Изборното законодателство трябва да съдържа устойчиви правила и механизми, които да бъдат гарант за демократичното провеждане на изборите в България, заяви президентът Росен Плевнелиев на кръгла маса, посветена на проблемите на изборния процес у нас и техните решения. Форумът, иницииран от държавния глава, събра на „Дондуков“ 2 представители на парламентарно представените политически сили, държавните институции, ангажирани с произвеждането на изборите, експерти по изборния процес и представители на наблюдаващи изборите организации. Според президента Плевнелиев, Изборният кодекс е важна положителна стъпка, която осигури ясна регулаторна рамка за произвеждането на всички избори у нас. По този начин беше поставено и устойчиво начало на реформата за консолидиране на нормативната уредба и регламентираното провеждане на изборите.
Държавният глава открои като водещи дискусионни теми технологията за произвеждането на изборите, съмненията и отношението в обществото относно практиките на контролиран вот и институционалните механизми за повишаване на избирателната активност, особено сред младите хора. Президентът определи като предизвикателство към демокрацията в България порочната практика на купуване на гласове. Проблемът обаче не може да се реши чрез промени на изборното законодателство, а правораздавателната система трябва да намери механизми и реални решения за противодействие на формите на контролиран вот, посочи Росен Плевнелиев.
Президентът счита, че въвеждането на електронен дистанционен вот ще насърчи избирателната активност, особено сред младите хора и хората в неравностойно положение, но е необходимо създаване на правна уредба и механизми за гарантиране на тайната на вота. Електронното гласуване ще бъде основен метод на гласуване в демократичните общества, а в България такава техническа възможност ще бъде насърчена от въвеждането на електронното правителство, допълни държавният глава.
Сред основните въпроси, поставени по време на дискусията, бяха статутът на Централната избирателна комисия и повишаването на прозрачността на нейната работа, учредяването на постоянна изборна администрация, създаването на регионални преброителни центрове и въвеждането на дистанционен вот чрез гласуване по интернет или чрез специализирани устройства.
Участниците в кръглата маса бяха единодушни в необходимостта от създаването на постоянна изборна администрация, а Централната избирателна комисия да разполага със собствен бюджет и своя администрация. Предстои да бъдат предложени промени в законодателството, част от които предвиждат ЦИК да стане второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и към нея да бъде създадена администрация от държавни служители по Закона за държавния служител.
За публичност на заседанията на Централната избирателна комисия се обявиха експертите и представителите на политическите сили в рамките на дискусията. Част от предложенията предвиждат заседанията на ЦИК да се предават пряко в интернет, а стенограмите от тях, както и тези от всички предходни състави на Комисията, да се публикуват на интернет страницата на ЦИК. Други предложения предвиждат създаване на интернет страници на общинските избирателни комисии, които да осигурят публичност на протоколите от техните заседания.
За създаването на регионални преброителни центрове, чрез които да се осигури пълна публичност и прозрачност при преброяването на бюлетините от вота, се обяви мнозинството от участниците в кръглата маса. Практиката успешно прилагат редица други страни и това е единственият начин преброяването на гласовете да се изведе извън избирателните секции, беше подчертано по време на дискусията.
Актуални остават въпросите, свързани с изготвянето и актуалността на избирателните списъци. Въвеждането на задължителна регистрация за гражданите в постоянен изборен регистър по настоящ адрес беше предложено по време на форума. Този регистър следва да се поддържа актуален от постоянната изборна администрация и реално би изпълнявал фунцкията на активна регистрация от момента на създаването си. Избирателният регистър трябва да бъде публично достъпен и да позволява достъп до техния статус и обратна връзка с изборната администрация, считат още експертите. Те се обявиха и за създаването на публичен регистър на застъпниците на политическите сили, като начин да се избегне непропорционално големият им брой спрямо този на избирателните секции и подадените гласове в част от избирателните секции в страната.
В рамките на дискусията беше поставен и въпросът за статута на местните наблюдатели на изборния процес и необходимостта от регламентирането на тяхната дейност, равнопоставено със статута на международните наблюдатели. Според Института за развитие на публичната среда, статутът на местните наблюдатели трябва да бъде регламентиран в отделна глава на Избирателния кодекс и те трябва да имат възможност за наблюдение на всички етапи на изборния процес, включително и върху начина, по който се отпечатват бюлетините.
Като основен въпрос, за разрешаването на който е необходим консенсус, участниците откроиха функциите на медиите в изборните кампании и начините на тяхното финансиране. Според експертите и представителите на основни политически сили, са нужни гаранции за равнопоставен достъп на политическите субекти до медийно време. Като принципен проблем беше откроен пазарният принцип при определянето на заплащането за медийно време при наличието на публично финансиране на политическите субекти. Според експертите, по този начин се създава неравнопоставеност в предизборното съревнование в ущърб на по-малките политически партии.
Промените в изборното законодателство трябва да се случат навреме и най-късно до есента на 2012 година, единодушни бяха участниците в дискусията. По този начин ще бъде гарантирана прозрачност на изборните правила и процедурите за парламентарните избори през лятото на 2013 година и ще се създадат предпоставки за повишаване на доверието на избирателите в политическата система на страната.