РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на вицепрезидента Маргарита Попова по повод 100-годишнината от Одринската епопея

Уважаеми съотечественици,

Уважаеми наследници на тракийските бежанци,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери и воини от запаса и резерва,

Уважаеми дами и господа,

Скъпи съграждани,

На днешния ден, преди 100 години, славната Българска армия превзе Одринската крепост и окичи с лаврови венци бойните си знамена. Точно в този част българските части навлизат тържествено в крепостта, смятана за една от най-модерните и непревземаеми от никоя друга армия в света, освен от Пруската, след шестмесечна обсада. Българската армия и българският войник сториха чудо и само за два дни сътвориха Одринската епопея и се изкачиха на най-високия връх на бойната слава в Балканската война.    

Светът е изумен. Триумфът е велик и неповторим. Над четирите минарета на „Султан Селим” се развяват българските трицветни знамена. А Шукри паша казва: „Храбростта на Българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.        

Настъплението и превземането на Одринската крепост е дело на Втора българска армия под командването на доблестния български генерал Никола Иванов. В своята заповед по случай победата при Одрин, като дава признание за героизма и храбростта на своите момчета, на своите войници, талантливият наш военачалник с гордост подчертава: „Подвигът ви е толкова велик и значението му за отечеството е такова, че дава право всекиму от вас с гордост да казва, че е бил войник във Втора армия под Одрин”.       

В памет на всички тях, в паметта на всички български опълченци, които са се отличили с героизма си при обсадата, и особено при атакуването и превземането на Одринската крепост, е въздигнат този забележителен паметник, пред който всички днес сме се събрали. Основният камък на този монумент е положен на 1 април 1928 г. при особено тържествена обстановка. При неговото полагане е бил зазидан, както се казва, специален текст, в който пише: „Нека този паметник, въздигнат от лептата на живите опълченци, съратници на покойници, буди удивление в умовете на зрителите за безпределната любов на покойниците ветерани към България, за която те дадоха живота си и за геройските подвизи на българския войник, чийто връх достигна в Одринската епопея”.      

Уважаеми дами и господа,    

Както казват учените, военните, Балканската война е едно от най-забележителните справедливи събития в историята на Третата българска държава. Тя е посрещната с ентусиазъм от българския народ. Хиляди българи се стичат от цял свят, за да се запишат като доброволци в българската войска. Тази победоносна война накара и Европа да погледне България с други очи. Тя показа на света не само бойния дух и бойното майсторство на един народ, дръзнал да се опълчи срещу Османската империя и да съкруши нейната армия. Балканската война обогати и военната наука както по отношение на воденето на бойните действия, така и в сферата на военното изкуство.  

Радостта ни обаче не е много дълга. Трае не повече от един месец. Националният идеал тогава - всички българи и български земи да се обединят в малка България, остава неосъществен. Извън пределите на родината в Македония, в Одринска Тракия и в Южна Добруджа остават над милион и половина българи. Подгонени от жесток терор и насилие, над 250 хиляди от тях поемат пътя на бежанците към майката родина. Затова и днешният ден е и ден на одринци, и ден на тракийци, ден за помен, ден за памет, ден за уважение и поклон към техните наследници.

Помен и преклонение пред подвига на българските воини, паднали край Одрин из тракийските полета! Памет, преклонение и почит към хилядите българи – тракийски бежанци, напуснали родните си места и намерили подслон в пределите на свободна България.

Скъпи съотечественици, тракийци и воини от запаса, в какви времена живеем само!? Днес ние казваме често: нашият живот днес е друг. Имаме възможност да живеем в пространства без граници, да пътуваме свободно и защо ни е толкова често да се връщаме назад? Дали е така? Убедена съм! И не само защото една значителна част от моя живот премина в нашето, в Българското военно издателство, където с някои от вас вероятно съм работила, където някои от българските воини ми подадоха ръка на мен като млад специалист, току-що завършил Софийския университет и попаднал на работа там, при българските воини, които правеха наука, правеха изкуство със слово и с перо.

Благодаря на всички тях, че ме възпитаха да бъда човек дисциплиниран, човек, който помни, който уважава, който умее да почита, който тачи историята и който търси добрия начин да се справи с предизвикателствата на днешния ден.

Славна е нашата история и трябва да бъде почитана. Трябва да бъде почитана, за да имаме един истински енергиен извор за сила и възможност да се справим по най-добрия начин с днешния предизвикателен ден, заради вас всички, които сте тук, заради предците ви, заради нас самите и заради нашите деца. Поклон,  дълбок поклон пред делото и повдига на одринци и на тракийци!

Благодаря ви.