РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев на тържествената заря-проверка по случай 128 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми г-н Кмет, г-н областен управител,
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми Министри, Народни представители,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери и войници,
Ваши превъзходителства,
Скъпи сънародници,

За мен е чест на този светъл празник да бъда в Пловдив, градът на Съединението. Днес си припомняме съдбовните дни от 1885 г., когато българският народ показа единство и мъдрост и взе в своите ръце съдбата си. Несправедливият Берлински договор раздели с изкуствени граници българската земя, но не успя да раздели българската нация.

За духовните и политически водачи на народа бе ясно, че обединението на българите изисква търпение, неуморна работа, и че само общите усилия могат да изведат едно такова титанично дело до успешен край. И те се показаха достойни за своята мисия. Загърбиха политическото противопоставяне, помириха различията си и демонстрираха решителност и смелост в името на общонационалния идеал, като не отстъпиха под напора на предизвикателствата.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия не беше еднократен акт. Съществуването на младата българска държава, нейното свободно и възходящо развитие, нямаше да бъдат възможни без блестящата дипломатическа и военна защита на Съединението и всички скъпи жертви, дадени по време на Сръбско-българската война.

Когато през юни 1886 г. министър-председателят Петко Каравелов се изправи пред Народното събрание, за да направи своята равносметка за Съединението и Сръбско-българската война, големият държавник проницателно обобщи причините за българския успех: „Може да сме направили грешки, казва той, но ние стояхме начело на българския народ, водихме войната, вървяхме с народа, намервахме се с него във всички опасности и сега, без да се срамим от никого, можем да чакаме със спокойствие съда на историята.”

Днес от дистанцията на времето уверено можем да кажем, че историята отреди на дейците на българското Съединение заслужено място в пантеона на българската слава. Водени от девиза „Чуждото не искаме, но и своето не даваме!“, нашите предци ни завещаха един изключителен урок. Голямата поука на тези паметни събития е, че винаги когато сме сплотени като народ, можем да сътворим чудеса в името на голяма и справедлива кауза. И днес само от нашите задружни усилия зависи да създадем своята по-добра и благоденстваща европейска България.

Денят на Съединението е важен за нас, българите, защото за него не се питаме, дали ни е подарен от някой друг. Победата в него не беше спечелена с помощта на някоя от Великите сили. Съединението на България беше извоювано със смелостта и родолюбието на българите.

Актът на Съединението е най-силното доказателство, че като българи можем да заставаме обединени в каузата си, да отстояваме своите интереси и да градим отговорно бъдещето си.

И когато в нашето съвремие често усещаме разделението на нацията ни, чрез светлия пример на Съединението си даваме сметка, че обществото ни днес има особена нужда от своето обединение.

Днес, когато много държави в Европа и по света изпитват на гърба си бремето на невиждана икономическа криза, в България добавяме и политическа криза, съчетана с ниска степен на доверие на гражданите към политиците и институциите като цяло.

Днешната ситуация изисква политиците да спрат реваншизма и да се обединят около стратегическите приоритети. Нека политическата конфронатция да остане в парламента и да не се прехвърля в гражданското общество, нека да се сблъскват аргументите, а не гражданите!

Подходът „София не е България“, „богати срещу бедни“, „протестиращи срещу контрапротестиращи“ е вреден за нацията и призовавам неговите идеолози да се спрат навреме. Нека никой да не си и помисля да посегне върху етнорелигиозния мир и толерантност в страната. Това ще бъде престъпление спрямо завещаното от нашите деди.

Защото дори в миговете на най-силната, най-искрената патриотична еуфория, нашите предци не допуснаха насилието да вземе връх, не дадоха тон за саморазправа с различния, с другия. Те съзнаваха, че в обединеното българско отечество има място за всички, без оглед на етнос и вероизповедание. Неслучайно на 5 септември 1885 г. в своето възвание към народа Българският таен централен революционен комитет призовава: „Помнете, че строго ще бъде наказан всеки един от вас, който си позволи някакво насилие и грабеж – особено ако това насилие е против чуждите народности, които всеки да защитава като свои братя.“

И когато днес се радваме на възраждането и възхода на активното гражданско общество в България, трябва да си даваме сметка, че Съединението е всъщност плод на амбициите, отговорността и мечтите на точно такова българско общество. Общество, което в онзи момент показва смелост, сила, зрялост, за да поведе своите политици и да постигнат заедно националната цел.

Българското общество, по това време разделено в две отделни държави, водено от своята мечта за обединение, успява да подчини на нея както властите в София, така и цялата международна общност.

Когато днес заставаме тук, за да почетем не само самия акт на Съединението, но и личностите, които стоят зад неговото организиране, трябва да се запитаме: Успяваме ли днес да заставаме всички българи заедно зад обща кауза? Можем ли заедно и последователно да работим по тези национални проекти, които ще ни осигурят по-голям просперитет в бъдеще? Длъжни сме да си зададем тези въпроси и да намерим заедно отговора, защото заветът на Съединението е, че нацията може да прави големи крачки в своето развитие, само когато е сплотена.

Както актът на Съединението доказа, българското общество в решителен момент показва своята сила и зрялост. Добре е всяка власт да вярва повече на своето гражданско общество, отколкото на своите инстинкти и институционална мощ. Защото иначе рискува да раздели нацията и така да я лиши от възможността да следва своите идеали.

А днес, когато светът около нас е изключително нестабилен, обществото ни има особена нужда от своето обединение. Обединение около принципите и ценностите на европейското демократично семейство. Обединение около стратегическите приоритети в Националната прогрмата за развитие на България до 2020 година и отвъд. Обединение около визия за България като модерна и справедлива държава, която е уютен дом за всеки.

Да живее Съединението!
Да живее България!