При назначаване на служебното правителство президентът се ръководи от функции, които следва то да изпълнява за краткия период на неговата времева компетентност. Назначените членове на служебното правителство са професионалисти, доказали своите възможности и с опит, натрупан на предишни техни длъжности.
Администрацията на Президента припомня, че при действието на чл. 113 от Конституцията на Република България през 1994 г. и 1997 г. са били сформирани служебни правителства, в които министрите са били в неплатен отпуск от предишните си работни места. Този компонент от правното им положение не е бил оспорван съдебно, следователно е налице установена традиция относно съставянето на служебни правителства, която не се отклонява от нормите на Конституцията и работи в служба на основния закон.
Краткото време, през което действа служебното правителство, а и възможността за включването в него на доказани професионалисти, подкрепя досегашния опит за негови членове да се назначават утвърдени в своите области специалисти. Изискването те да освободят досегашната им длъжност основателно не е било наложено от досегашната практика. Обратното би било прекомерно с оглед на времевата компетентност на правителство, назначено от президента при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията. Като се отчита, че времето на отпуск е период, през който лицето не дължи полагане на труд и следователно не осъществява друга дейност, се осигурява възможността това лице да концентрира усилията си единствено към задачите на служебното правителство.
В допълнение, действащото законодателство съдържа достатъчно гаранции, че членовете на служебното правителство ще осъществяват добросъвестно своите функции.
Практиката при определянето и назначаването на предходните две служебни правителства не е била подлагана на съмнение, нито по отношение на съответствието с буквата и духа на Конституцията, нито по отношение на начина, по който лицата са подхождали при изпълнение на служебните си задължения. През време на своята дейност те създадоха добри образци за служебно правителство, действало въз основа и в изпълнение на Конституцията, а също така спечелиха общественото доверие и одобрението на гражданите и на политическите сили.
Служебното правителство действа при разпуснат парламент, поради което позоваването на несъвместимости, които важат за народни представители (чл. 113), няма връзка с правното положение на действащи народни представители, тъй като такива просто няма. По тези съображения отбелязваме, че в свое Решение № 18/2001 Конституционният съд не казва нито дума за несъвместимост на членове на служебно правителство, а през цялото време говори за парламентарно избран Министерски съвет.
В заключение и с оглед на спецификата на правителството по чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Републиката, което е назначаемо, временно, служебно и политически неотговорно пред парламент, президентът би трябвало да има достатъчна свобода в търсенето на най-подходящите хора в състава на служебното правителство. По този начин държавният глава би могъл да гарантира висока степен на ефективност на служебния кабинет, която той трябва да постигне в кратък и формално ограничен срок.