НОВИНИ

Маргарита Попова: Политиката към българските общности зад граница ще бъде успешна, когато е изградена в диалог с тях

Успешна политика към българските общности зад граница ще има, само когато тя е изградена в диалог и се основава на взаимното доверие на държавните институции и сънародниците ни в чужбина. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова в сряда при откриването в Европейския парламент в Брюксел на конференцията „Политики за българите в чужбина”, която се провежда под неин патронаж. В обръщението си към участниците във форума вицепрезидентът беше категорична, че е отминало времето, когато българите зад граница са били единствено обект на държавната политика, без да имат възможността да изразяват мнението си по извършваните промени в законовата уредба или по определяните от институциите приоритети за работа с българските общности.

Маргарита Попова подчерта също така, че при изработването на новата политика към общностите ни зад граница трябва да се отчитат както демографските проблеми на България, така и отношението на Съюза по въпросите на миграцията и интеграционния процес.

Вицепрезидентът изрази благодарност на представителите на българските общности в чужбина за участието им в конференцията в Европейския парламент – „мястото, символ на правенето на политика по модерен и демократичен начин”.

Повече средства за подобряване на материалната база, както и осигуряването на учебници по български език, история и география, съобразени с нуждите на учениците, поискаха представители от българските училища в чужбина. Обща беше позицията на участниците във форума, че основен акцент на всяка политика към българските общности зад граница трябва да бъде съхраняването на българския език и съзнанието за принадлежност към българската нация сред младото поколение. Председателят на Асоциацията на българските училища зад граница Боян Кулов изтъкна, че в чужбина функционират над 200 български училища с повече от 20 000 ученици, което поставя на дневен ред въпросите за тяхната издръжка, повишаването на квалификацията на преподавателите и интегрирането им в образователните системи на приемните страни.

Според сънародниците ни зад граница България може да използва опита на държави като Великобритания и Германия като създаде свой Институт по български език и култура за работа с диаспората. Използването на българския език при обучението на деца в предучилищна възраст също е начин да се съхрани езикът сред българските общности, особено на територията на страните членки на ЕС. Унгария бе посочена от представителите на българската диаспора в страната като пример за европейско отношение към българската общност.

Институционалното представителство на сънародниците ни зад граница и механизмите за постоянен диалог с държавните институции също бяха сред темите, обсъдени през първия ден на конференцията. Създаването на Национално представителство на организациите на българските общности, като независим консултативен орган по въпросите на държавната политика към диаспората, както и обособяването на общ избирателен район „Чужбина”, който да осигури на практика представителство в Народното събрание на българите зад граница, предложиха участниците във форума. Според мнозинството от сънародниците ни зад граница двойното гражданство несправедливо се превръща в пречка за желаещите да участват в изборния процес като кандидати за заемане на изборни длъжности в България.

Министърът на външните работи Николай Младенов пое ангажимент да бъде създадена „електронна консулска служба”, с което да се ускори процесът по обслужването на българските граждани в чужбина. МВнР ще предприеме мерки и за подобряване на информираността на пътуващите зад граница българи за ситуацията в определена страна или регион.

В двудневната конференция в Брюксел участват над 170 представители на българските общности от 23 държави. Днес обект на дискусиите на форума ще бъдат обсъдени социални проблеми на сънародниците ни зад граница. Ще бъдат определени и приоритетите на бъдещата Стратегия за българите в чужбина.