ИНТЕРВЮТА
Интервю на вицепрезидента Илияна Йотова за предаването „Панорама“ по БНТ
2018-02-10 14:21:00
Водещ: Малко повече от година, след като президентът Радев и вицепрезидентът Йотова започнаха своя мандат, добър вечер на вицепрезидента Илияна Йотова – институцията в студиото.
Илияна Йотова: Добър вечер.
Водещ: Какво чувство владее вашата институция там, където тя се помещава, имам предвид – самочувствие или самота?
Илияна Йотова: Много философски започвам една година по-късно. Ако трябва да продължа изречението, да го довърша – самочувствие в самотата или самота в самочувствието. Но всъщност нито едното, нито другото. По-скоро ще взема репликата от този откъс от репортажа, който току-що чухме – ако човек е достатъчно съвестен в работата си, той е удовлетворен. По-скоро е година на амбиции, на много работа, година, която премина като един миг.
Водещ: Вие имате ли прозорец откъм улица „Дондуков“, г-жо Йотова?
Илияна Йотова: Г-н Василев, не. Моят кабинет не е от тази страна.
Водещ: Т.е. не виждате от другата страна премиера, правителството, като отворите прозореца?
Илияна Йотова: За сметка на това имаме балкон на този етаж и често отивам да погледна другата сграда, защото от всеки един отворен прозорец нещо виждаш, нещо научаваш, нещо пресмяташ. Важното е да не си с гръб към него.
Водещ: Махате ли си от там с някого?
Илияна Йотова: Не съм виждала жив човек там, така че няма как да си махаме.
Водещ: Въпросът е по-скоро извън шегата. Какво виждате, кого виждате от другата страна – опонента или партньора?
Илияна Йотова: Опитвам се да видя партньора, особено по теми, които са важни за страната и които смятам, че не могат да бъдат различни, нито защото сме предложени от различни политически сили, нито защото се различаваме като идеология. Тогава се търсят пресечните точки, търси се консенсус. Смятам, че това е важно.
Водещ: Казвате партньора, обаче вижте какво казва президентът Радев. Той смята, че парламентарната република атрофира, че парламентът е нещо като нотариат, който подпечатва идеите на правителството. Това, ако не е изстрел към опонент, здраве му кажи.
Илияна Йотова: По-скоро загриженост. Аз така оцених мнението на президента, но в никакъв случай няма да вляза в ролята на негов говорител. Ще ви кажа какво е моето наблюдение. Ние с вас много отдавна се занимаваме с политика – и като журналисти включително. Спомняте ли си онези времена в началото на прехода, след 1989 година? Можехте ли да си представите една дискусия в парламента такава, каквато тя е днес – като стил, като характер, като излъчване?
Водещ: Честно казано, не.
Илияна Йотова: За да няма тук политически пристрастия, ще спомена името на един Стефан Савов, царство му небесно. Смятате ли, че този човек можеше да изгони депутат от пленарна зала, защото той има различно мнение? Не ви ли се струва, че сега като че ли прокуратурата и съдът замениха парламентаризма? Няма я онази сила на доводите, на аргументите – политическите и експертните, които да решат един спор в пленарна зала. Твърде често чуваме: „Ще дадем това в прокуратурата, ще занесем тази папка, ще дадем този в съда“. Това не е добър показател за една парламентарна република.
Водещ: Към кого в критиката ви? Към управляващото мнозинство или към всички, включително и вашата партия БСП, бивша, разбира се – партията, която ви издигна?
Илияна Йотова: Към всички е тази критика, макар че, разбира се, основната отговорност е на тези, които управляват в момента, защото те налагат дневния ред и задават тона. Но тъй като нивото на доверие в политическата система в България е твърде ниско, не бива допълнително да увеличаваме това недоверие. Това е категоричното ми мнение.
Водещ: Но нали знаете съмнението, г-ж Йотова, че Вие казвате това, защото произхождате от БСП? Не само произхождате, но Вие сте гарантът президентът да не кривне от линията на БСП?
Илияна Йотова: Аз не мога да бъда гарант на никого, включително и на президента. С него имаме една проведена кампания, в която ние обещахме определени неща на хората. Обещахме това, че политиката на България ще се прави в България. Обещахме самочувствие и стандарти на българските граждани такива, каквито ние смятаме, че са ценни за нас като хора, и такива, каквито ни правят наистина равни с останалите страни, които твърдим, че са наши партньори. Обещахме независимост, обещахме социална политика. И правим така, че да изпълняваме тези свои обещания. Да говорим за политически гаранции, да говорим за привързаност – мисля, че този период отдавна мина.
Водещ: Все пак не Ви ли е специална вашата партия?
Илияна Йотова: Специална ми е и винаги ще ми бъде специална. Аз не съм от хората, г-н Василев, които за една нощ се прераждат в нещо друго. За тези повече от 20 години не съм прескочила нито в друга партия, макар че съм имала трудности, разочарования, несъгласия. Но това е демокрацията. И мисля, че БСП напоследък доказа, че е една от най-демократичните партии, да не кажа и най-демократичните партии в България, където всеки един глас може да бъде чут. Така че аз като предложена от своите съпартийци за кандидат за вицепрезидент, от хората, които са ме посочили в анкетите си, естествено ще спазвам обещанията си към тях. Но ви уверявам, че за тази година една от личните ми победи беше способността ми да разговарям с хора от най-различни политически партии. Те идват с удоволствие при мен, имаме общи проекти, говорим за национални интереси, особено в сферата на политиката с българите в чужбина – една политика, която е буквално зарязана през годините. Извинявам се за грубия израз, който употребих, но това е точно така. А там сега може да се работи много, защото прекалено много станаха българите – казвам го със съжаление – активни хора, млади хора, за които не е достатъчно само да си спомнят учебниците по история или по литература, а и да чувстват отношението на българската държава. Това искаме да направим и мисля, че имам много съюзници.
Водещ: Аз само исках да уточня дали когато критикувате правителството, не действате в съюз или в симпатия с БСП?
Илияна Йотова: Аз имам свое мнение по въпроса. Това, че довчера съм била част от ръководството на БСП, няма как да ми влияе. Но когато виждам, че нещо не е правилно според мен, мога съвсем спокойно да се обадя на всеки един министър и да му кажа какво мисля. В това отношение нямам скрупули.
Водещ: Г-жо Йотова, защо Вие подкрепихте Истанбулската конвенция, а президентът Радев се обяви против нейната ратификация?
Илияна Йотова: Г-н Василев, ние с вас сме колеги-журналисти, твърдя, че е некоректно зададен този въпрос. Да, на този етап аз също смятам, че Истанбулската конвенция не може да бъде ратифицирана. Но за пръв и последен път ще произнеса във вашето студио това име, тъй като тя си има си има много хубаво име, което за съжаление загубихме в цялата дискусия. Това е Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие. Аз имам едно правило – с насилие не можеш да приемеш документ срещу насилието. За мен е грешка този опит, който беше направен в парламента, да мине документът през комисиите без българските граждани да бъдат убедени, че е необходим, без да се обясни какво пише в него и защо той беше създаден. Не погледнахме на тази конвенция като на само един от инструментите, за да се справим с този огромен бич, който не е само в България – насилието, домашното насилие най-вече срещу жените, но и срещу слабите хора, срещу децата, срещу възрастните. Изместихме целия дебат по тази тема, цялата дискусия, ако въобще можем да говорим за дискусия, в една съвършено друга посока.
Водещ: Казвате грешка.
Илияна Йотова: Да, грешка беше.
Водещ: Кой направи тази грешка? Кой не обясни добре? Вие се занимавахте като евродепутат толкова дълго време с Истанбулската конвенция, не трябваше ли вие да ни обясните тогава?
Илияна Йотова: Грешката тръгна от Министерски съвет. Аз не съм член на правителството, за да мога да си кажа мнението и да кажа в крайна сметка какъв беше замисълът някъде в далечната 1993 година да има такъв европейски документ. Не документ на Брюксел – това е документ на Съвета на Европа, в който членуват 47 европейски държави. А и това разминаване вътре в правителството. Аз и до ден днешен не съм чула убедителни аргументи от министрите, които са гласували против конвенцията – защо са го направили. Конвенцията беше пакетирана заедно с една друга тема – темата за еднополовите бракове. Тази дискусия също трябва да бъде проведена и съвсем категорично всеки да каже какво мисли по въпроса. Но да се смесва насилието срещу жените с тази тема и в крайна сметка тези 2 месеца последното нещо, за което се говори, да бъде насилието срещу жените – ето с това няма как да се съглася.
Водещ: Става въпрос за джендър идеологията и относителността на половото определение. Това казват противниците.
Илияна Йотова: Конвенцията за превенция и борба с домашното насилие и срещу насилието срещу жените е тема, която трябваше да бъде разисквана от българското общество. Виждате ли какъв парадокс се получава? Понеже преди малко ме попитахте за БСП – това е единствената партия, която вкара темата на заседание на Националния си съвет. Бурно заседание, 7 часа е продължило. Изказани са били всякакви мнения по въпроса и накрая с гласуване се е определила позицията на партията.
Водещ: И тази позиция не Ви хареса май?
Илияна Йотова: Дали ми е харесала или не, ако е трябвало да съм в тази зала, щяла съм да си кажа позицията. Но тя го направи. Нито една друга партия не посмя да вкара тази тема в собствените си ръководства и в собственото си политическо представителство. Второ, БСП предложи един пакет от закони, който никой не поде като тема. В момента, в който БСП го предложи, темата отпадна от дневния ред. Никой не се заинтересува. Даже мисля, че не влезе и в дневния ред на парламента. И отново се заговори за другата тема, която не е тема на конвенцията. Но да разсъждаваме със задна дата за тези грешки според мен не е продуктивно. По-важното е да видим какво трябваше да се направи. Други страни може би са имали такива страхове, може би са имали различни страхове, защото в интерес на истината конвенцията има някои текстове, които съвсем спокойно може да не влязат в нашето законодателство. Те на мен лично също не ми харесват и не са работещи. Но не са тези, за които се води дискусията. Какво трябваше да се направи по примера, да речем, на една Великобритания? В момента, в който се вкара за разглеждане конвенцията в Министерски съвет, тя трябваше да бъде с определен брой закони, които евентуално щяха да се променят, ако документът бъде ратифициран. И тогава щяха да отпаднат страховете на хората, защото щяха видят, че в тези закони няма нищо от това, от което те се страхуват. Сега е дадена на Конституционния съд. Нека да видим какво ще бъде решението на Конституционния съд.
Водещ: Аз не мога да разбера един референдум какво ще помогне на това.
Илияна Йотова: Знаете ли, референдумът щеше да помогне и да има смисъл само ако ние имахме гаранции, че резултатът от него ще бъде спазен от политическата класа. Второ, той щеше да покаже чрез дискусия на много хора какво пише в тази конвенция. Защото особено през първите седмици съм имала парадоксалната възможност да разговарям с хора и да споря, за да разбера на третата или на четвъртата минута, че те изобщо не са прочели текста на документа. Което не говори добре за нас. И най-накрая да видим как точно ще решим въпроса с насилието. Днес и в новините на БНТ имаше нещо, което е много страшно. 27% от децата в училище се нагрубяват, бият помежду си, заплашват живота едно на друго – 27%! Според една наскоро излязла статистика 30-40 деца в България са склонни към самоубийство заради това, че се чувстват несигурни – тук държим първото място в Европа. За една година това е един ученически клас. Не са ли по-важни тези теми, които трябва да разискваме? Според мен са по-важни.
Водещ: Аз имам един принципен въпрос, несвързан с конвенцията. Когато двамата с президента сте на различно мнение, какво става?
Илияна Йотова: Говорим си.
Водещ: И кой надделява?
Илияна Йотова: Не става въпрос за надделяване. Според мен при интелигентни хора в спорове, в дискусии могат да се раждат верни решения. Ако останем с нюанси, ако останем на различни мнения, струва ми се, че в това няма нищо страшно. Напротив, по-притеснително би било обратното.
Водещ: Аз не знам, като казахте спорове, толкова ли трудно се постига съгласие в България? Например за историята.
Илияна Йотова: Това е най-трудното съгласие. Аз успях да прегледам опорните точки, които са подадени от Министерство на образованието за новите учебници по история. Знаете ли, там има много особени текстове. Да, ще спорим много за историята и за квалифицирането на историческите събития – нови или по-стари. Но например аз ще ви задам един риторичен въпрос, на който аз не получих отговор за себе си. Как точно се съвместява тази унифицираност, която се търси в периода на социализъм, комунизъм, както там е описано – даже и в това понятие се греши, с отварянето на културата? България, която е призната за най-културно дисидентската страна в онзи период, с най-различни философски течения? Как ще отречете живота на хората – на моите родители, на вашите родители, защото сме почти на едни и същи години, за целия този период? И ще се опитаме толкова години по-късно да кажем какви са етикетите на този техен живот? Как ще кажем на писателите, на поетите, на художниците от този период, че те са творили само защото тоталитарната система ги е защитавала? Вижте, този спор ще бъде
дълъг.
Водещ: Аз обаче имам нериторичен въпрос към Вас. Защо не казахте дума за деня в памет на жертвите срещу комунизма?
Илияна Йотова: Въпросът Ви към кого е?
Водещ: Към Вас лично.
Илияна Йотова: За мен жертви на фашизъм, на комунизъм, са жертви. При тях не можеш да слагаш разлики, те са жертви.
Водещ: Госпожо Йотова, Вие направихте няколко посещения на Балканите при българските малцинства. Коя от Вашите каузи като вицепрезидент смятате най-важна?
Илияна Йотова: Първо, да си отговорим на въпроса какво означава българска идентичност и какви политики са необходими, за да я има българската идентичност. Смятам, че това, което е било до този момент като запазване на българско самосъзнание, на спомена за България, на спомена за литературата, на рецитиране на стихотворения, на запазване на фолклорни традиции – всичко това е прекрасно и то трябва да бъде развивано. И не само да бъде развивано, то трябва да бъде подпомагано от българската държава. Но то не е достатъчно. Толкова много са хората навън, трябва да помислим за това как в страните, в които те живеят, могат да се грижат и да помагат, да лобират за интересите на България. Така, както съм го виждала във всичките тези години, докато бях в Брюксел, го правят поляци или французи например. Съвсем спокойно можем да го правим и ние. Как хората, които са навън, могат да проявят интерес и да искат, ако не те, поне децата им да се върнат в България и да работят? Вече е публична тайна, говорят я дори синдикатите, не само работодателите, че у нас не стига работна ръка, не стигат квалифицирани хора. А какво по-добре от това децата, които са от български произход, да се върнат тук? Това е една голяма, мащабна политика. И тук мога да ви кажа, че наистина аз имам своите съюзници в политическите партии, в парламента, в Министерски съвет и заедно работим по тези въпроси. Съвсем скоро ще представим и един съвсем нов продукт – една интернет платформа, с която нашите сънародници навън да могат да се свързват, да общуват и да работят с българската държава, както и българската държава с тях. За мен това е изключително важно.
Водещ: Да бъдеш вицепрезидент – това много ли е или малко за един амбициозен човек, видял какво ли не в политиката?
Илияна Йотова: За мен, господин Василев, винаги е имало едно правило – работата ми е точно толкова широка, богата и разнообразна, колкото ми е широка, богата и разнообразна душата. Аз съм доволна от себе си.
Водещ: Благодаря ви, госпожо вицепрезидент.