През май 1989 г. една част от българския народ - наборни военнослужещи, милиция, пожарна, беше противопоставена срещу мирни български граждани, излезли да защитят последното, което им е останало – името и религията си. Длъжни сме да прочетем тази част от историята, защото тя е символ на това, че и най-жестоката държавна машина е безсилна пред хората, които защитават естествените си човешки права. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в словото си на церемонията, с която в с. Пристое, Община Каолиново, беше отбелязана 25-годишнината от Майските събития от 1989 година.
Пред много граждани, представители на различни вероизповедания и участници в съпротивата срещу насилствената асимилация преди четвърт век, държавният глава посочи, че силата на протестите, гладните стачки и декларациите от 1989 г. се състои в стремежа на хората да защитят изконните си човешки права. „Нека да ги запазим именно такива, да не ги натоварваме с политическите страсти на нашето съвремие, за да се поучим от тях и да бъдем единни“, призова президентът Плевнелиев.
Държавният глава подчерта още, че национално помирение се постига на базата на обективната истина, а не чрез политически манипулации. „Затова трябва да дадем точна, коректна и безпристрастна оценка на всичко това, което комунистическият режим извърши, именно за да раздели българите и срещу българския национален идеал и интерес“, заяви президентът и призова за „обективен прочит“ на събитията от май 1989 г. в името на единението.
Росен Плевнелиев определи случилото се преди 25 години като престъпление срещу правата на човека и част от „ненаписаната“ българска история. „Убеден съм, че е важно да помним тези събития и да ги оценим“, заяви президентът, според когото осмислянето на събитията преди 25 години е необходимо, за да знаем, че „българите заслужихме свободата си и правото си да носим името, отредено от родителите ни, и да изповядваме религията на дедите си“.
„Нека да почетем жертвите, но и да чуем и разберем разказите на оцелелите“, призова още президентът. Той заяви, че в основата на Европейския съюз стои желанието на едно изстрадало поколение да живее в мир. „Това е поколение, което имам честта днес да уважа, защото иска да завещае на децата си възможността да се развиват свободно, а народът да заеме своето достойно място в европейското семейство, като изгради своята „чиста и свята Република“, каза още държавният глава.
Президентът положи цветя пред Паметника на жертвите на гражданските демонстрации срещу насилствената асимилация на мюсюлманското население в село Пристое.