РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Г-н Генерален секретар,

Ваши превъзходителства,

Дами и господа,

 

Тази година отбелязваме 20-ата годишнина от влизането в сила на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Настъпи моментът всички да координираме усилията си за осигуряване на просперитета и сигурността на бъдещите поколения.

 

Климатичните промени не са илюзия. Тази година България преживя безпрецедентни проливни дъждове. Това природно бедствие отне живота на множество хора и причини значителни щети. България разработва Национална стратегия 2030 за адаптация към климатичните промени, която възприема подхода „сектор-по-сектор” и предприемане на целенасочени действия в здравеопазването, управлението на водите, горите, земеделието, туризма, инфраструктурата, транспорта и енергетиката. 

 

Глобалните въпроси изискват и глобален отговор. Националните планове за действие и законодателство трябва да съответстват на усилията на международно равнище. По-рано тази година в България бе приет Закон за климатичните промени. Този нов закон се допълва от Третия национален план за действие по климатичните промени за периода 2013 – 2020 г. Това е програма за действие за преход към икономика, основаваща се на по-ниски въглеродни емисии и по-ефективна уптореба на ресурсите. Тя включва специфични мерки за намаляване на емисиите на парникови газове в България с над 18.5 на сто до 2020 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Вече сме постигнали своята амбициозна цел – 20 процента от произведената енергия е от възобновяеми източници. Една трета от територията на България е обявена за специална зона за защита по програма „Натура 2000“ при спазване на най-високите европейски стандарти в областта на околната среда. 

 

Енергийният сектор има ключово значение за справяне с климатичните промени поради стратегическата важност на енергийната сигурност. България стартира национална Програма за енергийна ефективност, която да помогне на милиони домакинства да санират домовете си, като използват съвременни строителни материали и технологии с цел значително намаляване на енергийното потребление.

 

Нашият регион се радва на огромен потенциал от чиста енергия; на значителни слънчеви и вятърни ресурси. През 2012 г. България се превърна в страната с най-голям инсталиран капацитет за производство на слънчева енергия на глава от населението в света. България се присъедини към Изявлението на Световната банка за оценка на въглеродните емисии.

 

Националните икономики трябва да освободят и либерализират енергийните си пазари и да разнообразят енергийните си източници. Това е въпрос не само на благосъстояние, но и на сигурност. Енергията не трябва да бъде оръжие. Тя е благо, което да разменяме и споделяме. Ние сме изправени пред риск за енергийната сигурност, който не може да бъде решен на национално ниво. Силно подкрепяме създаването на Европейски енергиен съюз и на взаимносвързана мрежа и инфраструктура на регионално и глобално равнище.

 

Необходимо е да се намали зависимостта от един енергиен доставчик и да се осигури открит и конкурентен пазарен достъп до енергийни ресурси. 

 

Истинската ни енергийна зависимост се определя от начина, по който разхищаваме енергията. Най-евтината енергия е тази, която се спестява. Трябва да поставим енергийната ефективност на приоритетно място в политическата програма. Изграждането на икономика с ниски въглеродни емисии е основата на устойчивото развитие. Това увеличава бизнес конкурентноспособността, намалява разходите на домакинствата и създава нови работни места. 

 

Когато става дума за защита на околната среда, енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници са от жизнено важно значение. България ще даде своя принос към усилията на ООН за постигане на колективно споразумение до 2015 г. за укрепване на устойчивостта в условията на климатичните промени. 

 

Благодаря!

 

5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

3 март 2024 г., връх Шипка