РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев при откриването на VIII Годишна национална конференция „Стратегическа инфраструктура България 2013“

Уважаема госпожо Кръстева,
Ваши превъзходителства,
Скъпи приятели,

Най-малкото, което мога да кажа, е колко ми е приятно и колко се гордея да бъда заедно с вас за пореден път на нашата, наричам я нашата, инфраструктурна годишна конференция, наречена „Стратегическата инфраструктура България 2013 г.”. Още повече се гордея, защото тази среща се случва тук на едно място, което показва българския 21 век. И се надяваме и българската инфраструктура да последва този пример, тази модерност, тази визия, която виждаме днес тук, в тази зала. Но тя е визия на хора, които планират, на хора, които поемат риск, на хора, които вярват в държавата си и в нейната икономика и бизнес среда. Тя е визия на строители, които могат да произведат това, което ние виждаме днес тук.

Мисля, че много креативни идеи за България и за региона ще се родят тук и с удоволствие ще участвам в някои от тях. Отново казвам, няма да скрия своята гордост, че България се променя, въпреки ниското самочувствие, въпреки политическите кампании, в които много често наблягат на несбъдналото се, а не на това, което сме постигнали. Въпреки противопоставянето, България се развива и това е видимо. Всички ние можем и трябва да го показваме.

Безспорен факт е, че и основните характеристики на България, в контекста на глобалния свят, ние винаги казваме: да, ние имаме уникално географско местоположение. Страхотно. И как го използваме? Да, ние сме врата към Изтока, към Запада, но ние имаме изключителен потенциал да развиваме морски, речен, наземен, въздушен транспорт. Това е така. Потенциалът е огромен. Големият въпрос е доколко успяваме да се възползваме и да използваме това предимство, за да можем наистина да свържем страната със заобикалящия ни и много бързо развиващ се свят.

Още в началото на предизборната кампания на политическите партии – ние ще имаме парламентарни избори на 12 май, в които ще имаме рекордно участие на партии и коалиции - апелирам и се обръщам към всички, защото изкуственото противопоставяне на социалната политика и политиката на доходите срещу инвестициите в стратегическа инфраструктура е неработещ модел за България и не е приемлив вариант. Това е едно много опасно противопоставяне.

Добрата инфраструктура е основна предпоставка за привличане на инвестиции, за икономически растеж и за социално развитие. Затова и в бъдеще правителствата, които ще дойдат, независимо от кой цвят, независимо кой ще управлява, да, те ще работят за икономически растеж и за социално развитие и това означава да запазят фокуса върху ускореното изграждане на инфраструктурни проекти в името на устойчивото и балансираното развитие на България и на нейните региони, в името и на европейското бъдеще и европейската свързаност.

Затова аз като президент знам много добре моята мисия. Разчитайте категорично на мен. Ще напомням, ще посочвам, ще работя заедно, но ние можем и трябва да създадем предпоставки за заетост и за доходи на гражданите и един от основните инструменти за това е именно изграждането на модерна инфраструктура и подобряване на бизнес средата. България ще бъде икономически силна, единствено и само когато е свързана. Изолацията води до бедност, води до липса на перспектива. Затова е важно да се строят магистрали, да се строят мостове, да се строят газови връзки, водни, цифрови и енергийни инфраструктурни проекти. Те са просто изключително важни. За да бъдем успешни, ние трябва да се позиционираме по пътя на фабриките, по пътя на стоките, по пътя на услугите. А това означава да построим адекватна на това инфраструктура.

Нека да ви дам един пример. Само на 250 км от южната ни граница е Истанбул. Това е един вече близо 20-милионен град, това е един от най-важните търговски и икономически центрове на Европа и Азия. И разбира се, големият въпрос е - а как ние сме свързани с него? Как ние използваме този потенциал? Радвам се, че „Марица” вече се строи, радвам се, че железопътната линия Пловдив-Свиленград ще предостави връзка с до 200 км/час, и то в един много обозрим хоризонт. Това обаче ни задължава да продължим. Защото това е и важен европейски коридор. Трябва да продължим към Драгоман и Калотина и това се отнася и за пътната, и за железопътната, и за газовата инфраструктура.

По същия начин стои въпросът и с р. Дунав. Да, изключително стратегически транспортен коридор, над 10 европейски държави. Тя ни свързва исторически и културно с Централна и Източна Европа. Тя предоставя възможности за различни видове транспорт – мултимодалност, и за туризъм. Разбира се, в този регион живеят и над 100 млн. европейци. И въпросът е, че това е и една пета от територията на Европа. Това предоставя много добра свързаност.

В годините до 2020 г. много трябва да се промени Дунав – нови мостове, нови съоръжения, нови връзки. И всичко това в интерес на една по-интегрирана и по-добра България, която трябва да използва механизмите за това на българската стратегия. Да го кажа много ясно - подготвяме и ще стартираме важни проекти, които ще помогнат на страната да развие своите най-изостанали региони. За съжаление, това са и най-изостаналите региони в Европа – регионите на Северна България. След малко ще изброя много проекти, които ще открият потенциала на Северна България. Приоритизираме на базата на задълбочен анализ и на устойчиво дългосрочно планиране.  

И тук нека да споделя с вас няколко принципа, които считам, че са важни, с оглед на изпълнението и планирането до 2020 г.

Първо, бюджетът на Европейския съюз до 2020 г. във финансовата рамка 2014-2020 г. за съжаление бе отхвърлен от Европейския парламент, което не означава, че няма да бъде приет и което не означава, че няма да има тежки дебати, ще минем през тях и Европа ще има своя бюджет до 2020 година. Но вие знаете, че той е намален. Към момента той е намален с около 70 млрд. евро.

Втори основен принцип, с който трябва да се съобразим, е, че България е една от трите държави, която ще получи повече пари във фискалната рамка 2014-2020 г. Очаква се от 12 млрд. евро ние да отидем на около 15,2 млрд. евро. Но това е изцяло за сметка на увеличение на директните плащания на земеделските производители, т. е. това увеличение ще се усети само в земеделието. Нека да сме наясно, че почти нищо друго няма да се увеличи. Напротив, възможен е правилен баланс в останалите фондове – Кохезионния фонд, Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие. Но не бива да очакваме, с оглед съкратения бюджет на Европейския съюз за 2013 г., чудеса, напротив - запазване на нивата.

Много важно, трето поред, е, че това означава, че важните за нас, в рамките на днешния диалог, и планирани оперативни програми, които се отнасят към инфраструктурата, а именно Оперативна програма „Транспорт” – тя в бъдеще ще се казва 2014 г. Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”, Оперативна програма „Околна среда” за следващия период и Оперативна програма „Региони в растеж” - те ще разчитат вероятно на същия ресурс, който имаха, дори може би малко по-малко. Те ще се надяват в най-добрия случай да получат това, което получиха 2007-2013 г. Казвам го, за да бъда откровен, което не означава, че ние няма да направим много повече, защото ще използваме различни инструменти. Това означава за нас, че тези суми вече са ви познати по отношение на оперативните програми и ще бъде необходимо наистина много внимателно да приоритизираме и да планираме. Разбира се, ще подсигурим и българското съфинансиране.

Четвърто основно - в рамките на съществуващия и неувеличен, а запазен, ресурс на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд, на това отгоре ние искаме да дадем и още две нови оперативни програми. Едната е оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, а другата е оперативна програма „Добро управление”. Тя се очаква да финализира електронното правителство на България. От тази гледна точка, ние си даваме сметка, че искаме с повече оперативни програми да управляваме един и същи ресурс. Земеделието е големият печеливш до 2020 година.

Пети основен принцип, и тук идвам до най-важното послание – българската инфраструктура не може да бъде предмет и продукт само на таблици във формат Excel в Министерство на финансите на Република България. Да гледаме просто директно какво има в бюджета, какво можем да си позволим и за това да даваме пари. Не, българската инфраструктура ще бъде плод на динамично планиране и ще използваме интегрирано най-различни инструменти. Ще посоча някои от тях, които са по-важни: еврофондове – наддоговаряне по еврофондовете; държавен бюджет; държавни инвестиционни заеми; публично-частни партньорства; ТОЛ-системи и други механизми.

Ще дам и един пример. Ние вече управляваме много достойно европейските фондове. Намалихме драстично грешките, увеличихме ефективността многократно. Но ние знаем, че за да изпълним на 100% еврофондовете, трябва да ги договорим на поне 120%. Златното правило в Брюксел е, че трябва да ги договорите дори на 140%, т. е. трябва да наддоговоряме. Защо? Защото, ако гледаме Excel-ската табличка договаряме 100 и изпълняваме 100, тя никога не се случва по този начин. Защото винаги ще има проекти, които ще имат финансови корекции, ще има забавени, започнати, недовършени и т. н.

Ако вдигнем високо летвата на 100% управление, това означава, че трябва да наддоговаряме на 120 до 140% и именно това искам да стане и умолявам служебното правителство, както и компетентните органи, да договорят за пример автомагистрала София-Калотина, включително западната е северната тангента, сега, веднага, като наддоговаряне по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. Тя трябва да бъде започната и завършена в рамките на периода до 2015 г. като наддоговаряне.

По този начин ние не просто само ще гарантираме, че 5 от шестте световноизвестни български магистрали ще се случат, защото те вече са ясно и изцяло гарантирани. Второ, финансово обезпечени, трето - просто не ги мислим. „Люлин” е готова, „Тракия” - в скоро време, „Марица” се строи. „Струма” - изцяло структурирана, договорена, без  Лот 3, готова до 2014 г. И, разбира се, автомагистрала „София-Калотина” със северна и западна тангента, изцяло наддоговорена, финансирана и обезпечена през оперативна програма „Транспорт - 2007-2013”, включително с механизмите с Европейската инвестиционна банка и приключена до 2015 г.

Какво остава? Остава „Струма“ и шестата важна магистрала - „Хемус”, които заедно със скоростния път Видин-Ботевград и заедно с тунела под връх Шипка, са четирите стратегически проекти в пътния сектор на България за бъдещата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” до 2020 г.

Пътната инфраструктура на Северна България, както и инфраструктурата генерално в Северна България, ще бъде тотален приоритет за 2014-2020 година. Чрез фондовете искаме да направим скоростния път Видин-Ботевград, тунела под Шипка, автомагистрала „Хемус” и, разбира се, очакваме тя да бъде с магистрален габарит до Велико Търново, а в сектора Велико Търново-Шумен - да бъде с габарит на скоростен път.

Разширяваме трилентов участък Русе-Шумен, който е стратегически важен за нашата връзка с Румъния. Нещо повече, подготвяме първите публично-частни партньорства. Искам много скоро България да реализира публично-частно партньорство. Двата стратегически проекта за това са скоростният път Русе-Свиленград и скоростният път „Черно море“, който ще свърже Бургас, Варна и Констанца. Има заявен интерес от Катар, Китай, от Турция. Вероятно ще дойде и от други европейски държави. Нищо не може и не трябва да ни спре. Публично-частните партньорства са изключително ефективен инструмент.

Ние стартираме изпълненията на големи инфраструктурни проекти. Подготвяме жп-линията Калотина-София и навигацията по р. Дунав да влязат в Инструмента за свързаност, който ще бъде с около 360 млн. евро на разположение за България, и по този начин, разширявайки инструментите и механизмите, да можем да построим и тези участъци. Целта е една по целия коридор. Десет до 2020 г. в железопътния сектор - с 200 км/час и, разбира се, пътният сектор. Вече нямаме тайни, че там ще се справим още до 2015 г. Искаме още два моста на р. Дунав – Силистра-Кълъраш, и с най-голяма вероятност и според мен с най-голяма значимост - още един мост в района на Русе, като това дали ще бъде разширение на съществуващия „Дунав мост“ или това ще бъде изцяло нов мост… Но стратегическото планиране за този мост вече започва и би следвало до края на 2020 г. да бъде включен. Той може да бъде и част от публично-частното партньорство за пътя Русе-Свиленград.

Трябва да подготвим и ново споразумение с Европейската инвестиционна банка за периода 2014-2020 г. за минимум 1 млрд. евро, което да осигури българското съфинансиране по проектите 2014-2020 г. и наддоговарянето по тях. Няма нищо лошо, че ние ще стартираме четири стратегически проекта в пътния сектор, които струват 2 млрд. евро. Посочих ги - „Хемус”, тунела под Шипка, скоростен път „Видин-Ботевград” и „Струма” (Лот 3). Няма лошо, въпреки че ресурсът ще е два пъти по-малък. За това има допълнителни механизми, има Европейска инвестиционна банка. Не можем да направим нищо друго, освен да дадем всичко от себе си, за да могат те да се случат чрез наддоговаряне и съответно, ако е изпълнен в повече от предвиденото, ще платим през споразумението с Европейската инвестиционна банка или от държавния бюджет. Кой няма да бъде съгласен най-после да отпушим този тунел под Шипка, включително и с държавни пари?

По същия начин стои и въпросът с ново споразумение със Световната банка. Тя е наш изключително ценен партньор във водния сектор, в пътния сектор, в жп сектора, реформите в БДЖ. Те също би следвало да осигурят ресурс от поне 1 млрд. евро до 2020 г., който също да използваме. Ще дадем ТОЛ-системи - те ще ни гарантират проектите по публично-частно партньорство да получат зелена светлина. Защото някой ще трябва да мери отгоре трафика и, разбира се, ще осигурят допълнителен ресурс за поддръжка.

Абсолютно съм убеден също така, че ние тази година, 2013 г., по един много достоен начин ще адресираме темата с апликационните форми по големите инфраструктурни проекти. Спомнете си, че ние имахме четири изгубени години. От 2007 г. до 2010 г. нито една апликационна форма готова, нито ред изпълнен и разплатен и върнат от Европейската комисия. Сега искаме да е от първия ден.

Благодаря на всички институции. Защото те не просто само в момента ускоряват 2007-2009, не просто само разплащат 2007-2009 г., не просто планират 2014-2020 г., но те работят до най-малкия детайл в апликационните форми, за да може от 1 януари 2014 г. с достойнство и от първите в Европейския съюз, а не от последните, да стартираме големите проекти, разрешени и получили зелена светлина и от Европейската комисия.

Това е една изключително национално отговорна позиция на българските институции, за която аз съм им дълбоко благодарен, защото виждам колко апликационни форми за 2014-2020 г. са вече на път, са вече готови. Не с четири години закъснение, а здраво напред от първия ден.

Разбира се, това са големите проекти по обем. Но не искам по никакъв начин да пропусна и много други важни елементи на стратегическата инфраструктура на България и тук специално е енергийната тема. Все още зависим от един доставчик, все още не сме диверсифицирали. Това трябва да бъде тотален приоритет. Българската държавност ще подкрепи абсолютно всички газови връзки в съседните държави. Работим денонощно по проекта „Набуко-Запад”. Подкрепяме всяка тръба и всеки проект и всяка линия, която ще ни донесе желаната деверсификация. Защото, спомнете си, че когато бяхме изолирани, нашите цени за газ бяха много по-високи.

Също така българската държава ще обърне изключително внимание на Националната програма за енергийна ефективност, включително и чрез изграждане на адекватна инфраструктура. Това е 1 млрд. евро, който стои на разположение. Брюксел е с нас, подкрепя ни в този приоритет и ние искаме да направим единен национален орган, който да управлява не на парче, а интегрирано, по възможно най-ефективния начин, този огромен ресурс в интерес на България.

Искаме също така да обърнем внимание и на всички останали алтернативни трасета, които ще ни помогнат ние да получим връзка. И неслучайно при моето посещение в Унгария стана въпрос за това, че вече Унгария, Словакия и Чехия са свързани в общи енергийни, газови, цифрови и пътни, и железопътни, и всякакви мрежи и искаме това да напредне към Полша, Румъния и България. България да бъде част от една много силна регионална свързаност в Централна и Източна Европа и тук, разбира се, защо не, и нашите приятели в региона също, които ще имат интерес на по-късен етап да се свържат.

Когато говорим за ефективност, трябва да стигнем до темата с цифровите мрежи, с изграждането на широколентовите магистрали. България се гордее, че е на девето място по скоростен интернет в света. Това трябва да се запази, това е пазарно предимство и да се увеличи. Не да изоставаме, а да се ускорим още повече напред. Изграждането на цифрова инфраструктура ще бъде подкрепено с механизмите на еврофондовете и държавните инвестиционни заеми, а електронното правителство ще финализира услугите в интерес на милиони български граждани и бизнесмени.

И когато говорим за ефективност, стигаме и до интелигентните транспортни системи. Да, ние ще въведем ТОЛ-система на един много справедлив принцип и ние ще продължим с въвеждането и на други елементи на интелигентни транспортни системи, независимо по кой маршрут, по кой вид транспорт, защото това е бъдещето. Те подобряват трафика и намаляват времето, така че ние да можем да адресираме най-важното за пътя на стоките и услугите, а именно факторът време.

Искам накрая да благодаря на всички, които положиха много усилия в последните години, за да можем да наберем тази скорост, да постигнем тази компетентност, включително и в сферата на инфраструктурното изграждане във всичките й аспекти – планиране, изграждане, стратегическа подготовка, договаряне в Брюксел. Постигнахме немалко. България ще бъде променена през 2020 година. Ние виждаме не просто само проектите, но ние виждаме конкретните планове и чертежите на българските проектанти. Имаме бюджетите, имаме източниците на финансиране. И, разбира се, най-важното нещо за нас е, че усилията, които ние ще вложим в изграждане на една по-добра инфраструктура за България, ще бъдат изцяло в интерес на българските граждани и увеличаване на тяхното качество на живот, подобряване на тяхната икономическа перспектива, на техния стандарт на живот. Оттам, разбира се, работни места, заетост, потребление.

Постигнахме немалко от началото на прехода. Предстои ни още повече. Аз съм готов, убеден съм, че и вие сте готови, знам, че сме заедно. Моят мандат е до януари 2017 г., дотогава обещаваме – ще променим много в инфраструктурата на България заедно!

Благодаря ви.