Като президент се възползвах от своето конституционно правомощие да наложа вето върху актуализацията на бюджета. Изложих ясно своите мотиви, които, вярвам, са в интерес на нацията и защото съм уверен, че така работи правовата държава – всеки орган да се придържа към конституционните си правомощия.
Нито налагането на вето, нито неговото преодоляване, са действия, които могат да навредят на демокрацията. Апокалиптичните сценарии, които се развиваха в публичното пространство през последните седмици, не се случиха. Да, мнозинството може да реши и да не се съобрази с ветото на Президента. Така повелява Конституцията и това е правилно, защото отговорността е на тези, които подкрепят правителството.
Моите аргументи бяха много конкретни, като нито един от тях не е политически. За съжаление те не бяха чути. Призовах за повече прозрачност на разходите; за реформи, вместо вечно „дофинансиране“; за повече амбиция, вместо застой в усилията за по-ефективна събираемост на приходите; за това текущите разходи да се покриват с приходите, а поемането на нов дълг да е свързано с мерки за растеж и конкурентоспособност. Какво политическо има в мотивите ми за яснота на разходите, за реформи, за инвестиции за растеж?!
Призовах за повече прозрачност и дебат по отношение на бюджета. Вярвам, че такива са и очакванията на гражданите от политиците. Правителството и подкрепящите го парламентарни сили имаха отличен шанс да демонстрират на практика своята искреност и конкретните си намерения и така да разсеят съмненията в част от обществото относно мотивите за актуализацията на бюджета.
Подкрепям допълнителните разходи за социални нужди и затова настоях тези пари да бъдат записани в бюджета на Министерство на труда и социалната политика. Ясни бяха аргументите ми и по отношение на декларираното намерение държавата да се разплати с бизнеса. За да няма съмнение, беше редно конкретните цифри да се посочат в бюджета на конкретните ведомства. Тези принципи очевидно не бяха зачетени от гласувалото мнозинство.
Обръщам внимание върху още една тенденция, която беше забелязана на днешните дебати. Ветото върху бюджета беше отхвърлено от депутатите с позоваване и на аргументи за това, че така се е правило в миналото. Ако през 2010 година днешните управляващи са критикували един подход, при който бяха увеличени средствата в перото за непредвидени и неотложни разходи, а не по бюджетите на министерствата, не разбирам защо го възпроизвеждат през 2013 година!
Дали дебатът днес донесе повече прозрачност, повече яснота за причините за тази актуализация, това ще прецени всеки български гражданин. Със сигурност обаче демокрацията загуби от непремерени изказвания и обидни квалификации от някои депутати по адрес на държавния глава от най-високата трибуна.