РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Уважаеми кметове,

Уважаеми представители на основните вероизповедания,

Уважаеми участници в Майските събития, 

Уважаемо г-жо председател на Съюза на репресираните от комунистическия режим-Памет, 

Скъпи приятели,

 

Днес сме се събрали, за да отбележим 25 години от събитията от май 1989 година. Нямам за цел да ви разказвам за тях, голяма част от Вас ги познавате най-добре, а силата на преживяното е по-голяма от силата на думите. Днес съм тук, сред вас, защото съм убеден, че е важно да помним тези събития и да ги оценим. Това е необходимо, за да можем всички ние, но и децата ни и внуците ни да ценят това, което постигнахме. За да знаем, че българските граждани заслужиха свободата си, заслужиха правото да носят името си така, както нашите родители са отредили, да изповядват религията на дедите си. Нека да почетем жертвите, но и да чуем разказите на оцелелите, да ги чуем, но да ги разберем. Защото когато много други избраха да мълчат, те имаха смелостта да говорят, да се борят за това, в което вярват.

 

Днес отбелязваме четвърт век от събития, които са част от още ненаписаната история на България. Национално помирение се постига на база обективната истина, а не на политически манипулации. За да го постигнем, трябва да дадем точна, коректна и безпристрастна оценка на всичко това, което комунистическият режим извърши именно за да  раздели българите и срещу българския национален идеал и национален интерес. 

 

Ако на 1 февруари 1945 година един съд, самопровъзгласил се за „народен“, осъди на смърт и стартира репресиите срещу българския политически и културен елит, то през май 1989 година беше извършено още по-чудовищно престъпление срещу правата на човека: една част от българския народ-  наборни военнослужещи, беше противопоставена срещу  мирни български граждани, които, развявайки националния трибагреник, бяха излезли да защитят последното, което им е останало – своето име и своята религия. Комунистическият режим изпрати вътрешни войски, пожарна, милиция срещу мирни, невъоръжени жени и деца! Длъжни сме да прочетем тази част от историята, защото тя е символ на това, че и най-жестоката държавна машина е безсилна пред хората, защитаващи естествените си човешки права. 

 

Рано или късно историята ще „заговори“ и за Възродителния процес,  и за Майските събития, и за всички престъпления, извършени от тоталитарния режим срещу българските мюсюлмани, срещу интелигенцията, срещу елита на държавата и срещу всеки, който си е позволил да мисли различно. Силата на гладните стачки, на протестите и декларациите от 1989 година е именно в това, че защитават изконните човешки права. Нека ги запазим именно такива, да не ги натоварваме с политическите страсти на нашето съвремие, за да се поучим от тях и да бъдем единни.

 

България вече е страна-член на Европейския съюз, а всички ние сме част от една ценностна система, основана на свободата и правата на личността. България е част от един съюз от държави, създаден, за да има мир и равноправие в Европа. Не бива никога да забравяме това, защото в основата на Европейския съюз стои не икономиката, не финансите и не еврофондовете, а именно желанието на едно поколение, изстрадало години наред и пожелало да живее в мир, както и техните деца и внуци да знаят кое е добро и кое е зло и да го разпознават, за да живеят в мир. Това са хората от едно поколение, което и аз днес тук имам честта да уважа, да им стисна ръката и да ги поздравя, които искат да завещаят на децата си възможността да се развиват свободни, а народът да заеме своето достойно място в европейското семейство, като изгради своята „чиста и свята Република“. Република, в която, според Търновската конституция: „всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска земя“. Това е българският национален идеал и ние сме длъжни да го следваме. Това е идеалът за изконните човешки права, свобода и достойнство, вграден от Апостола и будителите в основата на съвременната българска държава. Идеал, потъпкан от комунистическата тоталитарна машина. 

 

Скъпи приятели, 

 

Нека се обединим за обективен прочит на събитията и истината за случилото се от май 1989 година. Да го направим за децата на България! 

 

Благодаря Ви! 

5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

3 март 2024 г., връх Шипка