реформи, но някои от тях са още в начална фаза, а други дори не сме започнали. Тази неефективност е следствие на тяснопартийния подход за провеждането им. За мен няма съмнение, че за да постигнем устойчив резултат, е необходимо широко политическо съгласие за реформи и последователност в усилията на парламент и правителство. През 2015 имаме редкия шанс да придвижим забавени реформи напред, като например за работеща и справедлива съдебна система, в здравеопазването, в енергетиката, в образованието, административна, пенсионна, водна, сектор „Сигурност“ и други. Ако тези реформи бъдат отложени, икономиката няма да може скоро да разгърне потенциала си. Ще подкрепя всяко усилие за реформи, защото съм убеден, че не бива да разчитаме на ниските данъци и ниските заплати като конкурентно предимство за страната ни. Корупцията, тромавата администрация и правната несигурност са проблем. Те блокират инвестициите и вдигат цената за правене на бизнес. Ключови отрасли като енергетика, здравеопазване и други, са в критично състояние. Нереформирани сектори и системи в страната представляват сериозна заплаха. Трупаме нов дълг, с който запушваме пробойни в системата. Решението е стабилност и реформи. Стабилността означава реформи!

2015-а е поредната, вече седма година, в която ни чака бавен растеж и опасности от кризи и нестабилност. Добавяме и геополитически рискове – има няколко глобални кризи в развитие, които могат да се изострят. В този труден политически и икономически период за страната е особено важно да работим за стабилност. Впечатлен съм и съм благодарен за политическото усилие, което видяхме през последните месеци на изминалата година. Подкрепям го безусловно и вярвам, че в България има място за принципни коалиционни споразумения и че България може, на база на ясни и принципни договорености в политиката, да върви напред. Стабилността обаче не е цел, а е инструмент за постигане на напредък. За да възстановим динамиката в икономиката, трябват инвестиции. За да ни повярват инвеститорите, трябва стабилност, но и работеща система на правораздаване, върховенство на закона, работещи институции и ефективни регулатори. Спешно трябва да възстановим доверието в БНБ, КФН, в ДКЕВР и в системата на правораздаването. Нуждаем се от ефективни и независими регулатори, както и от ефективна и работеща съдебна система. 2015-а  е решаваща за постигане на позитивна промяна и продължаване на реформата в системата на правораздаване. Тя е фундаментът на всяка демократична правова държава и е призвана да бъде гарант за справедливост. Който иска да подкрепи желанието на българите за справедливост, трябва да застане зад продължаването на реформата в българското правосъдие, която не търпи отлагане.

Съдебната реформа е решаваща за справянето с всички предизвикателства, пред които сме изправени. Именно затова назначеното от мен служебно правителство изготви Стратегията за продължаване на реформата в правосъдието. Това е голяма крачка напред към постигане на по-ефикасна и справедлива съдебна система. Заложените в стратегията цели, които се подкрепят от Европейската комисия и от новото редовно правителство, са за да се превърне системата на правораздаване в България в един ефективен гарант за справедливост и за върховенство на закона и да бъдат оздравени държавното управление и институциите. Апелирам парламентът да приеме Стратегията за продължаване на реформата в сектор „Правосъдие“, да подкрепи нейната ускорена реализация, включително и ако за това са необходими конституционни промени.

Административната реформа и коректното управление на еврофондовете трябва да бъдат тотален приоритет за 2015 г. Пари за очакваното от гражданите електронно правителство има в ОП „Добро управление“. Отдавна трябваше да заменим чакането пред гишетата с електронни услуги. Брюксел отново ни подава отново ръка за стратегическа реформа. Еврофондовете днес са безспорно най-смисленият инструмент, защото за всеки един лев от бюджета Брюксел добавя още 4 лв. безплатно. Към края на годината България е усвоила около 2/3 от еврофондовете за страната от стария бюджет. За съжаление, страната ни изгуби някои възможности заради блокирани в решителен момент две програми. Това обаче не е повод да се вайкаме. Трябва да направим своите изводи и да не допускаме повече същите грешки. Преди да бъдем крайно критични към себе си, трябва да знаем, че това беше нашият пръв програмен период. В процеса на изпълнение на хилядите проекти, изпълнявани от министерствата и от общините и от много бенефициенти, ние срещнахме много трудности, но положихме неимоверни усилия и постигнахме видими резултати. Набрахме скорост и опит.

Равнището на усвояемост на средствата за страната ни е около средното за ЕС, редица европейски държави са след нас. Намираме се по-скоро в средата, важно е да знаем, че не сме на дъното, но и да се поучим от грешките си и да вървим напред. Въпреки предизвикателствата, страната ни навлиза в своя втори програмен период с вече натрупан опит и с реализирани ефекти от прилагането на политиките за сближаване. През 2015 г. трябва да положим максимални усилия, като не просто приключим достойно, но и като максимално усвоим средствата и стартираме по един успешен начин колкото може повече проекти от новия. Това е и поредният аргумент защо казвам, че 2015-а трябва да бъде година на действие, а не на политически сметки. Година, в която можем да усвоим над 5 млрд. лева от стария и от новия пре-период. Година, в която можем да отворим оси и да договорим над 6 млрд. от новия период. Година, в която можем да се опитаме да бъдем първи, а не последни в стартиращите нови европейски инструменти – Инструмента за свързаност и Плана „Юнкер“. Приветствам амбицията на правителството и им пожелавам успех. Програмата за свързаност и Планът „Юнкер“ са инструменти, които и ние можем да променим спрямо собствената си представа как Европа да работи за нас и съм сигурен, че ще постигнем резултати. 2015-а е и годината, в която трябва да се поучим от близката си история, която ни казва нещо много елементарно – има ли политическа нестабилност, икономиката страда. Политическите игри на дребно са вредни за икономиката.

2015-а е и година, в която ускорено ще продължим да изграждаме базисната инфраструктура в страната. Тя е предмет на пълен политически и обществен консенсус и се желае от гражданите и от бизнеса.  В последните години успяхме безспорно да ускорим строителството на мащабни инфраструктурни проекти. България се модернизира – строят се метро, магистрали, пречиствателни станции, депа за отпадъци, регионални пътища, изпълняват се хиляди общински и държавни проекти. Българското земеделие също се модернизира и развива динамично в последните години.

Приветствам, че Националната програма за енергийна ефективност и саниране на българските жилища е на път да се реализира, като правителството планира да отдели мащабен ресурс за това. Тя е най-смисленият проект, с който да се захванем - заедно с образованието, модерната инфраструктура и електронното правителство, просто защото от тези проекти печелят всички, печелят милиони българи, а не една група олигарси. Точно тези програми ще създадат дълго очакваните десетки хиляди работни места.

Вече постигаме значими резултати и в енергийната диверсификация на страната. Първата копка на Южния газов коридор е факт. Подписахме и споразумение за покупка на 1 млрд. кубични метра азерски газ от 2019 г., безспорно факт със стратегическо значение за страната ни. Енергийната диверсификация е въпрос на национална сигурност. Необходими са спешни действия за изграждането на газовите интерконектори с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, както и за разработване на възможни собствени газови находища в шелфа на Черно море. Зависимостта от една тръба и от един доставчик пречи на икономиката. Мерките за енергийна диверсификация и енергийна либерализация повишават конкурентоспособността, инвестициите и доходите.

България е износител на ток, но хората не печелят нищо от това. Същевременно  българските предприятия използват много повече енергия за единица продукция от средното в Европа. В годините на прехода се наслушахме на заклинанията за България като енергиен център. Истината е, че от комунистическо време, та досега, ние сме енергиен център. Притежаваме добър и разнообразен микс от енергийни мощности с два пъти по-голям капацитет от собственото ни потребление.  Изнасяме ток и транзитираме газ за редица други държави. И докъде го докарахме? Ето фактите в българската енергетика такива, каквито са:

1. Отдавна транзитираме руски газ в различни направления, но цената на газа за България вече второ десетилетие е една от най-високите;

2. Винаги досега сме били енергиен център и износител на ток, а докарахме българската енергетика до прединфарктно състояние;

3. Всеки един от големите проекти в енергетиката финишира на двойна цена – „Цанков камък“, „Белене“, „Южен поток“;

4. Работи се „на парче“ и „на тъмно“, а позициите по големите енергийни проекти се менят като ветропоказател. Забележете, „Белене“ е пускан и спиран на всеки 10 години: старт - 1981 г., стоп - 1991 г., отново старт - 2001 г. и отново стоп – през 2011 г.;

5. Почти всяка обществена поръчка в българската енергетика е обвита от съмнения и е била повод за скандали.

Затова не се впечатлявам от планове за енергиен център и „голям шлем“. Истински ще се впечатля, когато българската енергетика заработи устойчиво и в интерес на икономиката и на народа. Не съм против, но не се впечатлявам от идеи за газов хъб. Истински ще се впечатля, ако България и регионът се интегрират с европейския газов пазар. Нищо повече от това – интеграция с европейския газов пазар. Газовите интерконектори не струват скъпо, но дават достъп до алтернативни енергийни източници. Моята идея не е един или друг доставчик да доминира, а балансът между тях да доминира. Тогава ще има конкуренция, а цените ще паднат. Ще приключим веднъж завинаги с газа като енергийно оръжие. Той ще стане една стандартна стока за търгуване – свободно и на пазарна цена.

Европейската комисия, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са готови да бъдат наш партньор в извършването на дълбока реформа с цел прозрачност, прогнозируемост и устойчив баланс в българската енергетика. С оглед предфалитното състояние на НЕК, боя се, че това е последният ни шанс, а той не е никак лош.

Скъпи приятели,

Безспорно българските предприемачи и иновативни компании имат голям потенциал. Заставам зад всеки проект, който може да отключи иновациите в страната. Например, първата иновационна екосистема София Тех Парк, фондът JEREMIE, новите оперативни програми „Иновации и конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж". Разбира се, чуждестранните инвестиции и предприемчивият дух на младите българи са основният двигател на иновациите в страната. За 2013г. София е третата в Европа столица на предприемачеството с 92 новосъздадени компании; преди нас са само Лондон (255 компании) и Дъблин (237 компании). Това нямаше да е така, ако нямахме визията за всеобхватна иновационна екосистема и, разбира се, всички добавиха стойност към нея. Благодаря на всички политици, които имаха визията и я подкрепиха, на всички правителства, които участваха и резултатите са видими. Ние имаме много добра среда за акселератори, конкурси за предприемачи, различни организации и програми, които създадоха тази жизнена екосистема и направиха България топ дестинация и привлекателен център за започване на бизнес, специално в сектора „Информационни и комуникационни технологии“, в региона. Това е повод за самочувствие, но и един много смислен приоритет, който трябва да се развива.

Трябва да си даваме сметка и за други важни постижения, защото с по-високо самочувствие ще бъдем и много по-убедителни и ефективни. Например, по скорост на интернет сме на седмо място в света; по креативност сме на 16-о място от всички нации; в класацията на най-привлекателните аутсорсинг дестинация на АТ Kearney страната ни е на 9-о място в света и е единствената държава в Европа, която се класира в топ 10. В класацията Doing business 2015 на Световната банка страната ни е на 38-о място от 189 анализирани икономики. Икономическият форум в Давос ни позиционира на 40-о място по конкурентоспособност от изследваните 150 държави. В Глобания индекс на UNDP за човешко развитие ние сме 58-ми от 198 държави. Постигнали сме немалко, развиваме се, но можем повече и трябва да бъдем по-амбициозни.

Скъпи приятели,

Липсата на стратегическо мислене води до политика на отиграване на ситуации от днес за утре, което е покана за ниска ефективност, за ниско доверие и за лоши резултати. Именно затова се фокусирах върху изработването на Националната програма за развитие „България 2020“, постигането на съгласие по нея, гарантирането на приемственост по Споразумението за партньорство с Европейската комисия и вече пет правителства, поне по тези теми, работятг в синхрон. Това е важно. Така трябва да бъде и с реформите, които искаме да изпълним. Подходът трябва да бъде същият - не от днес за утре, днес напред, а утре - назад. Решението е проблемите да се сложат на масата, да се намери съгласие в парламента и да се действа. Бездействието вече не е опция за България.

Това се отнася и за еврофондовете в новия програмен период, именно защото са поставени на друга база. Тук не става въпрос за усвояване на 2020 година, а за  постигане на резултати до 2020 година. Разликата е много голяма. С влизането в сила на Споразумението за партньорство България се ангажира да изпълни над 40 предварителни условия, сред които са въвеждането на електронно управление, инфраструктура за научни изследвания и иновации, действия за насърчаване на енергийната ефективност и др. Ако ние не изпълним тези условия до края на 2016 г., следва спиране на еврофондовете. До 2020 г. имаме възможност да инвестираме в икономиката 15 млрд. евро европейски средства, но нито едно евро не е гарантирано – всичко зависи от нас. Ключови за успеха са отново реформите и изпълнението на поетите ангажименти, забележете, до края на 2016 г., без никакво отлагане повече.

Подкрепям всички усилия да се представим достойно по тези важни национални стратегически документи. Имаме примера от реформите, които България направи преди 17 години и правеше в процеса на присъединяване към ЕС – успешни и стратегически важни реформи. Не бива да забравяме къде бяхме, когато започнаха тези реформи през 1997 г. Тогава пенсиите бяха 4 долара, заплатите бяха 10 долара. Инфлацията – 300 процента. Тогава започнахме нашия път към европейска интеграция. Тогава България беше пред банкрут с 12 банки, които бяха фалирали. Проведени бяха смели реформи. Резултатите са видими, фактите говорят сами за себе си. За тези 17 години брутният национален продукт, но и средствата за образование, здравеопазване и за пенсии, са се увеличили три пъти. Индустриалното производство се увеличи четири пъти. Средната продължителност на живота се удължи със седем години. Държавният дълг тогава бе 107 процента, днес е 25 процента. Тогава никой не се доверяваше на българската валута, днес тя е силна и стабилна. Чуждестранните инвестиции бяха почти нула, днес са видими. България стана пълноправен член на ЕС и НАТО - това донесе стабилност и перспектива, но и направи своите реформи, за да го постигне.

Днес гледаме напред към членство в Шенген, в Европейския банков съюз и в Еврозоната. Без реформи обаче няма да стане. Бизнесът го знае и очаква действие. Народът го знае и очаква действие. Ако реформите се отложат за пореден път, няма да впечатлим никого. Ако ги проведем смело и отговорно, ще впечатлим себе си и ще си повярваме. Ще докажем смисъла от политиката, който не е да си затваряме очите пред проблемите и да ги отложим до следващите избори. Заедно можем да върнем смисъла в политиката чрез реформи за стабилност и развитие. Знае се какво трябва да се направи, необходим е политически кураж. Пожелавам успех на всички отговорни български политици, които ще имат смелостта да действат в годината на действието.

Успех!
 

5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

3 март 2024 г., връх Шипка