НОВИНИ

 

 

Време е да се променим – Планът за възстановяване и устойчивост не е усвояване на средства, а политики за развитие, посочи Илияна Йотова на конференция за състоянието на Европейския съюз

 

Справянето с бедността на общоевропейско и национално ниво определи вицепрезидентът Илияна Йотова като основен приоритет пред Европейския съюз и пред България, в частност. „Недопустимо висок е броят на европейците, които живеят около линията на бедност, в трайна се превърна тенденцията за ръст на работещите бедни, все повече европейци имат несигурна работа“, заяви вицепрезидентът на конференцията „ЕС: Ще достигнат ли пукнатините по фасадата до фундамента на сградата“, организирана от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“.

 

Вицепрезидентът определи като голяма и безпрецедентна крачка решението на ЕС за 750 млрд. евро за възстановяване на европейските икономики от пандемията от Ковид-19. Тя обаче посочи, че както има задължителни квоти за дигитализация и зелена енергия, трябва ЕК да изисква от държавите членки да отделят задължителен процент за социална политика. Илияна Йотова алармира, че липсват гаранции, че ще се запази кохезионната политика, която цели уравновесяване на стандартите на живот, и в критериите на Европейската комисия не е застъпен достатъчно социалният аспект. Вицепрезидентът е категорична, че политиката по сближаване не трябва да пада жертва на политики като цифровизация, нанотехнологии и т.н.

 

Илияна Йотова постави въпроса дали България може да отговори на изискванията на плановете за устойчивост. „Време е да променим философията – да приемем Плана за възстановяване и устойчивост не като на усвояване на средства, а като целенасочени политики за развитие, които отговарят на въпроса каква България искаме след 5-10 години“, подчерта Илияна Йотова и призова страната ни да участва активно в градежа на европейската конструкция, а не да бъде само ползвател. Вицепрезидентът посочи, че България е назад и в дебатите за бъдещето на Европа, чието начало бе поставено символично на 9 май.

 

В изказването си Илияна Йотова направи кратка ретроспекция на основните процеси около създаването и функционирането на Европейския съюз и съществуващите разделения между страните, които съществуват и до днес. „Трябва да диагностицираме пукнатините, ако сериозно искаме да заздравим сградата. Но няма как да обсъждаме пукнатините в ЕС, ако не ги видим в развитието на собствените си държави“, заяви вицепрезидентът и начерта настоящите проблеми пред Общността, всеки от които заслужава отделна голяма дискусия.

 

„Няма по-безпомощна политика на Европейския съюз от политиката за миграцията и убежището, а е необходима реално работеща такава с оглед на кризата в Афганистан и опасността от нова мигрантска вълна“, посочи Илияна Йотова и подчерта липсата на лидерство и смелост за вземане на решения. Във връзка с лидерството вицепрезидентът определи като изключително слаб състава на Европейската комисия, която няма нито една завършена политика според представените в началото на мандата й приоритети.

 

Във външната политика Европейският съюз има също редица нерешени въпроси заради липсващата му активна роля на международната сцена, посочи Илияна Йотова.

 

Не на последно място вицепрезидентът изтъкна необходимостта от реформа на европейските институции, които не са създадени да работят ефективно с толкова държави членки. Според Илияна Йотова основен в Конференцията за бъдещето на Европа трябва да е въпросът за справяне с брюкселската бюрокрация, при която назначените европейски чиновници доминират над избраните с гласовете на европейските граждани.

 

Не се задоволявайте с униформеното мислене, обърна се Илияна Йотова към студентите

Вицепрезидентът сравни приетите миналия петък поправки в закона с пиеса на Бекет – и по времетраене, и по абсурдност

Президентът припомня, че институтът на особения търговски управител (ОТУ) е уреден с приет още през 2023 г. закон, в който са предвидени и редица гаранции срещу евентуални злоупотреби и произвол, приети и в други европейски държави със сходен казус с цел минимизиране на риска от бъдещи финансови искове към държавата.

Държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 30 октомври т.г. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.