Трансферът на знание и иновации в българското земеделие все още е недостатъчен, заяви президентът Росен Плевнелиев в лекция пред студенти от Тракийския университет в Стара Загора на тема „Стратегически перспективи за развитие на земеделието и производството на храни в България“. Производителността на труда у нас е 4.5 пъти по-ниска спрямо другите отрасли на българската икономика и три пъти по-ниска от средната в Европейския съюз, което се отразява негативно върху доходите в сектора. Това може да се промени с умни инвестиции и трансфер на технологии, заяви държавният глава в лекция пред близо 200 студенти и преподаватели на университета.
Като изключение от негативните тенденции президентът открои сектори като зърнопроизводството, които са на световно ниво по отношение на навлизането на технологиите, но посочи, че вместо страната ни да експортира сурово зърно, може да изнася краен продукт, като така добавената стойност ще остане в България.
Пред студентите Росен Плевнелиев открои потенциала за растеж на българското селско стопанство и определи производството на храни като една от трите стратегически индустрии на бъдещето, заедно с информационните и комуникационните технологии и индустриите, свързани с човешкото здраве. По думите на държавния глава, на дневен ред са борбата с бедността и глада, отговорното отношение към природните ресурси и преодоляването на забавянето в икономическото развитие. „През следващите 30 години населението на планетата ще се увеличи с 2 милиарда души, което ще увеличи натиска върху ресурсите на планетата. Това означава, че сме изправени пред проблемите на консумацията на населението“, предупреди президентът, който очерта негативните ефекти на пазарния натиск върху земеделските производители. Според него обаче, именно в загубените позиции на външните пазари за българския селскостопански експорт се крие големият потенциал за развитие на земеделието у нас.
В лекцията си държавният глава постави акценти върху необходимостта от навлизането на информационните технологии в земеделския сектор в България. След приемането на страната ни в ЕС бяха създадени две бази данни, припомни Плевнелиев – ортофотокартата и Информационната система на Агенцията по безопасност на храните. Работата по цифровизацията обаче трябва да продължи, подчерта президентът и подкрепи идеята за създаването на електронен регистър на земеделските производители. По думите му, такъв регистър ще подпомогне намирането на нови пазари за българските земеделски производители, а в същото време те ще имат достъп до националните бази данни.
Росен Плевнелиев се обяви и за създаването на т.нар. цифров атлас, чрез който земеделците ще разполагат с оценка на плодорието на почвите у нас и с информация за ефектите от дейността им. Крайно необходим е и достъп до интернет в отдалечените планински и трудноодостъпни райони, особено в зоните, където големите доставчици нямат интерес да достигнат, каза още президентът.
Пред студентите Росен Плевнелиев се спря и върху някои основни моменти от Общата селскостопанска политика. По данни на Евростат, България е една от страните, в които субсидиите отиват предимно в по-големите производители, а по-малките са ощетени. „Дългосрочно обаче се надявам да работим за мъдро планиране, така че подобни несправедливости да бъдат премахнати“, коментира Плевнелиев. Предвижда се да бъде повишен процентът на субсидиите, обвързани с производството, което ще насърчи ощетени сектори като овощарството например, каза още президентът.