РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Уважаеми господин министър-председател,

Уважаеми господин министър,

Уважаеми дами и господа,

Скъпи приятели,

 

За мен е огромна радост и чест да бъда заедно с Вас в Деня на Европа. Благодаря за възможността да говоря днес пред Вас. Благодаря и на съдбата за шанса да живея в две различни системи. Сега съм на 50 години. През първите 25 години от живота си живях в комунизма и плановото стопанство, а през следващите 25 години живея в демокрация и пазарна икономика.

 

Казват, че миналото е мост към бъдещето. За да бъде този мост обаче устойчив и стабилен, ние трябва да предадем истината за комунизма на бъдещите поколения. Спомням си, че когато отбивах военната си служба, всеки ден ми казваха: „Войнико, Гърция, Турция и НАТО са нашите най-големи врагове“. Днес всички ние сме едно семейство. Отношенията между България, Гърция, Румъния, Хърватия, Албания, Сърбия и Турция и други балкански държави никога не са били по-добри. Столетия наред Балканите са били символ на войни, конфликти, терористични  актове, битки между съседи, а сега сме пример за едно мирно развитие.

 

Когато говорим за България, е добре да си спомним откъде сме започнали, за да може да се разбере и какво сме постигнали. Комунизмът в България завърши през 1989 г. с пълен, в това число икономически, банкрут. По време на банковата криза през 1996 г. страната ни беше на ръба на втори банкрут. По същото време в Белград падаха бомби и на територията на нашата съседка бушуваше война. В началото на 1997 г. банките в България фалираха, инфлацията беше 300%, а заплатите - 10 щатски долара, а пенсиите 4 щатски долара на месец. По това време България пое по пътя на своята европейска интеграция. Проведени бяха редица реформи, резултатите са видими, фактите говорят сами за себе си. За тези 15 години брутният вътрешен продукт, но и средствата за образование, здравеопазване и пенсии, са увеличени три пъти. Индустриалното производство се увеличи четири пъти. Средната продължителност на живота се е увеличила със седем години. Държавният дълг тогава беше 107%, днес е 18%. Кредитният рейтинг тогава беше „junk”, а днес е със стабилна инвестиционна перспектива. Тогава никой нямаше доверие в българската валута, днес тя е силна и стабилна. Чуждестранните инвестиции тогава бяха незначителни, през 2007 г. обаче, когато България стана пълноправен член на ЕС, тя е на първо място по привлечени чуждестранни инвестиции на глава от населението в света. Някога банките фалираха, днес те са едни от най-стабилните в Европа. Днес България е една от трите държави в Европа, която покрива изцяло критериите от Маастрихт. Двигателят на европейската интеграция функционира и води до реформи, прогрес и развитие. Европа донесе в България и региона стабилност. А без стабилност не е възможен икономически растеж.

 

Днес на базата на фактите можем да отчетем предимствата за икономиката на България от членството й в ЕС. Но идеята за един общ Европейски съюз излиза далеч извън рамките на икономическите и финансови измерения. Обединена Европа бе създадена от желанието на народите да живеят в мир. След Втората световна война виждаме едно драстично подобрение на благосъстоянието на населението такова, каквото никога преди това не е имало в Европа. Възможно е напоследък да сме изгубили фокус, но руската агресия в Украйна трябва да върне всички европейски политици обратно към нашия общ фундамент и истинските ни ценности.

 

За да може това специфично отношение на хората от Източна Европа към ЕС да бъде разбрано, е необходимо да се върнем назад във времето. През един дълъг период от време България беше изкуствено отделена от европейското семейство. Въпреки това, българският народ не забрави своя исторически идеал. През годините на тоталитарния режим Европа беше образът на всичко онова, към което се стремяхме – демокрация, правова държава, човешки свободи, които насилствено ни бяха отнети. Поколения български патриоти виждаха мястото на България в една обединена Европа, не само географски, но и като участие в обща система от ценности. Когато живеехме в една държава, в която правилата бяха валидни само за малцина, но Комунистическата партия образуваше каста, която беше над закона, то ние гледахме към демократичната държавна система и активното гражданско общество в Европа. Свобода на словото или комунистическа пропаганда и цензура; свобода на словото или комунистически лагери на смъртта; политически плурализъм или пълни с политически затворници затвори – всичко това бяха белезите на цивилизования избор, който предстоеше българите да направят. Затова твърдението, че през всичките тези години българското общество постави знак за равенство между демокрация, свобода и обединена Европа, не е пресилено.

 

Гражданското общество и политиката поеха инициативата за една забележителна историческа трансформация на Балканите през последните 15 години. Благодарение на европейските перспективи Югоизточна Европа и България се промениха към по-добро. Балканите – няма друг район в Европа, който да е преживял такава драматична метаморфоза. От столетия символ на войни и конфликти, днес регионът е на правилния път към мир и благоденствие.

 

Преди сто години един изстрел на Балканите доведе до избухването на Първата световна война. Кървавият военен конфликт накара политиците да преосмислят войната и да търсят начини за избягването й в бъдеще. На нашия регион винаги се е гледало като на едно цяло, но столетия наред Балканите са били драматично разделяни от Великите сили. Преди 25 години по-голямата част от региона беше зад Желязната завеса. Преди 15 години имаше етнически конфликт и ужасяваща война в Югославия. Днес на Балканите цари мир и всички държави вървят по един и същи път – към демокрация и европейска интеграция.

 

За първи път държавите на Балканите строят нови мостове на регионално партньорство и сътрудничество – нещо, което е много необичайно за нашата политическа история. Желанието за европейска интеграция чрез изграждането на демократични държави и икономическо сътрудничество носи положителна промяна.

 

Днес ние премахваме граници, стени и визови ограничения в Югоизточна Европа и вместо това строим магистрали, железопътни линии и мостове, за да свържем хората и бизнеса. Колкото по-добре сме свързани, толкова повече инвеститори ще дойдат в региона ни. Колкото повече предприятия бъдат създадени в региона ни, толкова по-бързо ще извървим пътя към устойчиво развитие и благосъстояние.

 

Скъпи приятели,

 

Най-големият успех на Югоизточна Европа през последните 15 години е стабилното завръщане към пътя на демокрацията и европейските ценности. Може да се гордеем с това, че нашите общества преминаха успешно през една огромна социална и политическа трансформация. Но регионът все още е нестабилен и уязвим на влиянието на външни сили. Историята и географията имат своето значение. Днес сме свидетели на една Русия със своя собствена програма за действие, която се основава на една външна политика, целяща възстановяването на влиянието й в постсъветското пространство.

 

Същевременно не трябва имаме илюзии по отношение на наследството от СССР, КГБ и комунистическата тоталитарна държава. Докато ЕС и САЩ търсеха дипломатическо решение на конфликта, Русия анексира Крим въз основа на незаконен и нелегитимен референдум. Конфликтът в Украйна е крайно опасен и ще има дългосрочни последици.

 

Вместо модерна демокрация, основаваща се на ценности и правила, на Полуостров Крим видяхме използването на военна сила, окупация, незаконен референдум и анексация. Русия разтърси основите на европейската дипломация и разбирането, че през 21-и век трябва да се работи отговорно, с доверие, аргументи и респект към правовата държава. В наши дни действията на Русия са в противовес с европейския ред след Втората световна война, който се основава на зачитане на правилата от Великите сили, техните действия да са предвидими, да се работи за доверие, а границите в Европа никога повече да не бъдат променяни едностранно със сила.

 

Днес Кремъл иска да ни върне във времето, в което Великите сили разпределяха своите сфери на влияние. Ние, на Балканите, разбираме това най-добре, защото много пъти сме били жертви на подобно поведение, преди всичко през 19-и и 20-и век. Новата политика на Русия на упражняване на сила е политиката от миналото, която ни връща стотици години назад. Това е политиката на Великите сили и периферията между тях. Но украинският народ не трябва да бъде периферия, той има своята държава и притежава правото сам да определя своята съдба. Гражданското общество в Украйна и на Балканите днес е проевропейски настроено. Хората искат демокрация, правова държава и работещи институции.

 

Решението е повече пряка демокрация. Решението за Украйна са свободни избори, а не споразумения между Великите сили. Украинците могат да изберат пътя на европейското и демократично развитие и аз не мога да допусна, че този път ще им бъде забранен, само поради географския признак. Значи, ако си съсед на Путинова Русия или се намираш в сферата на нейните интереси, това означава, че не можеш да станеш член на ЕС, независимо от това, че народът ти го желае. Аз не разбирам това. Политиката на „Великите сили“ и „периферията“ между тях е много опасна за Европа. Едно доказателство за това е миналото на Балканите.

 

Една от поуките от украинската криза са последствията от систематичното пренебрегване на най-важните принципи на правовата държава. Издигането на един олигархичен икономически модел, концентрацията на медиите, недостатъчно добре функциониращи държавни институции, фасадната демокрация и ендемичната корупция допринесоха съществено за кризата в Украйна. 

 

Да разгледаме Полша и Украйна. Преди 25 години Полша имаше сериозни икономически проблеми. Украйна беше по-богата, но избра друг път. Украйна изгради икономика, доминирана от олигарси, епична корупция, зависимо правосъдие и контролирани медии. Когато през 2012 година милиони украинци посетиха Полша, за да гледат срещите от Европейското първенство по футбол, те видяха една различна Полша – демократична, динамична, модерна, човешка. Украинците видяха промяната и поискаха същото за своята държава. 

 

Ако кризата в Украйна се развие негативно, логичният въпрос би бил: „Ще има ли следващ и кой ще е той?“. Защо смятам, че Балканите могат да бъдат следващите? Защото няма по-сигурен начин трайно да се дестабилизира Европа от едни слаби и оспорвани Балкани. Балканите може да бъдат дестабилизирани отвътре чрез националисти, олигарси, корупция, пропаганда и енергийна зависимост. Кремъл използва олигарсите и медиите, липсващата правова държава и каналите за влияние от времето на комунизма. Вярно е, че комунистическите тайни служби бяха закрити, но агентите и мрежите им продължават да съществуват.

 

Затова днес са необходими решителни действия, за да можем отново да се върнем към основите на политика, базирана на правова държава и свобода на словото, както и на международното право, а не на игра на Великите сили и техните интереси. Всички страни-членки на ЕС трябва заедно да излязат с обединена позиция и да защитят нашите ценности.

 

Дами и господа,  

 

Преди 64 години Робер Шуман постави в декларацията си основите на днешна обединена Европа. Тежката криза постави под въпрос бъдещето на европейския проект по същия начин, по който това направи и кризата в Украйна. Европа би могла да се раздели на център и периферия, на отговорни и безотговорни държави, на донори и получаващи. Всички, изглежда, забравят, че солидарност и отговорност са двете страни на медала, че всичко, което сме постигнали досега, е поставено на една единствена карта. Германия ни напомни за най-важното: ако еврото се провали, ще се провали и Европа. Искам само да допълня: ако се провали процесът на разширяване на демокрацията, ще се провали Европа.  

 

Предстоящите избори за Европейски парламент ще бъдат следващият крайъгълен камък, който ще определи посоката на развитието на ЕС през следващите 5 до 10 години. Това дали Европа ще бъде по-силна и по-обединена или напротив, разединена, зависи от нас. В навечерието на изборите за Европейски парламент сме свидетели на една националистическа и популистка реторика, която поставя под въпрос някои от най-големите постижения на ЕС – общата валута, общият пазар, свободата на придвижване и процеса на разширяване. Наше задължение е да не допуснем краткосрочни политически интереси да подкопаят основите на европейския проект.

  

Най-могъщото оръжие на Европа е нейното единство и това, че всеки е важен. Няма да бъдем силни, ако се разделим на център и периферия и градим Европа на две или повече скорости. Само заедно сме в състояние да се изправим пред съвременните предизвикателства. И ако за някои Балканите са периферия на ЕС, то за други, като например Русия, те се намират в центъра на стратегическите й интереси. В нашите все още млади демокрации, ако бъдем оставени без подкрепа, е възможно целият регион да бъде върнат назад в демократичното си развитие и да загуби някои от най-големите си постижения. Една нова, втора, фаза на демократичното развитие на Югоизточна Европа трябва да бъде подкрепена.

 

За да бъде постигната дългосрочна стабилност, не е достатъчно да се установи само една демократична партийна система с институции и закони. Демокрацията не се разбира от само себе си, не може изкуствено да бъде инсталирана и не може да бъде подарена. Това е един процес на изграждане на дългосрочни стълбове на демокрацията. Правова държава или правото на силния, обективни медии или медии като пропагандни машини, пазарна или олигархична икономика, ефективни институции или власт за определени хора - това са алтернативите днес.

 

Събитията в Украйна ни показаха, че не можем да приемем мира и стабилността в Европа за даденост. Като част от ЕС и НАТО една страна не трябва да си изгражда фалшиво чувство за сигурност, защото горепосочените процеси могат да променят бързо демократичния ландшафт в Централна и Югоизточна Европа – и вече виждаме ясни признаци за това. Само чрез едно задълбочено евроатлантическо партньорство регионът е в състояние да се защити от негативно развитие. Инструментите за това са изграждането на работещи държавни институции, активно гражданско общество и интензивна икономическа и политическа интеграция в Европа.

 

Кризата в Украйна и географската близост до Югоизточна Европа трябва да поставят въпроса за разширяването по-силно в дневния ред на ЕС. Република България е била винаги последователна в подкрепата си за членството в ЕС на страните от Западните Балкани. То няма алтернатива. Югоизточна Европа има повече нужда от „меката сила” на ЕС. Ако процесът на разширяване се забави чувствително, това ще направи региона по-уязвим за дестабилизиращи влияния от фактори извън евроатлантическата общност.

 

Решенията са прости. Срещу изолацията и дестабилизацията можем да се борим чрез двигателя на интеграцията. На медийната пропаганда можем да противопоставим свободата на медиите, а тези които са в състояние ефективно да се борят срещу националистите, са патриотите. Президентът де Гол го е казал ясно: „Патриоти са тези, които обичат Родината си, националисти са тези, които мразят различните”.

 

Дами и господа,

 

Кризи е имало и ще има. Но е важно, да излезем по-силни от тях. Днес в Деня на Европа трябва да си спомним повече от всякога думите на Конрад Аденауер: „Но трябва да гледаме и на Изток, когато мислим за Европа. Към Европа принадлежат страни, които имат богато европейско минало. И на тях също трябва да бъде предоставена възможността за членство. Европа трябва да бъде голяма, трябва да има сила, трябва да има влияние, за да може да защити интересите си в световната политика.”

 

Важно е да не пратим Европа обратно в 19-и век, докато си играем на „Велики сили“ и „периферия“, а да я насочим към 21-и век чрез една нова фаза на интеграция за по-силен ЕС на глобалната сцена, като при това заздравим трите двигателя на ЕС – демокрация, интеграция и пазарна икономика. Ние имаме нужда от силен ЕС, който може да се застъпи за свободни избори в Украйна. Имаме нужда от силен ЕС, който може да се застъпи на глобалната сцена за мир и хуманно развитие. 

 

Големият въпрос днес е: ще построи ли поколението, което събори Берлинската стена, днес, 25 години по-късно, нови стени? Стени, които разделят Изтока и Запада, периферията и центъра, Еврозоната и страните извън нея, стари и нови, богати и бедни страни-членки на ЕС. Надявам се, че ще навлезем в нова фаза на интеграцията и няма да изграждаме нови изкуствени стени. Като президент, но и като инженер, Ви казвам, че всяка стена рано или късно ще бъде разрушена.

 

Благодаря Ви за вниманието!

 

5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

3 март 2024 г., връх Шипка