Международна конференция „Лекарската грешка и правила за добра медицинска и клинична практика“ откри вицепрезидентът Илияна Йотова в Сандански. Форумът, който продължава до утре, се организира от Столичната колегия на Българския лекарски съюз и Управителния съвет на Българския лекарски съюз.
В изказването си вицепрезидентът изтъкна, че в България не се води статистика на лекарските грешки, а модерните държави систематизират и анализират причините за тях и как да бъдат избегнати. „Липсата на такъв регистър у нас е демонстрация на все още битуващото разбиране, че грешките са персонални, срамни, наказуеми и недопустими, което ни лишава от ценната възможност да се поучим от тях, да ги обсъдим открито и да предприемем стъпки да не се повтарят“, посочи Йотова.
„Непрекъснатото инжектиране с нови нормативни текстове, административни, икономически и финансови правила смениха чувствително алхимията и усещането за лечението през последните 50 години. Заслужава си, задължително е в отношенията лекар-пациент да включим и институциите“, изтъкна вицепрезидентът.
По думите й и в тази сфера много повече се говори за реформи, отколкото те се случват. „А дали и те са винаги необходими?! Не е ли това говорене опит за систематично потулване на истинските проблеми, свързани с недостига на средства, недобрата система на финансиране, нарастващите нужди от лечение, непрекъснатото увеличение на цените на лекарствата“, запита риторично Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че качеството на медицината зависи много от политическите решения. „Не са редки и изкушенията да се държат лекарските съсловия в политическа зависимост заради големия авторитет и влиянието, което имат върху българските граждани. Немалка част от грешките или неуспехите в лечението се дължат и на грешната законодателна и нормативна уредба – от обучението и подготовката на лекарите до техния статут и авторитет в обществото“, заяви Йотова.
Вицепрезидентът постави и въпроса за решения в областта на медицината, които се взимат от псевдоексперти, повлияни от лобисти. „За съжаление, лекарите нямат своя лобистка мрежа. Те трябва да бъдат чути, а не да им се пречи да си вършат работата“, категорична беше тя.
В приветствието си вицепрезидентът акцентира и върху друг проблем, който често може да бъде причина за неуспешно лечение – географския характер на медицинската помощ, достъпа до здравеопазване, наличие на лекари, на специалисти, на медицински персонал. „Неслучайно се говори за „медицински пустини”, в които има остър недостиг на лични лекари, за труднодостъпни райони, в които няма специалисти и дори аптеки. Естествено е, хората да се чувстват жертви, изоставени, безпомощни особено когато става дума за най-ценното – здравето“, подчерта Йотова.
В навечерието на 19 октомври, когато е Денят на биоетиката и Денят на българския лекар, вицепрезидентът призова за размисъл за отговорността на обществото към лекарския и сестринския труд, как „ние като граждани упражняваме нашите права на пациенти, но често пропускаме да изпълним нашите задължения като такива и автономни партньори на медицинските екипи в грижата за нашето здраве“. „Нека всеки от нас мислено облече бялата престилка и се постави на мястото на лекаря, който въпреки своята богата експертиза също изпитва съмнения и страх“, призова Йотова.
Йотова изтъкна и важната роля на медиите при отразяването на дейността на медиците.