НОВИНИ

 

Президентът изпрати писмо до ръководителите на европейските институции и на страните членки на ЕС по повод приетия проект на доклад от Комисията по външна политика на ЕП за напредъка на РСМ в процеса на европейска интеграция

 

 

Следва текстът на писмото:

 

Поводът да се обърна към Вас е развитието на казуса с доклада на Европейския парламент /ЕП/ за напредъка на Република Северна Македония /РСМ/ в процеса на преговори за членство в ЕС. 

 

Предвиденото гласуване на проекта на този доклад в Комисията по външна политика на ЕП на 4 юни т.г. бе отложено и се проведе днес. В рамките на днешното гласуване бе направено устно предложение за  добавяне на пояснението „модерна“ /в смисъл съвременна/ пред македонската идентичност и език, което, за съжаление не бе допуснато за гласуване след старателно подготвени процедурни ходове. 

 

От самото начало казусът с този доклад предизвика вълна от негодувание и критики в България срещу действията и подходите при неговото изготвяне. Притеснителен е фактът, че уважавана институция, каквато е Европейският парламент, се произнася по категории от морално естество или специфично научна насоченост като „идентичност“ и „език“, в отсъствие на юридическо основание и на съответни компетенции. Подобни отпратки към „език и идентичност“ без конкретно определение крият риск от свободни тълкувания, които югозападните ни съседи вече правят с претенциите си за „многовековната македонска идентичност“.

 

Смущаващи са обстоятелствата около подготовката на доклада, след като стана известно, че текстът му е изтекъл в РСМ и министър-председателят на тази страна публично се похвали, че Скопие е работило съвместно с евродепутати месеци наред и е повлияло върху някои от тезите в него. Недоумение предизвикаха и множеството нерегламентирани срещи на докладчика Вайц с политици и експерти от РСМ /обявени едва след подаване на публичен сигнал за нередности в хода на подготовката на доклада/. Такива проверки за съ-докладчика изобщо няма. Разкритията повдигат редица въпроси относно интегритета и прозрачността в работата на определени европейски депутати и административни служители.

 

Приветствам решението на Европейския парламент да отхвърли претенциите за „многовековната македонска идентичност“ и да не допусне нови опити за прокарване на  етноцентричния националистически наратив на управляващите в Скопие. Подобен подход се конфронтира както с другите етнически общности в РСМ, така и с двата милиона български граждани /които са и граждани на ЕС/ с етнически произход от територията на днешна Северна Македония. 

 

Същевременно антибългарската кампания в РСМ върви с неотслабващи темпове. Недопустимо е държава кандидатка за членство в ЕС и шумно рекламираща, че е постигнала отдавна всички критерии за членство, да осъществява съдебно преследване на открито самоопределящите се като българи свои граждани.  Страната ни отдавна информира европейските институции за натиска и дискриминацията, на която са подложени българите в РСМ. Местният съд отказва да заведе обосновани дела срещу извършителите на подобни деяния, гарантирайки тяхната безнаказаност. Съвсем наскоро местният българин Люпчо Георгиевски, председател на заличеното сдружение Културен център „Иван Михайлов“ – Битоля, бе осъден в РСМ по абсурдното обвинение за разпространение на омраза, ксенофобия и дискриминация. Една от поправките, които нашата страна предложи към приетия днес проект на доклад бе и във връзка със случая „Георгиевски“, но за съжаление тя също остана извън полезрението на европейските депутати.

 

България остава ангажирана с всички елементи от европейския консенсус от 2022г., чието изпълнение е единствената възможност за европейска интеграция на югозападната ни съседка. 

 

Досегашните опити да се мотивират управляващите в Скопие чрез отстъпки от този консенсус, не водят към желания резултат. Напротив, управляващите в Скопие все по-открито демонстрират, че няма да се съобразят с този трудно постигнат компромис, приет и от РСМ, което означава, че всъщност нямат намерение да реализират европейската интеграция на страната. 

 

Моля, приемете моите уверения, че България няма да приеме подмяна на трудно постигнатия европейски компромис. Правата на българите в РСМ не могат да бъдат обект на политически договорки.

 

Укрепването на доверието в европейските институции, особено във време на кризи, е наш общ дълг и разчитам на Вашето съдействие за това. 

 

 

С уважение,

 

 

                                         РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Президентът Йотова посочи, че е важно 11 дни преди изборния ден да се направи равносметка за хода на подготовката и евентуалните рискове за провеждането на нормални, честни и прозрачни избори, какъвто ангажимент институциите имат пред гражданите.

Президентът беше гост на Празника на научноизследователската и преподавателска дейност на Медицински университет – София

Призовавам всички страни, които участват в конфликта, да проявят разум, сдържаност и отговорност

Вестник „24 часа“ и изданията от групата му започнаха да излизат в началото след промените и запечатаха върху своите страници най-големите вълнения, мечти, очаквания и надежди на българите. Медията беше една от първите, които изгради успешно моста от хартията към дигиталното пространство, а многобройните инициативи на платформата показват осъзнатата им обществена роля. Това заяви държавният глава Илияна Йотова, която удостои медийната платформа „24 часа“ с Почетния знак на президента.