Уважаеми дами и господа,
Уважаеми членове на еврейската общност,
Уважаеми представители на Държавата Израел,
Позволете ми да се обърна към вас с един спомен. Точно преди 371 дни бях в Йерусалим, в едно израелско училище. Децата ни посрещнаха с невероятно изпълнение на мандолини на българската народна песен „Йовано, Йованке“. Беше един от онези мигове, които човек помни цял живот. С универсалния език на музиката, на изкуството, със силата на образованието те показаха, че стремежът за по-доброто ни общо утре не познава граници. Той е един за всички деца и всички нас родители, за които няма по-значимо от това децата ни да растат в свят на сигурност и мир. И на надежда!
Образът на красивите им лица, на блесналите очи и желанието им за изява не ме напуска от 7 октомври насам. Само 371 дни по-късно светът е друг – пред очите ни е ужасът в лицето на Шари, прегърнала двете си момченца – на 8 години и на 9 месеца, отвлечени от дома им, светът изтръпва пред разказа на отвлечената Йошевад Лифчис, на 85 години, преминала през ада.
Тежка е отговорността ни към жертвите, към всяко дете, което е озарило с любопитната си усмивка света. Преди 78 години светът се закле – никога повече! Никога повече войни! Никога повече осиротял майчин плач! Никога повече съсечени без време човешки животи! Никога повече прекършени човешки съдби! Моите родители, вашите родители отвоюваха мира с цената на много жертви! И ни завещаха – уважение към другия, споровете да се решават с диалог, на масата на преговорите, а не със сила. Защото агресията постига само едно – още повече агресия, разделението и омразата раждат още повече разделение и омраза, тероризмът – мъст и още повече насилие! А сега какво – не успяхме да опазим мира, за който толкова пропагандирахме – пламъците на войната отново изгарят Украйна и Израел! Те са най-тежката присъда за нашето съвремие, най-правдивата оценка за нашия провал. Убиваме бъдещето си, убиваме децата си!
От тук, от Централната Софийска синагога аз искам да изпратя своето послание: Да не свикваме никога с насилието! Терористите ще получат твърдия ни, категоричен и безкомпромисен отговор! Да замълчат оръжията! Да чуем гласа за мир на невинните мъже, жени и деца! Само чрез диалог, като се зачитат справедливите искания на израелския и на палестинския народ да живеят в мир, може да бъде постигнато устойчиво решение на тлеещия с години конфликт!
Искам да ви призова – да бъдем нащрек за всички форми на антисемитизъм, тази отровна зараза, чиито корени смятахме, че сме изтръгнали завинаги. В сърцето на днешна Европа Мирей Нол, оцеляла от Холокоста, загуби живота си само защото е еврейка! Тежки са уроците на историята, още са живи белезите им. Призовавам ви като българка, която гордо принадлежи на българския народ, който единствен преди 80 години спаси от лагерите на смъртта своето еврейско население.
Това е и днес нашата отговорност и мисия – на политици, на медии, на цялото ни общество.
Поклон пред паметта на невинните жертви на терористичните удари на „Хамас“ срещу Израел! Поклон пред паметта на мирните граждани, загубили живота си в нечовешка жестокост!
Изказвам най-искрени съболезнования на всички български евреи, на всички хора от Държавата Израел и по света, които са загубили своите близки. Моля се час по-скоро взетите за заложници от „Хамас“ да прекрачат праговете на домовете си, да прегърнат своите роднини и приятели!