НОВИНИ

Целите, които си поставя ЕС по отношение на енергийната политика и борбата с климатичните промени са много амбициозни, но те са и пример за останалата част от света, заяви президентът Росен Плевнелиев пред представители на българските медии, след заседанието на Европейския съвет. Водещ акцент по време на срещата на най-високо равнище на ЕС в Брюксел беше политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката за  периода 2020 -2030 г.

 

Очевидно е, че Европа се превръща в лидер по отношение на действията срещу климатичните промени и в търсенето на модели за устойчиво развитие, посочи още Росен Плевнелиев и подчерта, че ЕС очаква САЩ и Китай също да се включат „в зададената от Европа посока“.

 

Държавният глава посочи още, че на Срещата на Европейския съвет като водещи приоритети в енергийната политика на ЕС са били посочени  диверсификацията, енергийната либерализация, свързването на енергийните мрежи, създаването на общи пазари на електроенергия и на газ, както и енергийната ефективност и изграждането на Европейски енергиен съюз. Страната ни все още плаща една от най-високите цени за доставка на природен газ в Европа, именно поради липсата на интерконектори със съседните държави, припомни президентът. „Удовлетворен съм, че тези смислени приоритети, по които ние дебатираме от три години в България, получиха своето категорично потвърждение тук. Важното е, че сега те бяха облечени в конкретни параметри и ще се изпълняват от всички държави-членки“, заяви още Росен Плевнелиев.

 

На срещата е било договорено всяка държава от ЕС да намали парниковите емисии с 40% до 2030 година и да подобри с 27 % показателите за енергийна ефективност. Президентът беше категоричен, че  европейските фондове ще помогнат на страната ни да реализира именно тези смислени европейски приоритети, които са от изключително значение и за България.

 

Страната ни да бъде домакин на някои от дебатите за структурирането на бъдещия инвестиционен фонд от 300 млрд. евро на Европейската комисия и за определянето на приоритетите в неговата работа, е предложил по време на срещата президентът Плевнелиев. Държавният глава подчерта, че планът на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер не предвижда изразходването на средства от бюджета на Комисията, а създава рамка за засилено сътрудничество с частния и банковия сектор. „Това е нов подход. Не просто харчене на европейски пари, а публични средства, които да се превърнат в мултипликатор за привличането на много повече инвеститори от частния сектор. Това е много смело решение, което за пръв път се случва, разчупва представите за Европейската комисия като една бюрократична институция, която само харчи пари“, заяви президентът.

 

За по-гъвкаво управление на европейските фондове от страните-членки на ЕС за сегашния програмен период са настояли държавите от Вишеградската група, заедно с България и Румъния, отбеляза още Росен Плевнелиев. Държавният глава подчерта, че съгласуваната позиция на шестте държави е получила подкрепа и ще бъде отразена в приетите документи от Европейския съвет.

 

На заседанието на Европейския съвет е било решено ЕС да отпусне 1 млрд. евро за борба с разпространението на епидемията от ебола в Африка, стана ясно още от думите на президента. „България подкрепя Европейския съвет в неговите усилия за справяне с болестта“, заяви още президентът.

Не се задоволявайте с униформеното мислене, обърна се Илияна Йотова към студентите

Вицепрезидентът сравни приетите миналия петък поправки в закона с пиеса на Бекет – и по времетраене, и по абсурдност

Президентът припомня, че институтът на особения търговски управител (ОТУ) е уреден с приет още през 2023 г. закон, в който са предвидени и редица гаранции срещу евентуални злоупотреби и произвол, приети и в други европейски държави със сходен казус с цел минимизиране на риска от бъдещи финансови искове към държавата.

Държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 30 октомври т.г. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.