Изявление на държавния глава след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на тема: „Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на Република България в разширяването на ЕС и в Процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания“
Уважаеми представители на медиите,
Уважаеми дами и господа,
Ще ви запозная със становище и предложения на Консултативния съвет за национална сигурност на тема: „Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на Република България в разширяването на ЕС и в Процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания“.
Консултативният съвет за национална сигурност обсъди перспективите за интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз, което е стратегически интерес на България, съвпадащ с интересите на нашите партньори и съюзници от Европейския съюз и НАТО.
Особено внимание бе обърнато на процеса на интеграция на Република Северна Македония, който е в застой. Констатирано беше, че в продължение на четири години след подписването на договора от 2017 г., страната-кандидат не направи необходимото за неговото изпълнение, както и не дава гаранции за изпълнение на поетите ангажименти. В резултат на проведената през септември 2019 г. консултативна среща при Президента на Републиката, с участието на представители от изпълнителната и законодателната власт, бе приета „Рамкова позиция относно разширяването на Европейския съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Република Албания“ от Министерски съвет, подкрепена с декларация на 44-ото Народно събрание. Посочените документи са основа за политиката по отношение на разширяването на Европейския съюз с Република Северна Македония и Република Албания и обусловиха последователно отстоявания отказ на България да одобри началото на преговорите за членство на Република Северна Македония.
Преди 30 г., на 15.01.1992 г., тази седмица ще отбележим тази дата, България първа в света призна днешна Република Северна Македония като новосъздадена независима държава. България никога не е отричала и не отрича правото на гражданите на Република Северна Македония да се самоопределят на база на собствено самосъзнание, както и да ползват своите езици, според конституцията на своята държава. В същото време България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите части от народи на Република Северна Македония, изрично изписани в тяхната конституция. Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 000 от които са и български граждани – а с това и граждани на ЕС, в последно време ескалира в открити публични атаки срещу граждани, декларирали българския си произход.
Правата на македонските българи са ключов елемент от Копенхагенските критерии за членство в Европейския съюз, не могат да бъдат предмет на преговори и тяхната защита е изрично посочена в Декларацията на Народното събрание от 2019 г.
Участниците в Консултативния съвет се обединиха около мнението, че са необходими всеобхватни, целенасочени и ресурсно осигурени действия, за възстановяване на доверието и активизиране на двустранното сътрудничество във всички области от взаимен интерес. От особено значение са проектите, осигуряващи транспортна, инфраструктурна, дигитална и енергийна свързаност, с акцент на коридор № 8. Това от своя страна ще допринесе за преодоляване на застоя в отношенията между двете държави, ще даде импулс за ускоряване на преговорния процес и за устойчивото развитие и просперитет на региона.
Членовете на Консултативния съвет отбелязаха и постигнатото до момента в преговорния процес. В някои сфери на двустранните отношения се очертава възможност за постигане на съгласие. Решаването на отворените политически въпроси ще ускори значително напредъка във всички останали области.
Участниците в Консултативния съвет за национална сигурност препотвърдиха позицията на България относно готовността на Република Албания за започване на преговорния процес за членство в Европейския съюз.
Въз основа на проведените разисквания, Консултативният съвет за национална сигурност прие следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:
1. При провеждане на външната политика на страната, Министерският съвет да изпълнява националната позиция на България, като спазва изискванията, произтичащи от Договора от 2017 г., Рамковата позиция от 2019 г. и Декларацията на 44-то Народно събрание.
2. Даването на съгласие за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и, държа да подчертая, по отношение на правата на македонските българи.
3. Изпълнителната власт да продължи да работи за отчитане на изпълнението на Договора от 2017 г. в преговорния процес за членство на Република Северна Македония в ЕС.
4. Изпълнителната власт да изготви и обезпечи в кадрово и финансово отношение план за действие с мерки за постигане на осезаем напредък във всички области на двустранните отношения с Република Северна Македония.
5. Изпълнителната власт да предложи на партньорите в Република Северна Македония създаването на съвместни работни групи по области, в съответствие с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, с цел активизиране на двустранните връзки.
6. Изпълнителната власт да предприеме мерки за ускоряване изграждането на Коридор № 8, съвместно с Република Северна Македония и Република Албания като единен проект в неговата цялост – автомагистрала, ж.п. линия, енергийна и дигитална свързаност.
7. Народното събрание да предложи на законодателния орган на Република Северна Македония създаването на структуриран диалог между парламентарни комисии и групи за приятелство, който да засили доверието и да подпомага цялостния процес.
Искам да благодаря на всички участници в Консултативния съвет за активната работа днес и за постигнатия консенсус, защото в това, което ни предстои като продължаване на преговорния процес, е от изключителна важност българските държавници и политици да имат единство в своите виждания и действия.
Благодаря ви за вниманието!