ИНТЕРВЮТА

Румен Радев за БНР: Укрепването на държавността изисква решителни действия, честни избори, неутрализиране на задкулисието

Интервю с президента Румен Радев за предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио с водещ Диана Янкулова – първа част

Водещ Диана Янкулова: Господин президент, да започнем смело от това, което попита представителят на ГЕРБ преди малко -  кой носи отговорност за служебното правителство? Кой ви препоръча министрите, които назначихте в кабинета?

Румен Радев: Кой представител на ГЕРБ да знам все пак, понеже нямах възможност да чуя?

Водещ: Редовият член Тома Биков.

Румен Радев: Господин Биков е известен с твърде динамичните си позиции, които зависят от това кой е на власт. Да, разбира се, че президентът носи отговорност за назначаването на служебното правителство. Така е по Конституция. Аз не бягам в никакъв случай от тази отговорност. Напротив. Винаги съм се водил от критериите за компетентност, почтеност, професионализъм и, най-вече,  отговорност към бъдещето на България. Това съм търсил, когато съм подбирал министри без оглед на техните политически пристрастия и все пак мотивирани хора.

Времената са предизвикателни, страхът все още не е отхлабил своя обръч и трудно хора се решават да заемат такава позиция точно сега. Тя е натоварена с много отговорност, а отишлата си наскоро власт все още разполага с всички механизми – и финансови, и властови, защото цялата администрация беше години наред назначавана от тази власт. . Но въпреки това има хора, които могат да застанат със своето лице, със своята биография и да поемат тази отговорност. И искам във вашето студио да им благодаря за това.

Водещ: Вие им благодарихте за куража, когато ги представихте пред обществото. Означава ли, че това е „А отборът“ на вашия избор или както се говореше в политическите кулоари доста хора са ви отказали?

Румен Радев: Това са хора, които приеха с готовност да изпълняват тази мисия. С повечето от тях съм работил по един или друг начин и познавам техните качества, постижения и професионализъм. Между другото, някои от тях са обществено известни. Вие също имате представа за тях. За мен най-важното е да постигна баланс между професионализъм, отдаденост, отговорност. Както обявих при тяхното представяне, това е кабинет на демократичното единодействие. Това е, ако щете, един модел за излизане от тази безпътица, в която се намира в момента България. 45-тото Народно събрание много ясно показа, че ние сме в тази политическа безпътица. Моделът е хората в правителството, независимо дали имат пристрастия към левицата, дали са безпартийни, център, десница, да се обединят, да надмогнат своите различия и червените линии на разделение и да покажат, че могат да работят заедно в името на България.

Водещ: Много анализатори видяха във формулата на това служебно правителство една по-дълготрайна управленска конструкция. Готвите ли се за по-дългосрочно управление на този кабинет, каквато възможност съществува, при положение че следващото Народно събрание не излъчи стабилно управление или пък това е базата на политическата подкрепа, която ще търсите при кандидатирането си за втори президентски мандат?

Румен Радев: Не искам да мисля, че ще отидем на трети парламентарни избори тази година. Аз се надявам партиите да проявят и благоразумие, и отговорност и след следващите избори, в рамките на следващия парламент, те да съставят правителство. Не е добре България да отива от избори в избори, най-важното - да нямаме парламент. България е парламентарна република, тя се крепи на парламента като основен държавен орган, който не само има законодателни функции, който контролира изпълнителната власт. Една функция, която бе отслабена значително през годините от управлението на господин Борисов. Така че много е важно да имаме правителство.

А за това доколко служебният кабинет може по някакъв начин да се впише в едно бъдещо управление - аз го посочвам като възможен модел за изход от кризата, в която се намираме в момента. Това, което се случи в 45-ия парламент, е урок за всички партии в навечерието на новата предизборна кампания.

Водещ: Всъщност не давате ли вие урок на политическите партии за онова, което те не събраха сили да сторят в 45-ият парламент. С това служебно правителство вие им давате една форма и им казвате „това е възможно“ и е разумно за България в момента.

Румен Радев: Не само аз, но всички министри, които вземат участие в това правителство, дават този урок. Силно се надявам, че те ще успеят, въпреки всички заложени потенциални бомби под това правителство, които са на дистанционно управление. Най-вече за да могат да покажат, че този модел има перспектива и това е един изход, към който трябва да се стремим.

Водещ: Какво имате предвид като казвате, че под това правителство са заложени бомби? Проблемът с персоналните назначения и рокадите или факта, че администрацията, с която ще работят по ведомствата, е дългогодишно изграждана от ГЕРБ. Научихме даже за едни спешни трансформации – заместник-министри, преназначавани в последните дни на кабинета като директори на дирекции. Специално за екоминистерството имаше такъв пример, но предполагам, че подобна практика съществува и другаде.

Румен Радев: Това са видими примери за всички. Да ви дам най-очевидните. Отишлото си правителство отказа да внесе актуализация на бюджета в Народното събрание и по този начин върза ръцете на служебното правителство. Виждате колко много социални проблеми са натрупани. Трябва да има средства и за пенсионери, които трябва да бъдат подкрепени в най-тежкия момент, и за медицинските работници, и за здравна превенция, и за бизнеса. В момента този кабинет е с вързани ръце. Той трябва да върши огромна по обем работа – да проучва, да анализира, да търси възможности. Това допълнително го натоварва - по какъв начин той може да отговори на тези изисквания и очаквания на обществото. Отишлото си управление абдикира и от една изключително важна задача за бъдещето на България – да депозира своя План за възстановяване и устойчивост в ЕС. По този начин отново да постави служебния кабинет в изключително трудна ситуация. Това е план, разработван почти година от всички дирекции по министерства, отговорни по оперативни програми, от един голям екип към Министерския съвет, с много секретна информация, която не бе достъпна на обществеността, с дълга комуникация с Брюксел и забележки от там, които също не са достъпни на обществеността. Сега само в рамките на дни трябва всичко това да се смели, да се анализира и да се вземе тежкото решение - ще се внася ли в този вид - по този начин всички пасиви на настоящия план да се хвърлят върху служебното правителство, или ще се търси начин той да бъде актуализиран. Това в момента се анализира, но има мобилизиран достатъчно експертен капацитет и аз вярвам, че служебното правителство ще се справи и с тази задача.

Водещ: Оставяте то да вземе автономното решение за това по кой път да се върви. Защото включително в предишни предавания на „Неделя 150“ сме разговаряли с много наши и чужди експерти и всички смятат, че не трябва да се губи време, а планът може да бъде редактиран и в ход след внасянето му, което обаче ще даде възможност на България вече да усвоява средства, особено в онази част за възстановяване от коронакризата.

Румен Радев: Кои средства да усвоява България … 13 процента?

Водещ: От друга страна, планът беше толкова критикуван, че не знам дали да го внасяме, ако самите ние не го харесваме.

Румен Радев: Разбира се, че не трябва да се отрича категорично, защото това трудът на много експерти от различни министерства. Това е труд на професионалисти и той трябва да се уважава. Естествено, че има много стойностни проекти в този план, но той трябва да се гледа в неговата цялост. Кметовете на редица общини чакат тези 13% за санирането.

Нека да обменим няколко мисли за плана в цялост и неговите приоритети. Категорично санирането е една полезна програма, но тя далеч не е справедлива. Ако всяка година отделяме по 1 млрд. на година за саниране, вие виждате ли сте изчисления на експерти кога всеки български дом ще бъде саниран?

Водещ: Не, не съм виждала такива изчисления, но съм виждала санирани блокове при първата буря и силен вятър да се разпукват по шевовете…

Румен Радев: Да, има такива, но има и качествено направени. Далеч съм от мисълта, че трябва да подлагаме на критика всички санирани блокове, но същността на тази програма беше да се укрепи конструкцията отвътре. Вие знаете състоянието на нашите панелни блокове и кога вече те излизат от експлоатационна годност. Това беше голямата цел – от вътре да се укрепят, но се абдикира от тази цел и се отиде на външното опаковане. Но да се върнем към разчетите: ако като европейски граждани плащаме от нашите пари по 1 млрд., след около 40 до 50 години всеки български дом ще бъде саниран. Много хора няма да дочакат това. Тази програма е полезна, но не е справедлива. Трябва да се отнасяме с внимание към тези приоритети.

Искам да направя веднага съпоставката – точно предизвиквайки тези приоритети, в един много кратък прозорец за обществено обсъждане, който бе даден ноември, мобилизирах екип в Президентството, в който участваха и част от министрите, които сега съм назначил, за алтернативи какво друго може да се направи, освен предложеното и по ясно критерии. За мен критериите трябва да са следните: да се отива към модернизация на страната, не към усвояване на средства. Модернизация, базирана на съвременни водещи да технологии, да има всеобхватност на гражданите и на бизнеса, да има инвестиции в човешки капитал с насоченост най-вече към образованието и здравеопазване, и най-вече тези инвестиции да водят към много по-висок икономически растеж.

Предложихме един от проектите за спешна медицинска помощ по въздуха – HEMS, с пълна разработка и разчети. Тук важното е не просто хората да си мислят за катастрофи и планински спасявания. Хиляди българи всяка година умират от инфаркт и инсулт, защото не може да им бъде оказана помощ в първия така наречен златен час, защото не могат те да пристигнат до компетентния медицински център, а ние имаме центрове на много високо ниво в медицинско значение. Но няма как хората да стигнат, представете си от отдалечени планински периоди. Всяка година хиляди хора губим. Защо този проект не се прие? Той е за 80 млн. лв.

Водещ: Може би, защото Вие го предлагате, иначе правителството поне няколко пъти е повдигало въпроса за закупуване на медицински хеликоптери.

Румен Радев: Тук е въпрос на приоритети. Когато бях командир на Военновъздушните сили, имахме един случай при обилен снеговалеж бяха откъснати целите Родопи от всякаква транспортна комуникация. Тогава имаше родилка в критично състояние и нямаше как да се стигне до нея. Изпратихме вертолет „Кугър“ със спасителен екип, но и той не можеше да кацне заради дълбокия сняг и да стигне до нея. Тогава спасителят се спусна с въже, отиде и убеди жената тя да бъде качена на голяма височина на една носилка и спасителят заедно с нея се закачи на въжето и я качи горе. Тази жена след раждането кръсти детето си на името на спасителя, който се качи заедно с нея. Това какво говори? Ние излизаме далеч извън хоризонта на практическите дейности. Силата на едно управление се дължи най-вече на доверието на гражданите. Такива случаи убеждават българските граждани, че има държава и че държавата мисля за тях. Затова за този проект трябва да се мисли и аз очаквам служебният кабинет не само да мисли, но и да сформира малко ядро на бъдещото ръководство на една такава структура. Защото нали не вярваме, че доставяйки вертолетите веднага ще започнем да оперираме с тях.

Водещ: Ние имахме вертолети, ако си спомняте, собственикът ги продаде поради липса на заетост.

Румен Радев: Това е абсурдно. За да имаме такова спасяване, че да се покрие първият час, тези вертолети оперират в радиус от 80 км. Това означава локации, базирани в цялата страна, означава определяне на логистика, взаимодействане с Министерството на здравеопазването, нормативни ясни законови промени, подбор и пращане на хора на обучения на хора по сериозни стандарти. Това е огромна по обем дейност, която трябва да започнем веднага да я вършим, за да можем след година – две, когато дойдат тези вертолети, да можем веднага да започнем да действаме. Предложихме и нещо друго в плана – Център за наблюдение, координация и управление. Защо? Представете си една голяма нова и хубава сграда с големи екрани и модерни компютри, която получава в реално време информация от Космоса, която се обработва от необходимия софтуер. Няколко пъти в денонощието над нас преминават спътници, до които ние имаме достъп и ние можем да използваме тази информация. Представете си как ще получим моментално достъп и наблюдение върху всички водни запаси на страна – реки, язовири, работата на ВЕЦ-ове, върху цялата екологична картина – замърсяване на въздух, на води, на почва, незаконни строежи в защитени територии, варварско изсичане на нашите гори, урбанизация, състояние на транспорта в реално време. Представете си как всяко министерство има излъчени хора, които дават денонощно дежурство, и те подават информация по определени от министерството критерии. Това означава прозрачност и ефективност на управление. А не когато политически излизат от трибуната в Народното събрание и после хвърлят лозунги в предизборни кампании за чист въздух, вода и чиста земя. Трябва, ако си политик, който наистина мисли за това, ти трябва да предложиш и организация, и решение. И това го има не само в България.

За да дам пример колко драматично сме изостанали - наскоро имах среща с отговорника на Световната банка за България, който идваше от Латинска Америка. Той сподели, че и в Коста Рика има такова наблюдение. Една страна с около 5 милиона население. Два пъти по-малка по площ от България. Не само имат, ами там участваха в разработването и са изстреляха собствен спътник и се радват да гледат как им расте гората всеки ден. Аз му казвам, че ние ще се радваме, ако спрем да си изсичаме гората всеки ден.

И да приключа – това е въпрос на приоритети. Единият проект е 80 млн., а другият е за 30 млн. на фона на 12 млрд. Политиката на едно управление, колкото и розово да се представя от медии и от самите министри и участници в това управление, личи най-вече по приоритетите на това управление. Ако това управление е мислило и мисли за здравето и живота на българските граждани, ако мисли да има прозрачно и ефективно управление, защита на българската природа, модерно управление на всички процеси в България, защита от бедствия и аварии, то може да направи това. Вижте разликата в цените – над 2 млрд. за саниране срещу 80 млн. за спасяване ….  

Водещ: Примерът Ви беше ясен и намекът Ви разбрахме, имаше едни местни избори, заради които не се догледа изпразнения язовир „Студена“ и неволите на Перник с водата. Но това е метафора…

Румен Радев: Вие знаете ли как се гледат нивата на язовирите - с линийка от кмета или от пазача. Това е смешно.

Водещ: Служебният министър на околната среда и водите Асен Личев е разказвал в нашия ефир за начина, по който се наблюдават водите.

Румен Радев: Всеки ден, всеки час ние можем да знаем нивото на нашите язовири и какво правят ВЕЦ-овете.

Водещ: Това е един събирателен образ на липсата на визионерство в политиката и управлението. Един хроничен недостатък на българската демокрация. Вие искате от министри с мандат четири години да гледат в бъдещето след 40-50 години. По силите ли е това на българския политик? Какъв пример Вие можете да дадете с Вашето правителство, което има два, максимум три месеца, и е обвинявано постоянно заради липсата на време да не прави нищо.

Румен Радев: Два месеца са пределно кратък период. Ние знаем много добре, че за два месеца това правителство има изключително ограничени възможности. Но аз искам да дам сигнал. Вижте кои хора влизат в това правителство. Влизат млади хора, визионери, решителни. Да, възможно е някъде да се допуснат грешки. Всяко правителство греши. Както казваха: който не работи, той не греши. Но ние в момента имаме нужда от много повече решителност, амбиция да се направи нещо, за реформи. Включвам и най-младия представител на правителството – господин Атанас Петканов от Австрийски икономически институт, който, между другото, работи отдавна по анализ и то във Виена на всички тези планове и европейски програми в отделните европейски държави. Това е много важно. Ние понякога се опитваме да правим някакви си наша доморасла политика, някакво си наше виждане за нещата, при положение че има държави, в които тези проблеми са решени и ние можем да заимстваме едни печеливши модели и можем много по-бързо да се развиваме като общество.

Водещ: Но не го правим, защо? Защото това означава да инвестираме тези пари, а не да ги усвояваме в името на партийното окопаване във властта и благополучието на приятелските обръчи от фирми.

Румен Радев: Това, което аз представих заедно с госпожа Йотова на годишния отчет, който е всяка година, ние не представихме просто кандидатура, ние представихме „Послание за нова България“. Точно там ние представяме нашите основни виждания как да бъде решен този проблем. Влизаме в поредната предизборна кампания и отново ще има всякакви обещания за какви ли не социални дейности и икономически модели. Трябва да е пределно ясно. Най-важната непосредствена национална цел пред България е укрепването на държавността. Тя иска решителни действия и минава през честни избори, през неутрализиране на натрупалото огромни ресурси задкулисие, през утвърждаване на върховенството на правото, пресичане на кражбите, включване на гражданите по-активно в управлението на страната. Това е най-важното в момента, защото ние ако не успеем да постигнем тази важна национална цел, всякакви нови политически конфигурация, всякакви бъдещи икономически и социални модели ще бъдат обречени на провал, както всички предишни. Ние трябва да изградим здрав фундамент на обществените отношения вътре в нашата страна – на институциите по между си, между гражданите и институциите, така че върху него вече бъдещите правителства да могат да стъпват уверено и да разгръщат едни прогресивни социални, икономически, образователни, здравни политики. Това не трябва да го забравяме. Аз като президент съм си поставил тази задача и с госпожа Йотова работим именно в тази посока. Това правителство очаквам да направи първата крачка в тази посока, макар и минимална.

Водещ: Тази крачка беше коментирана от Бойко Борисов на националното съвещание на неговата партия ГЕРБ като „Олигархията с нейните капитали ще застане срещу нас“.

Румен Радев: Да помислим малко за дефинициите – какво е олигархия?

Водещ: Срастването на властта с капитала.

Румен Радев: От 11 години кой е на власт? За каква олигархия говорим. Тя олигархията е негова. В момента това е пак проблем и тук има един железен закон на олигархията, формиран още 1911 година от немски социолог Роберт Михелс. Веднъж го цитирах и някои казаха, че цитирам фашистки идеолог, но 1911-а е нямало никакъв фашизъм… Този закон е валиден и днес: „всяка олигархия се стреми, натрупала ресурси, да започне да работи със следващото управление“.

Водещ: Това исках да Ви попитам. Олигархията на Борисов възможно ли е да стане олигархията на Радев, защото ако Васил Божков натрупа своето богатство в голямата си част по време на управлението на правителствата на ГЕРБ и Борисов, сега изведнъж е обвинен, че Ви подава листчетата с кандидатури на важни административни позиции, които служебното правителство назначава?

Румен Радев: Дайте ми доказателства за такова нещо, освен някакви сънища, които чувам.

Водещ: Началникът на кабинета на Бойко Рашков в Министерството на вътрешните работи била учредител на партията на Васил Божков.

Румен Радев: Прочетох някакви такива писания. Доколкото знам, тя изобщо не е регистрирана като кандидат. Да оставим това. Няма как олигархията на Божков и на който щете олигарх, да стане олигархия на Радев. Ние просто имаме различна ценностна система. Те даже не се пресичат – моята и тази на предишния премиер. Ако той е работил по този начин…. Между другото там има едно изкуство всички собствени грехове да се прехвърлят на другите. Аз в такива дебати изобщо няма да влизам.

Както казах, моята политика е ясна – укрепването на държавността. Тя минава през неутрализиране на натрупалата огромни ресурси олигархия. Нека не си представляваме, че това ще стане изведнъж. Това са много ресурси. Те са натрупани по незаконен начин в пълна колаборация с предишните управляващи, защото няма как да трупа олигархията ресурси от друго освен публични средства. Това е силата на олигархията.

Втора част на интервюто за БНР  - ТУК.