РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на изнесено заседание на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура

2013-10-22 17:15:00

Уважаеми професор Станков,
Уважаеми членове на академичното ръководство на Тракийския университет,
Уважаеми представители на различни браншови организации,
Дами и господа,


За мен е наистина чест да бъда заедно с вас днес. Много е важна темата, която всички ние повдигаме. Това е темата за развитието на регионите и, разбира се, за земеделието като стратегически отрасъл за България, но и за света като цяло. На днешното заседание на Съвета на регионите – ние го наричаме Съвет за развитие на регионите и националната инфраструктура, ще обсъдим стратегическите перспективи за развитието на земеделието и производството на храни в България до 2020 година. Моментът е много специален, защото ние имаме един отрязък от няколко месеца, в който трябва да постигнем консенсус по приоритетите на държавата, по стратегическите отрасли и, същевременно, по начините и механизмите, по които ще ги финансираме.

Няма да забравя моята съвместна работа с проф. Станков в качеството му на министър на земеделието на България, защото тогава аз му поставих задачата просто да действаме така, че в едни трудни за нацията моменти, когато имаше вълна от протести, когато политическите партии се дистанцираха и работиха за бъдещите предстоящи парламентарни избори, да може да се подкрепят усилията на всеки в държавата за стабилност и да може със спокойствие и с отговорни действия на всички нас да минем през един тежък момент. Но това, което той направи, беше много повече, защото той, освен да се занимава с мениджмънт и с управлението на ежедневните процеси в много важен сектор за държавата, повдигна с цялата си сериозност въпроса за националната стратегия в сектор „Земеделие и производство на храни“ до 2020 г.

Това е една много отговорна позиция, защото България този път не иска да е последната, която ще договори своите параметри, не иска да има три изгубени години по отношение на структурните фондове и не иска по никакъв начин да бъде на опашката. Напротив, ние искаме да имаме силна легитимност на процеса, а именно приоритетите на България да станат ясни. Те да се случат отдолу нагоре. Да не бъдат измислени в една или две канцеларии в някое министерство. И същевременно да бъдат легитимни, именно защото са продукт на дебат, защото не са отгоре, а защото идват отдолу, от тези, които обработват земята, от браншовите организации, които ги обединяват, които трябва да знаят, че винаги министерствата и институциите са отворени за тях. Защото, много пъти съм го казвал и го казвам пак - нито министрите, нито министерствата са там, за да правят бизнес или за да правят земеделие. Те са там, за да помагат на бизнеса, да бъдат платформа за развитие на университетите, на фермерите и да ги подкрепят в техните усилия.

Всички знаем, че ресурсът е недостатъчен. Това ни кара да приоритизираме, но и много добре знаем, че ако всичко е приоритет, нищо не е приоритет. И всеки ще получи по малко и накрая нищо. Давам за пример Програмата за трансгранично сътрудничество България-Румъния, където има 220 млн. евро, ама накрая - няма мост. Просто трябва да има ясни приоритети, да си кажем кое е най-важното, да застанем зад него и съответно да го финансираме и държавата отговорно, независимо кой е на власт – дали е ляв, дали е десен, дали е син, дали е червен, да работи по тази стратегия.

В следващите месеци ние сме длъжни не просто само да чакаме някой от Брюксел да ни спусне приоритетите и разпределението в една таблица. Ние трябва сами да изработим своите приоритети и своята таблица – колко пари, къде ще отидат, да ги защитим в Брюксел. Вярвайки, че като президент мога да бъда полезен на вас, вярвайки, че моят екип е винаги отворен за всяка добра идея и преди всичко съзнавайки колко е важно за българската държавност да имаме легитимност на процеса на планиране, днес съм ваш гост.

Благодаря ви, че всички заедно ще дебатираме по приоритетите до 2020 г., свързани със стратегически сектор за България, за Европа и за света, а именно „Земеделие и производство на храни“. Много се радвам да чуем всеки един от вас, да чуем конкретните приоритети и след това да постигнем съгласие в следващите месеци, което да защитим и в Брюксел.

Защо тази стратегия е толкова важна за всички нас? Защо аз като държавен глава в продължение вече на втора година говоря за Националната стратегия за развитие „България 2020“. Защото искам да ви кажа, че има държави като Германия и Китай, които работят по „2050“. Защото вие много добре знаете, че в земеделието от днес за утре нищо няма да стане. Защото вие още по-добре знаете, че ако само един сектор се приватизира, примерно си говорим за зеленчукопроизводство, но няма поливни системи, какво правим? Нищо не правим. Следователно трябва да има интегриран подход. Да, трябва да приоритизираме, но трябва да се интегрират националните приоритети в една голяма национална програма, наречена Национална програма за развитие „България 2020“.

Второ, за да бъдем коректни към нашите партньори в Брюксел, да бъдем коректни към българските данъкоплатци, които са и европейски данъкоплатци, трябва да си дадем сметка, че не може просто само да кажем Брюксел ще ни даде общо 15,2 млрд., от тях половината за земеделие, включително по различните механизми, и толкова. Ние сме длъжни да не разглеждаме европейските фондове като отделен инструмент. Някой ни е дал едни милиарди за харчене, ние сме длъжни да бъдем коректни към нашите партньори, като интегрираме европейските пари с нашето финансиране в една обща визия за най-стратегическите сектори на България. Следователно, тъй като земеделието е един от най-стратегическите сектори, да не кажа най-важният за страната, и производството на храни, не просто само трябва да посочим европейските фондове къде и как ще се харчат, по какви приоритети, но трябва да ги интегрираме с националното финансиране и не просто само по европейските програми, а в по-широк аспект. Българската държава ще дава ли субсидии? Ако да, те ще се добавят към европейските, ще стане един общ пакет. Много е важно да разберем, че само с интегриран подход и не работа на парче ние можем да бъдем полезни на нашата индустрия, на фермерите и същевременно да имаме силна легитимна и достойна позиция в Брюксел.

Повече от ясно е, че материално-техническата база е амортизирана. Повече от ясно е, че хидромелиоративните съоръжения са почти унищожени. Повече от ясно е, че България вече над 25 години не е инвестирала в геозащита, в друга техническа инфраструктура. Наблюдаваме и силна поляризация на земеделските стопанства, като преобладават дребните фермери и същевременно обаче те, понеже са малки, не могат да инвестират в нови технологии, в ноу-хау, в образование и обучение. Следователно имат ниска производителност. Следователно и произвежданата продукция има висока себестойност. Ние сме 4 пъти по-енергоемки от средното за Европа, ние имаме нужда от три пъти повече суровини за единица продукция, отколкото Европа, включително енергия. Това не трябва да ни кара да имаме нихилистично отношение, това не трябва да ни кара да имаме ниско самочувствие.

Единството, което трябва да се случи, е да ни мотивира, че можем по-добре да управляваме ресурсите, че можем да бъдем по-ефективни и все пак, че имаме някои сектори, които вече го постигат и са за пример. Имаме сектори в нашето земеделие, както и проф. Станков каза, които са на европейско ниво, а те сега трябва да дърпат като локомотив и останалите по пътя на развитието към едно качествено и ефективно земеделие. Трябва да променим, разбира се, законодателството, трябва да разберем, че проблемите са хоризонтални, т.е. те засягат всички селскостопански подотрасли. Ако искаме да решаваме проблемите, трябва да ги адресираме, т. е. да ги посочим.

Много ви благодаря и съм сигурен, че вие ще бъде днес откровени и ще дадете изключително ценни предложения. Преди всичко не трябва да работим на парче и, да, трябва да имаме отделни секторни стратегии, но те трябва да бъдат интегрирани в обща визия и план до 2020 г. В края на         месец май т. г. Министерството на земеделието и храните оповести изготвянето на пет стратегии за развитието на земеделието. Имаме една обща стратегия, имаме Стратегия за развитие на зърнопроизводството, която е част от предвидената Стратегия за развитие на растениевъдството, имаме Стратегия за развитие на животновъдството, имаме Стратегия за развитие на лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството, имаме и Стратегия за развитие на хранително-вкусовата промишленост. Досега секторните стратегии се изготвяха, без да се търси тяхната взаимовръзка, без да се отчита, че ресурсът за подпомагане на земеделските стопани е ограничен и че държавната намеса трябва да осигури балансирано развитие на отрасъла.

Как може да планираме добре, например, развитието на хранително-вкусовата промишленост, без да се отчетат целите и задачите, които стоят пред отделните подотрасли? Затова е необходим цялостен поглед върху всички селскостопански направления, който да отчита спецификите и нуждите на отделните производства в условията на ограничен ресурс, но чрез всеобхватен поглед да можем да дадем единствено една национална стратегия, която да залегне в основата на по-нататъшното развитие по отделните сектори.

Селското стопанство е част от българската икономика и то стратегически важна част. Националната стратегия за развитие на устойчиво земеделие в България до 2020 г. е изключително важен стратегически документ за България. Той трябва добре да кореспондира с два други основни стратегически документи на България – Националната програма за развитие „България 2020“, която, да напомня, беше приета в края на 2012 г. от Министерския съвет след много дълги дебати през цялата 2012 г. Аз организирах също много форуми, включително и регионални, по „България 2020“. И другият основополагащ документ е Споразумението за партньорство с Европейския съюз, в рамките на което до 2020 г. можем да получим финансиране за селските райони в размер на около 4,7 млрд. лв., без, разбира се, директните доплащания.

Нека да обобщя приоритетите, намерили място и в трите стратегически документа.

Първо, балансирано развитие на аграрния отрасъл, т. е. преодоляване на структурните дисбаланси, приоритетно подпомагане на младите фермери и дребния бизнес, както и приоритетно подпомагане на животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биологично производство. Специално внимание да се обърне на развитие на рибарството и аквакултурите, тъй като на този етап този отрасъл е доста подценен. Разбира се, и всичко останало, което ще се роди в хода на дебатите, и всяка индустрия, която вече и дръпнала напред. Например, зърнопроизводство, желаем успех и се надяваме те да се развиват.

Тук е важно да се отбележи, че държавата следва да компенсира с национално финансиране ощетените от новата Обща селскостопанска политика направления, като месодайното говедовъдство, птицевъдството, свиневъдството, етерично-маслените култури, пчеларството. Вие знаете, че България в някои отношения е голям производител, да не кажа, че сме най-големият производител на лавандула в света, маслодайната роза и черният мед са наша запазена марка в цял свят. Все още не е късно да възстановим позициите си на много изгубени пазари. Тук българската външна политика ще работи, аз го гарантирам това нещо, независимо дали става въпрос за Виетнам, дали става въпрос за Катар, дали става въпрос за Кувейт, дали става въпрос за Азербайджан и Казахстан, където България е имала силни позиции. Това е задачата на нашите посланици. Те са длъжни да адресират тези проблеми и за това ще разчитате на мен.

На второ място сред ключовите приоритети се нарежда и повишаването на конкурентоспособността и ресурсната ефективност и тук подкрепата на малките и на средните производители и преработватели чрез технологично обновяване и иновации. В Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България до 2020 г. се посочва, че много сектори страдат от липсата на квалификация на заетите, трансфер на знания, ноу-хау и консултантска помощ. От изключително значение е да се насърчи сътрудничеството между бизнеса, научноизследователските организации и университетите.

Искам да ви благодаря наистина, защото в последните две до пет години аз виждам голямата промяна. Ако искаме да успеем дългосрочно, ние трябва да ориентираме университетите към бизнеса, трябва да произвеждаме качествени кадри, от които вие имате нужда. Същевременно, обратното, бизнесът трябва да припознае университетите като неоценими партньори. Защото пък вие не можете да инвестирате в скъпоструващи машини и съоръжения, лаборатории, технологични центрове, иновации - те могат да се зараждат заедно в съвместни проекти.

Не по-малко важен разбира се е факторът с възстановяването на хидромелиоративната инфраструктура. Положението е много лощо, зависи от нас да го приоритизираме и да го подобрим. Трябва да бъде основен приоритет и опазването на околната среда, ефективното управление на ресурсите, адаптирането към климатичните промени. И тук Европейската комисия, но и България, ще акцентира върху агроекологията, екологичното земеделие и използването на по-малко азотни торове, пестициди, които замърсяват и водата.

Защита на човешкото здраве, интересите на потребителите по цялата хранителна верига – също голям приоритет, който трябва да бъде адресиран в Националната стратегия. Има европейски практики, има високи стандарти в областта на безопасността и качеството на храните, ветеринарната медицина, хуманното отношение към животните, растителната защита. И тук не става въпрос това да бъде скрито-покрито. Да, в момента има двояко значение, защото ни принуждава да инвестираме в момент, в който не можем да осигурим сериозен ресурс, но малко по малко ще подобряваме качеството и ще адресираме и тези проблеми, за да гарантираме човешкото здраве, да направим българската продукция качествена – от тази гледна точка, продаваема и на по-висока цена на международните пазари.

Искам да обърна специално внимание на възможностите за коопериране. В много сектори липсват асоциации, браншови организации, които да са достатъчно големи и да представляват интересите на заинтересованите производители и преработватели. Съществуват понякога много, малки на брой, разпокъсани организации, които се затрудняват да влияят върху механизмите на изпълнителната и законодателната власт. А именно това е големият смисъл – вие да можете да влияете, вашият глас да бъде чут. Затова съм тук като президент, затова гарантирам с моя екип и затова вярвам, че сдружаването ще позволи да се реализират икономии от мащаба, да се генерира добавена стойност, да се гарантират количеството и качеството на доставките, да се избегнат прекупвачите по веригата на реализацията на продукцията. Увеличават се по този начин възможностите за маркетинг и за рекламни инвестиции, в ноу-хау, иновации. Тоест, как да подкрепим усилията за сдружаване и коопериране е важна тема.

Друг общ приоритет също е важен, залегнал и в трите стратегически документа, на който съвсем набързо ще се спра, е насърчаването на икономическия растеж и заетостта в селските райони. За да спрем процеса на обезлюдяване, държавата трябва да положи усилия да подобри качеството на живот в българското село. Тук става въпрос за икономически стимули, за привличане на инвеститори, за откриване на нови работни места, за изграждане на необходимата инфраструктура и да направим тези места по-привлекателни за живот и за работа. Механизмите, по които може да се постигне това, са най-различни. Просто обаче трябва да се обърнем към този проблем и да направим съответните реформи, да планираме внимателно, да бъдем последователни в изпълнението.

Затова, скъпи приятели, уважаеми представители на различни организации, професор Станков, съвсем набързо се опитах да поставя просто няколко теми.

Днес имахме една полезна дискусия със студентите, с академичното ръководство и тя още веднъж показа категорично, че всички ние имаме отношение, че всички ние съзнаваме колко е важно да имаме план за действие, да имаме приоритети и да ги отстояваме както в Брюксел, но и тук, на родна почва. Да направим така – и това е задачата и на президента, имайки дългосрочни приоритети, независимо кой е на власт, те да се изпълняват. Не можем да се развиваме добре, ако на всеки четири години правим рестарт. Не можем да застигнем германците, когато те тръгват от точка А до точка Б напред, а ние от точка А до точка Б се движим наляво-надясно, напред-назад и нагоре-надолу.

Ще си кажем, че стартираме днес, през 2013 г., че искаме да стигнем точка Б до 2020 г., ще планираме, ще положим приоритети, ще застанем зад тях и оттам нататък ще запретнем ръкави, за да ги изпълним. Това са хоризонтални приоритети. Те са приоритети за всички нас. Президентската институция не може да стои изолирана, по същия начин правителството, по същия начин парламентът. Моята задача е като президент да ги чуя и, отново казвам, да бъда платформа, ако мога да бъда полезен чрез институцията, вашият глас, вашите приоритети, вашите проекти, да стигнат до компетентните институции.

Затова ни трябва тази стратегия, затова ни трябва по нея да дебатираме и, дай, Боже, по нея да постигнем и консенсус - и не само на ниво браншови организации и не само на ниво региони, а консенсус в парламента, консенсус на най-високо държавно ниво. Досега не сме имали такъв случай, но аз си поставям за цел да работя и за това. Да помоля българските политици, да разговарям с партийните лидери, въпреки че самият аз като държавен глава съм равноотдалечен от тях, от различните власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, за да може наистина да обърнем внимание на тези най-смислени приоритети, по тях да не се допусне да зациклим, да не се допусне винаги да стартираме от нулата и да не се допусне винаги да преосмисляме нещо, по което вече сме постигнали консенсус.

Голямата ми мечта е да си кажем и да договорим с Европейската комисия, както и във вътрешнополитически аспект, че това е нашата Национална програма до 2020 г. и не я поставяме под съмнение. Отново казвам, че Германия работи до 2050-та. Вие съзнавате, че качеството на немските коли не се получава, когато на всеки четири години политиците си измислят нови приоритети. То се получава в продължение на години последователни усилия за един стратегически сектор. По същия начин и с швейцарските часовници. След като ги правим толкова дълго време, продължаваме да ги правим и да ги развиваме.

България е била голяма сила в земеделието. Имаме много неща, с които да се гордеем. Постигнали сме немалко. Имаме и светло бъдеще, което обаче ще изработим сами. И, дай, Боже, да бъдем последователни и да го направим по един легитимен начин, като постигнем консенсус. Не всички ще бъдат доволни, не за всичко ще има пари, но без приоритети няма да постигнем нищо.

Благодаря ви още веднъж, професор Станков, и пожелавам успех на този форум.

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на държавния глава Румен Радев на церемонията по случай 1010 години от управлението на цар Самуил

5 октомври 2024 | 20:08
5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

Слово на държавния глава Румен Радев по случай 139-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

7 септември 2024 | 09:09
6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

Слово на президента Румен Радев на церемонията по интронизация на новоизбрания Български патриарх Даниил

30 юни 2024 | 18:06
30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

Слово на държавния глава Румен Радев по случай отбелязването на 146 години от Освобождението на България

3 март 2024 | 13:01
3 март 2024 г., връх Шипка

ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

СПОРТУВАЙ С ПРЕЗИДЕНТА

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ


Полезни връзки