НОВИНИ

Развитието на транспортната, енергийната и дигитална свързаност е в основата на ускореното икономическо развитие и постигането на по-висок жизнен стандарт. Това заяви президентът Румен Радев на конференцията „Инициативата „Три морета“ – между Геополитическата конфронтация и прагматичния реализъм“. Форумът беше организиран от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“ и в него взеха участие дипломати и водещи експерти по международни отношения. Събитието бе модерирано от директора на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

Транспортната, енергийната и дигитална инфраструктура в нашия регион е много по-слабо развита от тази в Западна Европа, затова инициативата „Три морета“, на която България е домакин тази година, си поставя за цел да промени това, заяви Румен Радев. Инициативата „Три морета“ е платформа за сътрудничество между 12 държави членки на ЕС от Източна Европа и по думите на президента, обединявайки усилията на отделните страни, нашият регион може да бъде много по-ефективен в стремежа си да постигне социално и икономическо сближаване със Западна Европа. 

Според различни изчисления за постигането на сходни нива в развитието на инфраструктурата на Източна Европа с тази в Западна Европа са нужни между 1 и 3 трилиона евро. Затова, според президента Радев, следва да бъде търсен баланс между огромните нужди и реалните финансови възможности на държавите от региона. „Източна Европа има огромна нужда от инвестиции и активният диалог на най-високо равнище е послание към бизнеса в тази насока, подчерта държавният глава. Интерес за инвестиционно партньорство към „Три морета“ вече е заявен  и от държави, извън нейния географски обхват  – Япония, Южна Корея, Великобритания, Катар.

Румен Радев определи бизнес форума, който ще се проведе в рамките на срещата на върха през месец юли в София, като изключително важен инструмент на Инициативата „Три морета“. По думите му това ще даде възможност на представители на българския бизнес да се срещнат със световните лидери в цифровите и енергийни пазари, което ще стимулира и българската IT индустрия, дигитализацията и енергетиката, като създаде  възможност за привличането на мащабни инвестиции. Държавният глава подчерта, че това е причината именно министърът на икономиката да бъде определен за национален координатор от българска страна на инициативата.

В изказването си на форума президентът открои и интереса на България за разширяване на географския обхват на Инициативата „Три морета“ с привличането на Република Гърция като гост на предстоящата среща на върха. Според президента постигането на по-висока свързаност в Източна Европа е немислимо без усъвършенстването на транспортните коридори Север-Юг в Източна Европа. Като пример в тази насока президентът отбеляза, че строежът на нови мостове на река Дунав ще насърчи, както икономическия обмен, така и туризма и транзита на стоки през страната ни, което ще създаде нова икономическа перспектива за Северна България.

Инвестициите в научна и образователна свързаност са основен фактор за постигането на устойчиво социално и икономическо сближаване в ЕС, подчерта още Румен Радев. Президентът припомни, че науката вече е водещ фактор в развитието на икономиката и затова следва да се утвърждава като приоритет и в регионалното партньорство в Източна Европа. На предстоящата среща на върха в София се очаква да бъде сключено споразумение за сътрудничество между научно-изследователски центрове в 12-те държави участнички от Европейския съюз, което да даде по-голяма перспектива на младите учени да търсят интелигентни решения в областта на свързаността. 

Вицепрезидентът Йотова беше удостоена със званието „почетен жител“ на Стар Бешенов

Румен Радев: В условията на влошена среда на сигурност модернизацията на Българската армия допринася за колективната отбрана на НАТО в региона

Илияна Йотова откри учебната година в Стар Бешенов в най-старото създадено от българи училище в чужбина

Държавният глава: Съединението е триумф на народната воля над цинизма на великите сили и победа на дръзките над конформистите