Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за националната сигурност на Република България, произтичащи от: обществено-политическото напрежение в страната; кризисните процеси в Близкия Изток и в Северна Африка и свързания с това засилен миграционен натиск към страната.
Членовете на КСНС се обединиха около разбирането, че ескалацията на обществено-политическото напрежение в страната изисква по-голяма отговорност от всички държавни органи и политически сили. Необходими са общи категорични действия в посока на спазване на закона и укрепване на доверието в публичните институции.
Членовете на КСНС изразяват безусловно уважение към правото на протест, но категорично настояват това неотменимо конституционно право на българските граждани да се реализира в рамките на Закона. КСНС призовава политическите сили и другите организатори на протести и митинги да се въздържат и разграничат от действия, които биха нагнетили допълнително напрежение и биха задълбочили политическата и социалната криза. Наред с това, КСНС заявява, че демократичната многопартийна система е безалтернативна. Политическите различия и алтернативи не са нейно отрицание, а са естествена част от самата нея. Членовете на КСНС препоръчват на министър-председателя на едно от следващите заседания на Европейския съвет да инициира от името на Република България разработването и приемането на обща европейска регулация за по-голяма прозрачност на имуществото и доходите на висшите политици от ЕС и държавите-членки, както и на техните семейства.
Членовете на КСНС са единни в позицията, че са налице рискове за националната сигурност, в това число в хуманитарен, здравен и социален аспект, предизвикани от засиления миграционен натиск. В тази връзка е необходим общ подход и споделен ресурс на компетентните институции. КСНС изисква от Министерския съвет да отчита периодично изпълнението и да актуализира Плана за овладяване на кризисната ситуация, произтичаща от бежанската вълна.
Необходима е силна обществена и политическа подкрепа, насочена срещу потенциалните заплахи за етно-религиозния мир в страната. България следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от международни договори, с интегрираните усилия на централните и местните власти. Проблемите, произтичащи от миграционния натиск към страната ни, не са само български, те са европейски.
Организационните, функционалните и ресурсните способности на страната за справяне със засиления миграционен натиск се нуждаят от бързо и адекватно доизграждане. В тази връзка институциите ще бъдат обезпечени финансово, с оглед изпълнението на техните функции по опазване на националната сигурност.
С оглед на актуалното състояние на средата за сигурност Консултативният съвет за национална сигурност отправя следните препоръки:
1. Законодателната и изпълнителната власт да създадат необходимите условия в нормативно, организационно и финансово отношение, които да осигурят на отделните звена от системата за национална сигурност изграждането на способности, адекватни на рисковете и заплахите пред страната.
2. Всички политически партии и институции категорично трябва да се дистанцират и да насочат своите усилия срещу опитите за застрашаване на етническия мир в страната, насаждането на ксенофобия и омраза и разделението на обществото.
3. Изпълнителната власт и основните звена в сектора за сигурност активно да анализират процесите, които генерират рискове за сигурността на страната и да създават необходимите условия за противодействието им. С повишено внимание да се следят тенденциите в миграционните процеси и възможността те да прераснат в заплаха за националната сигурност в дългосрочен план.
4. Всички институции активно да работят за постигане на единно европейско решение за общи действия, както и за задействане на различните механизми на европейска солидарност, с цел получаване на финансова, експертна и техническа подкрепа за България от ЕС и от отделните държави-членки.
5. Изпълнителната власт активно да анализира процесите, свързани с енергийните доставки за страната и предприеме адекватни действия за недопускане на тяхното нарушаване, да ускори работата по изграждането на интерконекторните връзки, както и осигуряване на необходимия резерв, който да позволи на страната да преодолее евентуална енергийна криза.