Споразумението за стабилизиране и асоцииране, което предстои да бъде активирано, ще открие възможност за засилен диалог между Босна и Херцеговина и ЕС и ще задълбочи процеса на европейска интеграция. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който пристигна на официално посещение в Сараево, където разговаря с председателстващия Председателството на Босна и Херцеговина Младен Иванич и с членовете на Председателството Драган Чович и Бакир Изетбегович. Българският държавен глава потвърди подкрепата на страната ни за запазването на пълния обем от финансова помощ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ на ЕС за Босна и Херцеговина.
Разширяването на Европейския съюз е от значение за всички държави членки, но има особено голяма стойност преди всичко за държавите от региона, подчерта Росен Плевнелиев. Президентът беше категоричен, че европейската интеграция остава основният фактор за постигането на устойчива стабилност в Югоизточна Европа и за осъществяването на необходимите реформи, насочени към изграждането на работещи институции и установяването на върховенството на закона. „Западните Балкани са от стратегическо значение и за Европейския съюз, и за НАТО“, увери президентът Плевнелиев.
„Готови сме да споделим нашия опит и да продължим да бъдем застъпник за европейската интеграция както на Босна и Херцеговина, така и на останалите държави от Западните Балкани”, посочи още държавният глава. Между България и Босна и Херцеговина предстои да бъде подписан и Меморандум за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция.
„Оставаме твърдо ангажирани с процеса на европейска интеграция и сме признателни за последователната подкрепа на България“, заяви председателят Младен Иванич. Той подчерта значението, което ще има за гражданите на Босна и Херцеговина реализирането на големи енергийни и транспортни инфраструктурни проекти с подкрепата на европейските фондове. „Разчитаме на подкрепата на България и за улесняване на износа на месни продукти от Босна и Херцеговина за Турция чрез българската железопътна инфраструктура“, заяви още Младен Иванич.
Обща беше позицията, че стокообменът от около 80 млн. евро годишно не отговаря на потенциала на двете държави. През 2014 г. между България и Босна и Херцеговина беше подписано Споразумение за икономическо сътрудничество, което има за цел да насърчи партньорство между бизнеса от двете страни. По думите на президента, постигнатите договорености между отделни фирми в сферата на строителството, производството на храни и на козметика са добра основа, която може да бъде надградена.
„Много български компании разполагат с опит в строителството, фaрмацевтиката и производството на генерични лекарства, енергетиката, транспортната инфраструктура и биха могли да участват в търгове за конкретни проекти в Босна и Херцеговина”, посочи още държавният глава. В процес на подготовка е и подписването на Споразумение за взаимна защита на инвестициите между двете държави, което ще даде нов стимул за реализацията на инвестиционни проекти.
Президентът Плевнелиев отново призова държавите от региона да обединят усилията си и да следват общ подход за подобряване на транспортната и енергийна инфраструктура, която свързва Балканите. „Само заедно можем да постигнем стабилност, да спечелим доверието на бизнеса и да превърнем региона в привлекателно място за инвестиции”, посочи Росен Плевнелиев.
Българският президент отново подчерта, че повишаването на сигурността в доставките на енергоресурси за Югоизточна Европа изисква ускореното свързване на електро- и газопреносните мрежи в региона. „Подобряването на свързаността ще ни позволи да създадем регионална енергийна борса и регионален енергиен пазар и да увеличим конкурентоспособността на нашите икономики“, заяви още държавният глава.
Регионът на Югоизточна Европа търпи негативи както от кризата в Украйна, така и от ескалацията на насилие в Близкия Изток и променената ситуация на сигурност изисква адекватен отговор и общи действия, беше подчертано по време на срещата.
На 23 април държавният глава ще посети базата на ЕУФОР в Бутмир, където ще разговаря с ръководството на военната мисия на ЕС „Алтеа“, както и с българските военнослужещи.