Необходима е актуализация на националната политика към сънародниците ни зад граница, която реално да отговаря на техните проблеми, както и укрепване на диалога на институциите с представителите на българските общности в чужбина. Това бе общата позиция, която участниците в конференцията „Политики за българите в чужбина” изразиха днес в заключителния меморандум на форума в Брюксел. Конференцията, която се провежда под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, е част от обществения дебат за определяне на приоритетите на бъдещата Стратегия за българите в чужбина.
В Заключителния акт на конференцията участниците поставиха акцент върху три приоритетни области на държавната политика към българските общности зад граница. Това са изучаването и разпространението на българския език и култура, институционалното представителство на българските общности и провеждането на социални и интегративни политики.
Представителите на българските общности отново подчертаха значението, което говоримият език има за съхраняването в общност на сънародниците ни в чужбина. Според тях е необходимо да бъдат проучени възможностите, които европейското законодателство дава, за ефективното използване на българския език в образователните програми на приемащите страни. Подчертана бе също така нуждата от стандартизиране на българския език, изучаван като чужд в образователните програми в чужбина, както и признаването му за матуритетен.
Според сънародниците ни зад граница е необходим дебат по идеята за произвеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, които да имат статут на консултативни органи към дипломатическите представителства на Република България. Предложено бе създаването на Национален съвет на българите в чужбина, като представителен орган на диаспората, който, освен представители на българските общности, да включва и представители на президентската институция, на парламента и на изпълнителната власт. Обща бе позицията, че е необходимо да бъдат улеснени процедурите за участие в изборния процес зад граница. Отново бе изразено и очакването за организирането на самостоятелен избирателен район "Чужбина", от който българите зад граница да избират народни представители, така както българите в страната. Отпадането на конституционните ограничения за лицата с двойно гражданство при участие в избори също бе предложено от представителите на българските общности.
Сънародниците ни изразиха очакването си за по-активна роля от страна на българската държава в сферата на социалната политика към живеещите и работещите в чужбина българи. Според тях дипломатическите и консулските представителства на България имат възможност да организират регламентирани посещения на трудови аташета или на експерти в отделни градове на приемащите страни, както и да провеждат „открити консулски дни”. Представителите на българските общности поискаха още повече електронни услуги за българите зад граница, както и да бъде създадено общо звено в България, което да им оказва подкрепа по трудови и социални въпроси.
Вицепрезидентът подчерта пред участниците в срещата в Брюксел, че проблемите на сънародниците ни зад граница ще бъдат поставени пред компетентните власти. Маргарита Попова увери представителите на българските общности, че президентската институция ще остане открита за тях и в бъдеще и ще продължи да бъде активен участник в диалога между техните организации и държавните институции.