НОВИНИ

Трудно е да се говори за конкурентоспособност, докато бушува война в сърцето на Европа, подчерта държавният глава при откриването на форум на списание „The Economist” в София

 

Европа трябва да пристъпи към решаване на екзистенциалните въпроси, свързани с възстановяването на мира и гарантирането на своята сигурност. За това призова президентът Румен Радев, който откри днес в София форум на списание „The Economist”, посветен на развитието на българската икономика. Събитието по традиция събира представители на държавните институции, дипломати, представители на академичните среди, на бизнеса и на банковия сектор.

 

„Трудно е да се говори за конкурентоспособност, докато бушува война в сърцето на Европа“, подчерта президентът. По думите на държавния глава Европейският съюз, макар и бавно, се пробужда от летаргията си, а критичният доклад на Марио Драги предлага спасителни мерки за европейската икономика. За намирането на устойчиви решения обаче е необходимо ЕС да усъвършенства стратегическите си оценки и да постигне баланс между икономическите, отбранителните и дипломатическите средства за постигането на целите си. Преди всичко не е достатъчно само да бъдат посочени проблемите пред Европа, а да бъдат изследвани причините за тяхната поява и развитие.

 

В изказването си Румен Радев постави редица въпроси, свързани с факторите за енергийната криза в Европа, за високите цени на електроенергията и на природния газ, в сравнение с цените в други глобални сили, за трудността на ЕС да взима бързо своите решения, дали е било възможно да бъде предотвратена войната в Украйна, защо Русия произвежда 3 пъти повече боеприпаси от НАТО годишно по оценки на генералния секретар на Алианса, въпреки огромната разлика с брутния вътрешен продукт на колективния Запад, защо вместо да изгради силни укрепителни линии, за да съхрани потенциала и територията си, Украйна е била окуражавана от много лидери да започне контраофанзива с утопични уверения за победа в противоречие с принципите на оперативното изкуство, защо непрекъснато се твърди, че колапсът на руската икономика предстои до няколко месеца след налагането на поредния пакет от санкции и дали Обединена Европа ще приеме Русия и САЩ да договарят мира на Стария континент без нейното участие. Държавният глава посочи, че отговорите на тези болезнени въпроси не са лесни и изискват високо ниво на компетентност, експертиза, обективен и всеобхватен анализ и най-вече морална сила и честност.

 

Румен Радев подчерта също така, че динамиката на геополитическите процеси се развива с изключително висока скорост, а архитектурата на сигурността се разпада. На този фон войната в Украйна продължава да ескалира, установени бизнес модели се провалят, а стагнацията се е настанила във водещи европейски икономики. За да устои на предизвикателствата, Европейският съюз трябва да признае сериозността на тези предизвикателства, да реформира управленската си структура и процеса на вземане на решения, за да може да действа бързо и да мобилизира значителни ресурси за стратегически амбиции, което се наблюдава в САЩ и Китай, заяви президентът.

 

Европа се стреми към постигане на стратегическа автономия чрез насърчаване на иновациите и развитие на всички сфери на икономиката – от добива на суровини, през тежка промишленост, производството и съхранението на енергия от собствени източници до цифровизацията и високотехнологичното производство. Румен Радев добави, че амбицията за стратегическа автономия поставя и въпросите за способността на Европа да запази моралното си лидерство в света и водещата си роля по отношение на защитата на правата на човека, върховенството на закона и опазването на околната среда. 

 

По отношение на призивите за последващо увеличаване на разходите за отбрана от страна на Европейската комисия и НАТО, президентът посочи, че достигането на 5% от БВП за отбрана би било изключително трудно, като за някои европейски страни дори и увеличението с 1% от БВП би представлявало огромно предизвикателство. „Тази амбиция поражда основателни тревоги дали Европа може да си позволи подобна стъпка и дали европейската социална държава ще бъде пожертвана за превъоръжаването на континента“, каза държавният глава. 

 

Според президента Радев последващо увеличаване на разходите за отбрана е възможно само на основата на принципи, които водят до обединяването на европейските страни, а не се превръщат във фактор за разединение в Европа. Като пример Румен Радев открои отправения от него през 2019 г. на срещата на върха на НАТО в Лондон призив за преодоляване на технологичната и икономическа пропаст между държавите членки на НАТО: докато големите държави в Алианса произвеждат сами военното си оборудване и инвестират разходите за отбрана в собствените си икономики, държави като България, Гърция, Румъния, РСМ вземат предвидените разходи за отбрана от своите икономики и социални системи и ги инвестират в икономиките на по-големите страни. Затова, по думите на президента, е необходимо всяка покупка на отбранителна техника и въоръжение да е придружена от индустриално сътрудничество, а партньорството между отделните държави да съпътства целия процес по създаване и приемане на ново въоръжение.

 

В рамките на участието си във форума президентът Радев отговори и на редица актуални въпроси, свързани с войната в Украйна, възможността за мирни преговори и вероятността за възобновяване на доставките на газ от Русия при прекратяване на военните действия, както и опасността от въвеждане от страна на САЩ на мита за Европа. 

 

Държавният глава посочи, че от започването на войната в Украйна последователно е заявявал необходимостта от разбиране на особеностите и причините, довели до нея, и все повече политици започват да говорят за това. Отново призовавам да се използва силата на дипломацията възможно най-скоро, за да се намери решение за прекратяване на огъня и постигане на траен мир при условия, приемливи и за двете страни, заяви президентът. Румен Радев допълни, че устойчиво решение не може да бъде постигнато без участието на Европа и ЕС трябва да заеме видимо място на масата за преговори. По думите на президента, постигането на мир ще бъде много труден процес. 

 

Във връзка със заявките за въвеждане на мита за вноса от ЕС в САЩ Румен Радев заяви, че подобен сценарий трябва да бъде предотвратен, в противен случай ЕС ще реагира, а от търговска война и изкуствени бариери пред свободната търговия губят всички. По думите на държавния глава, темата ще бъде тест за единството на ЕС, което трябва да се запази. 

 

Попитан за времеви хоризонт за въвеждането на еврото в България, президентът Радев заяви, че в обществото ни се води сериозен дебат по темата и въпросът е кога и при какви обстоятелства страната ни ще влезе в Еврозоната. По думите на президента, правителството и парламентът ще предприемат необходимите стъпки за членство, но наред с това отговорност на институциите е да създадат и правила, за да не се допусне увеличение на цените, което отнема време и в това отношение България закъснява. „Необходимо е да се разработят силни, всеобхватни механизми за наблюдение на цените, като се имат предвид уязвимите групи в обществото, в противен случай хората ще се разочароват“, заяви Румен Радев. По думите на президента, за да има новото правителство доверието на българите, е необходима прозрачност при взимането на неговите решения. „Много често направеното се разминава с обещаното и тогава хората губят доверие изключително бързо“, допълни Румен Радев.  

 

Президентът изказа благодарност към организаторите на форума, които за поредна година поставят поле за дискусия на важни за бъдещето политико-икономически теми.

По време на посещението на генералния секретар на Централния комитет на Виетнамската комунистическата партия у нас двустранните отношения с Виетнам бяха издигнати на ниво стратегическо партньорство

Учениците Матилда Матева и Емилиян Георгиев бяха „президент“ и „вицепрезидент“ за един ден

Държавният глава отбелязва, че подобно на аналогичните промени във връзка с председателите на ДАНС и на ДАР, предложената промяна поражда риск от реполитизиране на процеса по подбор на висши управленски кадри в системата на националната сигурност и превръщането им в напълно зависими от управляващото политическо мнозинство.

В мотивите си държавният глава посочва, че с измененията на досегашния механизъм за назначаване, респективно освобождаване на председател на ДАР в хипотезата на споделена компетентност между Министерския съвет и президента, се нарушава гаранцията за обективност, независимост и липса на политическо влияние при избора на председател.