РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Уважаеми господи Генерален директор на Българската телеграфна агенция,

Уважаеми академик Дончев,

Уважаеми председатели на Съвета по електронни медии,

Уважаеми дами и господа,

 

За мен е чест да открия Десетата световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света. Професионален форум, безспорно ценен, важен и преди всичко заради възможностите, които създава за обмен на опит, контакти, на мнения и идеи за развитието на родината и българските общности по света.

 

Благодаря на генералния  директор на Българската телеграфна агенция за неговата посветеност да пазим националната идентичност на сънародниците ни по света. Той се е посветил и работи десетки години за това. Тази година съорганизатори, освен тук в София, са и Цариброд, и Босилеград, безспорно важни за нас градове, в които живеят много българи. Те дори ще бъдат и домакини на Десетата среща на българските медии от цял свят, което е голяма чест за всички нас.

 

Тази година поставяме акцент на родолюбието от глобалния свят. Благодаря ви за избраната тема. През 21-ви век човечеството премина през драматична трансформация. Индустриалното общество на 20-и век заживя в динамичния ритъм на информационното общество от 21-ви век. Разшириха се възможностите за общуване, за обмен на информация, размиха се представите за граници. И все пак съществуват непреходни ценности и устои и от нас зависи как използваме тази информационна революция, за да обогатим и съхраним най-важното – родолюбието, националната и културна принадлежност, българската духовност, ако щете със средствата на модерния патриотизъм като контрапункт на криворазбрания национализъм.

 

Позволете ми да цитирам Иван Богоров, чийто принос за българската журналистика е добре известен на всички нас. Зад граница, в Лайпциг, през 1846 г. той начева фундаменталното за възрожденската ни публицистика начинание – издаването на първия български вестник. В първия брой на „Български орел“ в уводната статия той пише за задачите на изданието и риторично пита дали българите трябва да останат „живи, умрели“, на фона на „такава размирица от всите страни“. Отговорът му е категоричен: „Не! Това не може да остане тъй занапред! И ние, българите, трябва да започваме да се усещаме като народ, който има същите правди с другите европейски народи. Ние трябва да държим здраво езика и вярата си“.

 

Разбира се, предизвикателствата в глобалния свят са от различно естество, отколкото по времето на Европа в средата на 19-и век. Езикът и вярата ни обаче са именно онези елементи на нашата национална идентичност, които не трябва да допускаме да девалвират в епохата на размитите граници. В глобализиращия се свят родолюбието не е равнозначно на враждебност към другите нации или неприязън към различните. Родолюбието в глобализиращия се свят върви ръка в ръка с толерантността. 

 

И тук журналистите имат своята голяма роля: медиите не бива да са трибуна на езика на омразата, а да създават възможност различните култури на народи да се опознаят, да проявят взаимно разбиране, да се развиват чрез споделено знание. Достоверната информация е незаменимо човешко право. 

 

В името на коректността и ангажимента на медиите да информират точно аудиторията си нееднократно аз като държавен глава съм защитавал ефективната саморегулация на сектора, както, разбира се, и необходимостта от допълнителни законови механизми. Това са два взаимнодопълващи се начина, за да се преодолее негативната тенденция страната ни да се срива в международните класации за свобода на словото. 

 

Подобряването на медийната среда у нас не трябва обаче да се случва заради световните рейтинги, а заради самите нас. Защото качествената журналистика е катализатор на демократичното развитие. Тя засилва държавността, стимулира гражданското общество, работи за духовността и развитието на всяка нация. А гражданите заслужават да бъдат достоверно информирани и да знаят кой стои зад медиите, кой е техен собственик, кой ги финансира, кой ги информира, за да могат да се доверят, за да могат да направят своя съзнателен избор. Доверието днес е основният капитал, с който разполагаме както ние политиците, така и журналистите. 

Но днес, за съжаление, доверието на гражданите в институциите е на рекордно ниски нива. Пред закона в една правова държава всички сме равни. А нали 25 години се борим за правила, за ред и, разбира се, за тяхното спазване. Трябва да си даваме сметка, че свободното слово не означава слободия. Това е право, което ни дава шанс да кажем истината такава, каквато е, да я покажем на народа. Това е право, което не трябва да развързва ръцете да се пишат непроверени и недостоверни информации, хрумнали в богатото въображение на търсещите сензации, в интерес може би на високия тираж, а може би и да се оклевети неудобният.

 

В по-широк аспект е необходима и ефективна защита на авторските права на журналистическите материал, на журналистическата гилдия като цяло, изискване, за което БТА настоява от толкова много години и аз напълно ги подкрепям. За да изпълни задачите си, журналистиката трябва да бъде независима и свободна. Надявам се, по време на световната среща, още повече юбилейна, да обсъдите различните предложения в тази насока, а българските институции да ви чуят и да придвижат добрите идеи.

 

Ще се върна към думите на Богоров, с които започнах, защото те ясно дефинират една от съществените роли на журналистиката, а именно поддържането на националното самосъзнание, независимо от епохата. За медиите ни зад граница тази кауза е с особено значение. Аз се гордея с това, което вие правите, с начина, по който го правите, и ви благодаря. Вие сте заедно с милионите български граждани, където и да живеят и работят те по света. И вие им помагате те да не са безразлични към това, което се случва в родината. Множеството наши медии зад граница са истинско доказателство за обективна журналистика и активна гражданска позиция.

 

Нашите сънародници трябва да имат възможността да се включат в процесите в родината и затова в началото на година предложих допитване за въвеждане на електронно гласуване, неизбежен елемент от изборната система в съвременното общество. Много от българите зад граница са успели, те са доказали се професионалисти, те са високоуважавани там, където живеят и работят. Искрено вярвам, че държавата трябва да прояви ангажираност към тях. Медиите ни зад граница играят своята важна роля да пазят жива връзката с родината, да правят съпричастни милионите българи по света със случващото се у нас, да градят усещането за единност. Надявам се това да продължава и да се развива. Надявам се и медиите в България да разказват за успехите на българите по света, защото това са успехи преди всичко на България.

 

Отношението към родината не е пряка функция на това къде се намираш. Има милиони сънародници, които живеят в страната, но за съжаление не гласуват. И обратното, милион и половина българи в чужбина имат отношение към родината, те се интересуват, следят новините, имат мнение, отношение и искат да гласуват. Българите, където и да са по света, желаят доброто и работят за прогреса в родината. Тях ги е грижа за върховенството на закона, за демокрацията, за институциите, за икономиката, за свободата в България. Те успяват по целия свят, знаят какво означава модерната демокрация, работещите институции и те са тези модерни патриоти, които видяха най-доброто от света и са готови да го дадат и на България.

 

А българската държава е длъжна да ги подкрепя където и да са те по света и да им даде повече възможности за участие в делата в родината. Гордея се, че като президент инициирах общонационален референдум за електронно гласуване, задължително гласува и мажоритарен елемент в изборите. Не се гордея с начина, по който 42-ото Народно събрание се отнесе към този референдум. Ще продължа да се боря за демократичните процедури и за този общонационален референдум, разбира се, в рамките на своите конституционни правомощия.

 

Гласуването на българите в чужбина на последните парламентарни избори е повече от показателно. Избирателната активност се повиши с повече от 50 на сто. Открити бяха рекорден брой секции. В САЩ гласуваха три пъти повече, отколкото на предишните избори. Във Великобритания – два пъти повече. Хиляди доброволци се организираха и работиха заедно с българското Министерство на външните работи и Агенцията за българи в чужбина. Това се случва за първи път и аз съм изключително горд именно с този акт на българските общности зад граница.

 

Благодаря и на вас, българските медии по света, за активната роля, която вие изиграхте в подкрепа на демократичното право на българите да влияят на политическия живот в страната си. Нека работим за родината, нека не експлоатираме сензацията за сметка на положителното, което се случва и което ни заобикаля. А то наистина съществува и е необходимо да се показва и поощрява. Когато показваме само и единствено негативните примери, сриваме ненужно сами националното си самочувствие, обричаме се на безперспективност и безизходност, а това не е подходът, от който имаме нужда днес. Проблемите няма да се крият и аз съм благодарен, че те са на дневния ред както в медиите, така и в българското гражданско общество, но и доброто, и прогресът е важно да се покаже.

 

А най-важно е малката победа, проявите на човечност на българите, техният успех, напредък, достойнство. Още повече в трудни и тежки моменти ние виждаме, чуваме новини, които ни дават поводи за гордост. Защото само по този начин ние успяваме и да умножим доброто, като му дадем глас. Във време, в което държавата ни се намира в комбинация от кризи, когато песимизмът често надделява над оптимизма, повече от всякога ни е необходимо усещането за единство, за съпричастност на българите към родината. Нека обичаме родината си не само, когато сме извън пределите и нека не осъзнаваме колко е важна тя за нас, едва след като я напуснем.

 

Българското родолюбие, усещането за общност и приобщеност, за мисия на един народ, не могат да бъдат изместени и те не зависят от географските координати. Нека институциите, политиците, медиите подкрепяме чувството за единност, нека го създаваме, нека го развиваме. 

 

Нека помним и заръката и на възрожденците, и на будителите, и на революционерите, които преди стотици години казаха много ясно и категорично каква е мисията на българския народ и зададоха ясно посоката, Левски и Ботев, и Раковски, посоката за достойното място на българския народ сред европейските народи и за чистата и свята република. Нека да ги изградим заедно, а българите по света са основен двигател за това.

 

Благодаря ви.

 

5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

3 март 2024 г., връх Шипка