РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Уважаеми господин министър-председател,

Уважаеми президент Първанов,

Уважаеми г-н кмет, 

Уважаеми г-н министър, 

Ваше Високопреосвещенство, 

Уважаеми г-н областен управител, представители на България в Европейския парламент, 

Скъпи сънародници,

 

По добра традиция се събираме заедно в Пловдив, за да почетем един от най-светлите празници от новата ни история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Хилядолетните улици и площади на този древен град са ставали свидетели на много значими събития. Малко от тях обаче имат мощния отзвук, с който отеква дръзкият политически акт на нашите предци от 6 септември 1885 година. Тази светла дата с право се нарежда сред онези знакови дни в националния ни календар, които винаги ще ни обединяват и вдъхновяват в усилията ни да изградим и съхраним свободна, обединена и демократична България. 

 

„Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството“, пише Захари Стоянов. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е първият самостоятелен държавнически акт, с който българите доказаха преди 129 години, че младото българско княжество заслужава своето достойно място на картата на света. А с легендарната военна защита на съединението „в три дни България създаде цяла епопея“, така обобщи случилото се Патриархът на българската литература Иван Вазов. През онези дни нашите предци бяха водени от едничкото желание да видят родината си единна. Те, обединени в стремежа да съградят държава, достойна да реди собствените си дела, загърбиха личните амбиции и спокойствие, противопоставиха се не на друг, а на Великите сили. Показаха политическа зрялост, железен характер и най-вече синовна отговорност към интересите на несправедливо разделената тогава българска нация.

 

Съединението беше гигантска крачка напред, която народът ни направи сам! Обединението на разпокъсаните от Берлинския договор земи, населявани с българи, премина през блестящи битки на бойното поле и важни победи на дипломатическата маса. Цената, която плати младото княжество, за да защити постигнатото, бяха свидните жертви, паднали във войната на генералите срещу капитаните. Нека днес сведем глава пред техния подвиг. Вярвам, че идеите, които ни завещаха дейците на Съединението в  продължение на заветите на Апостола на свободата, са наши ценности и днес, когато обединяваме усилията си за  изграждане на свободна, справедлива, демократична и европейска България! Предстоят ни дни на предизборна кампания. Призовавам кандидатите, които ще участват в нея да не разделят и да не противопоставят гражданите, да не дестабилизират държавността и икономиката, а да работят за доверие и за развитие.  Да бъдат честни към гражданите, като посочват открито проблемите, дадат решения и изпълними обещания и да не забравят, че общото ни настояще и бъдеще зависи от нашите задружни сили, че властта не е цел, а средство да бъдеш полезен на нацията! България е една и трябва да работим за нея посветено, със сърце и душа, като надградим доброто, а лошото подобрим. 

 

Скъпи сънародници, 

 

Уроците по родолюбие от решителните дни на 1885 година ни карат основателно да се гордеем, че сме народ смел и силен. Нека във времена на изпитания никога не забравяме, че „Съединението прави силата“ и, че ние самите сме творци на собственото си бъдеще и че то зависи от всеки един от нас! 

Ако потърсим съвременните измерения на българското обединение, можем да ги открием в светлите примери на гражданска доблест, на човешка взаимопомощ. Преживяваме природни бедствия и изпитания, през които преминаваме заедно с човещина, подадена ръка и грижа за ближния. Вярвам, че ако нашите предци можеха да видят стореното от хилядите доброволци, да усетят съпричастността на целия ни народ с изпадналите в беда, щяха да разберат, че техният подвиг е намерил добра почва във времето.

 

Всеки народ трябва да познава историята си. Нека помним делото на онези патриоти и родолюбци, които поеха риска и отговорността да обединят отечеството. Благодарение на техния личен пример, на тяхната отдаденост и родолюбие, днес можем да извикаме с пълни гърди: 

 

Да живее България!  

 

5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

3 март 2024 г., връх Шипка