Нито една страна не е способна да се справи самостоятелно с рисковете и заплахите за националната и за международната сигурност. Затова само заедно можем да бъдем ефективни, заяви президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев при откриването на Шестата годишна конференция на началниците на отбраната на страните от Балканите. Президентът определи инициативата като важен инструмент за укрепване на стабилността в региона и посочи международния тероризъм и опасността от разпространение на оръжие за масово поразяване сред най-съществените и сериозни заплахи за сигурността.
Потенциалната заплаха от кибератаки също има асиметричен характер, а съчетана с киберпрестъпността, може да доведе до създаване на условия за дестабилизация на всяка държава, добави президентът Плевнелиев. Според него, неразрешените и тлеещите конфликти на регионално ниво, както и неустойчивите страни и тези с разпадаща се държавност, пораждат нестабилност, дори когато не се намират в непосредствена близост до нашия регион. Колкото по-често сме заедно и по-ефективно обменяме информация, толкова по-добре ще можем да служим на гражданите на страните от региона, който заслужава да загърби конфликтите от миналото, подчерта президентът. Като допълнителни фактори на нестабилност той очерта икономическата криза, която допълнително изостря съществуващите рискове и заплахи и ги прави по-трудно предвидими.
В изказването си пред участниците във форума Росен Плевнелиев обърна особено внимание върху енергийната сигурност като важен елемент на системата на националната сигурност на страната. За България енергийната сигурност е предпоставка за икономическа стабилност и просперитет, подчерта още държавният глава.
В обръщението си Росен Плевнелиев изказа благодарност на военнослужещите от Българската армия за ролята им при преодоляването на последиците от природните бедствия в страната от началото на годината.
В конференцията на началниците на отбраната в София взеха участие министърът на отбраната Аню Ангелов и висши военни от Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Черна гора, Румъния, Сърбия, Република Македония, Турция, Словения и Хърватия.