ИНТЕРВЮТА

Интервю на президента Росен Плевнелиев за предаването „Годината“ на Дарик радио - Втора част

Водещ: Ще признаете ли за грешката смяната на кандидатурата на България за генерален секретар на ООН?

Росен Плевнелиев: Грешка не, но нека да си изясним ситуацията, в която се намирахме и какво точно се случи. Първо за мен беше огромна чест да работя с госпожа Бокова до последния момент, също така за мен е чест да работя и с госпожа Кристалина Георгиева. Вижте, госпожа Бокова няма световна класация, в която тя да не е позиционирана като една от най-влиятелните жени на планетата, огромен успех за нея, за България, една достойна българка. По същия начин госпожа Кристалина Георгиева зае може би една от най-висшите позиции, които някога изобщо българин е заемал – да бъдеш шеф на Световната банка.

Водещ: В случая с Ирина Бокова – България се отказа от нея и тя мръдна места напред и някой може да каже: като не я подкрепяше Бойко Борисов и тя изведнъж тръгна по-добре.

Росен Плевнелиев: Нека да обясня, защото всичко това се случваше, разбира се, и през моите очи. Нека да не забравяме, че като държавен глава, аз съм единственият български президент, който 5 години подред е ходил в ООН, познавам всеки, говоря езици, всеки си говори с мен, истината е следната: Първо, госпожа Бокова беше един достоен кандидат, но ние знаехме, тя знаеше, и всички знаеха, че има проблем с 2 от 5-те постоянни държави-членки на Съвета за сигурност, и този проблем беше много ясен, очевиден и при самите гласувания.

Водещ: Кои?

Росен Плевнелиев: Разбира се, мога да отговоря и на този въпрос. Това са – Обединеното кралство и САЩ. Нещо повече: българската държава получаваше такива сигнали, аз съм ги получавал, същевременно обаче имаше и нещо друго, а именно, че Гутериш сам по себе си беше изключително силна кандидатура, всички знаехме много добре. Виждате, доказателството за това е начинът, по който той бе избран. Никога досега не е имало генерален секретар на ООН да бъде избран с такова голямо  мнозинство и консенсус. От една страна вие знаете, че имате изключително силна кандидатура, опитна от десетки години в ООН, и от друга страна знаете, че имате достойна кандидатура, но ви сигнализират за проблема. Това, което българското правителство направи – аз съм съгласен с тяхното действие, но до последно държах българската държава да не спретне интрига, да се държи достойно и с двете кандидатури и мисля, че се получи.

Водещ: Мислите че /…/?

Росен Плевнелиев: Разбира се. Ние, тук в България си даваме различни оценки, но светът искам да Ви кажа, че каза много добри неща и за двете. България игра по правилата, по правилата е да извадиш две кандидатури, България игра по начин, по който да се намери шанс и тук казвам нещо важно, което винаги пропускаме – трябваше да бъде намерен кандидат, който да обедини региона и Европа.

Водещ: А нямахте ли сигнали, че три държави няма да подкрепят от постоянните членове Кристалина Георгиева? Три държави не я подкрепиха.

Росен Плевнелиев: Тогава, когато стана ясно, че Гутериш е прекалено силен, а госпожа Бокова имаше определено проблем, който се видя и в гласуването, регионът ни заля с обаждания, цяла Европа ни заля с обаждания – добре, не можем ли поне ние да покажем единство. Тоест регионът и Европа да застанат зад един кандидат, който да има шанс. Разбира се, повече от ясно е, че Гутериш беше изключително силен кандидат.

Водещ: Една европейска държава, обаче не е подкрепила Кристалина Георгиева. Или е наложила вето, или..

Росен Плевнелиев: Няма вето.

Водещ: …да. Или е с червена бюлетина, или се е въздържала. Нямахте ли такива сигнали, че нещата ще са по-зле?

Росен Плевнелиев: Не сме имали. Идеята беше, че ние имаме възможност да извадим по правилата кандидатура, около която да се обедини регионът и съответно Европа. Между другото, Вие видяхте, че много позитивно куп европейски лидери изпратиха писма и подкрепиха и тази кандидатура. Не е допусната драматична грешка. България се представи добре. Играхме за най-високата позиция на планетата, най-тежката и трудна игра. Мисля че се представихме достойно. Нека да имаме самочувствието, че сме играли силно, с две силни кандидатури. А те получиха световно признание.

Водещ: Какво мислите за този отказ на Кристалина Георгиева насред мандата от работата, на която България я беше изпратила и така България се озова в трудна позиция – от една много добра позиция в ЕК, сега да се говори, че ще бъде получен много по-лош ресор, България може да се окаже, че месеци докато издигне новия си кандидат, няма да има представител в комисията? Вие насърчавате ли такова поведение – започнеш една работа, преместиш се на друга?

Росен Плевнелиев: Знаете че номинацията за български комисар е изцяло прерогатив на правителството, както и номинацията за генерален секретар на ООН. Лично аз разбрах доста късно за това решение на госпожа Георгиева. Обяснявам си го по-скоро като едно чисто прагматично решение на една жена, която ще продължава да служи на България в най-висшата световна финансова институция и то като неин ръководител. Институция, която финансира хиляди проекти в България, и която допринася за нашата модернизация. Очевидно такъв шанс има веднъж не на живот, ами на няколко живота и тя е преценила, че това е нейният шанс и го е взела в сърцето си. Разбира се оттук нататък правителството имаше време и продължава да има време, но никой не можеше да предположи, че ще бъдем в тази въртележка на невъзможност да се излъчи силно правителство, което да излъчи и силен кандидат.

Водещ: Вие готов ли сте с кандидат за еврокомисар, ако Ваше правителство, с назначен от вас министър-председател..?

Росен Плевнелиев: Аз искам да Ви уверя, че като национално отговорен политик, няма да допусна едно служебно правителство, назначено за месец, да номинира българския кандидат.

Водещ: Това би означавало, че България поне месец ще стои, а по Вашата логика, ако и Румен Радев приеме тази логика, България ще остане без еврокомисар до пролетта или лятото даже на следващата година?

Росен Плевнелиев: Не би следвало да бъде така. Тук искам да кажа две важни неща. Първо, аз апелирах в не едно интервю към министър-председателя в оставка Бойко Борисов да номинира кандидат. България не бива да губи време. И все пак това е един легитимен лидер, спечелил честно и почтено избори и продължава да управлява. На тях им приляга. Не на едно служебно правителство за един месец. И разбира се, президентът Радев, когато встъпи в длъжност, той е силно легитимен, над 2 милиона българи го подкрепиха, той би могъл съвсем нормално и да прецени да номинира такава кандидатура.

Водещ: Събитие на годината в класацията на Дарик радио е неочакваният избор на недоволните по света – Брекзит, Тръмп, Италия преди седмица, българските избори. Как си обяснявате този избор, който правят хората по света?

Росен Плевнелиев: Хората искат промяна. И знаете ли, аз първо, продължавам да мисля за собствения си избор, да не се кандидатирам за втори мандат след първия, продължавам и съм толкова горд, че аз бях близък приятел с Обама, а не с Тръмп, че си тръгвам с Обама, а няма да работя с Тръмп, че бях близък приятел с Меркел. Аз имам сигурно 20 срещи с Обама и сигурно 50 с Меркел. Това поколение е моето поколение хора, от които аз научих много, от които се възхищавах. Но светът включи на висока скорост, искат се нови лица. Проблемът на Хилари Клинтън беше само този. Тя просто вече десетки години беше част от статуквото и очевидно не успя да пробие. Лично аз предричам повече турбуленции, повече проблеми в следващите години, именно поради това, че анти-логиката, анти-гласуването, гласуването против, а не съзнателното гласуване „за“ по-скоро е предпоставка за нестабилност. Това виждаме на много места по света, но нека да си пожелаем, че мъдрата българска поговорка „За да стане по-добре, първо трябва да стане по-зле“, ще се случи, т.е. в известен период на нестабилност, след това да настъпи прогрес и развитие.

Водещ: Бихте ли се кандидатирал за втори президентски мандат след години? Впрочем освен, че бяхте два пъти политик на годината, тази година сте в петицата, пет имена обсъждахме ние – по малки имена, по азбучен ред - Ирина Бокова, Корнелия Нинова, Красимир Каракачанов,  Росен Плевнелиев и Румен Радев за политик на годината, но стигнахме до това, до което Ви казах, когато Ви връчвахме втората номинация, че третата ще бъде, когато станете пак президент, когато спечелите президентски избори. Има ли такъв вариант?

Росен Плевнелиев: Аз продължавам да бъда посветен на България, на активното гражданско общество. Продължавам да бъда двигател на иновациите, на образованието, на по-добрата икономика, на модернизираните региони, на морала и на ценностите в политиката. Оставам тук, обичам безкрайно много България и региона. И ще продължавам да служа на европейското и демократическото развитие на България. Има много достойни начини, по които да го направи човек. Оставам тук, продължавам да служа по всеки смислен начин на един президент, който има зад гърба си един засега мандат, но успешен и достоен в много трудни и турбулентни, извънредно нестабилни и трудни времена.

Водещ: „400 г. Шекспир“ беше тази година. Вие на кой шекспиров герой се оприличавате? Кой Ви е най-близък? Дотук имаше Хамлет, имаше Жулиета.

Росен Плевнелиев: В никакъв случай Хамлет. Знаете ли, в никакъв случай не, нито единият, нито другият така известен нам герой. Никога в моя живот не съм бил в дилемата „да бъда, или да не бъда“. Аз съм един инженер човек, прагматичен човек, добронамерен, добър. Ще го кажа много ясно – не държа да съм велик и силен президент, но много държа да съм полезен президент. Искам да виждам прогреса, искам да бъда част от прогреса. Аз съм този работещ, мислещ и продължаващ да вярва в доброто човек, който ще върви напред.

Водещ: Не успях да изтръгна шекспиров герой. Кажете?

Росен Плевнелиев: Мисля че там трудно ще намерим някого, но да Ви кажа, че в моята любима книга „Пътеводител на галактическия стопаджия“, където има всякакви обрати, за каквито можете да се сетите и то в рамките не на секунди, а на мили и нано секунди, има един герой и това е главният герой в книгата, който във всяка една от тези ситуации пази себе си, е себе си, вярва в доброто и понякога през много драми, понякога много комично, но винаги по един добронамерен и разумен начин минава през всякакви турбуленции.

Водещ: Коя е думата на 2017 г.? Вие казахте, че ще ги редувате.

Росен Плевнелиев: Думата на 2017 г., аз категорично заставам зад думата „тревога“. 2015 г. беше тревога, 2016 г. бе надежда, 2017 г. отново е тревога. Ето, виждате че дори и българският държавен глава, за съжаление, колкото и да е позитивен, реалист и оптимист, не може да избегне от своите притеснения. Притеснения за ситуацията в света, в региона и в България. Тревога.

Водещ: Следващият събеседник е избраният президент Румен Радев. Сега ще се разминете в Дарик радио. Вие виждахте ли се след онази среща, която направихте веднага след избора му?

Росен Плевнелиев: Разбира се, че сме се виждали и си говорим с него. Ще кажа нещо важно. Знаете ли, неуспехът на другия, не е успех за мен. Не води до нищо позитивно. Аз вярвам и съм готов да работя за успеха на всеки български гражданин. Искрено желая успех на новоизбрания президент Радев. Искрено вярвам в силата и в мисията на президентската институция. Забележете, че в моя труден мандат, неведнъж президентът бе оставян сам. Сам със стохилядни протести, сам с най-дългия, рекорден протест в българската история. И едва ли някой оттук нататък може да поставя под съмнение важността на президентската институция и да говори, че тя била протоколна. Напротив. Така че искрено желая успех на президентската институция в лицето на новоизбрания президент Радев.

Водещ: Росен Плевнелиев – президент на България, два пъти „Политик на годината“ в класацията на Дарик радио през 2011 г. и 2012 г., президентът Росен Плевнелиев в „Годината“ на Дарик радио.