ИНТЕРВЮТА

Интервю на президента Росен Плевнелиев за BBC

BBC: Какви са най-големите предизвикателства, през които преминахте?

Росен Плевнелиев: Благодаря Ви, че сте тук.

Бих поставих акцент върху големите предизвикателства и ще започна с анализ на по-голямата картина. Къде се намираме днес в Европа? За мен ситуацията в Европа се промени коренно и промяната дойде с Украинската криза. Навлязохме в напълно нова фаза на развитие. Историята на Европа вече се дели на два периода – Европа преди и след Крим.

Абсолютно съм несъгласен с много политици, анализатори и журналисти, които заявяват: „Ние се връщаме обратно към времена на Студена война.“. Много хора говорят за втора Студена война. Не съм съгласен. Намираме се в нова фаза на развитие. Плуваме в непознати води. И аз наричам тази фаза на развитие „Студен мир“. Затова, добре дошли във времето на Студения мир! „Мир“, защото никой не иска война и никой не иска да се връща в Студената война. „Студен“, защото виждаме завръщането на много методи от Студената война. Такива са политическата пропаганда, кибератаките, опитите да се дестабилизира опонента, използването на „замразени конфликти“. Виждаме триумф на замразените конфликти в целия Черноморски регион - от Азербайджан, Армения и Украйна до Молдова и Грузия.

Виждаме и много различия. Ще посоча някои от тях. През Студената война Съветският съюз имаше своите съюзници. В „Студения мир“ обаче Русия няма съюзници и е изолирана. През Студената война в Съветския съюз властта беше споделена - имаше генерален секретар на Комунистическата партия, но имаше и Политбюро. Днес в Русия Владимир Путин има пълната и абсолютна власт. През Студената война Съветският съюз предлагаше различен модел. Днес Русия не предлага различен модел. Тогава имаше противопоставяне на капитализъм и комунизъм. Сега Русия не предлага нищо различно, а просто се противопоставя. През Студената война имахме определено ниво на доверие. Ниско, но все пак някакво ниво на доверие. Всички знаехме какво другият няма да направи. Всички знаехме, западните съюзници знаеха, че Съветският съюз няма да натиснe червеното копче и да стартира ядрена война. Днес обаче няма никакво доверие. Президентът Путин знае какво ние няма да направим, но ние не знам какво той е способен да направи. Ние бяхме шокирани от незаконното анексиране на Крим. Бяхме шокирани, когато руски ракети летяха над някои държави, за да бомбардират Сирия. Бяхме шокирани, когато Русия бомбардираше хуманитарни конвои и болници в Сирия. Но ще продължаваме ли да бъдем шокирани и занапред? И какво предстои – не знаем.

И така след анексирането на Крим сме във време на Студен мир. Това е опасно и непредсказуемо време. Има дефицит на доверие и трябва да бъдем много предпазливи и мъдри, когато избираме как да плуваме в тези води. Това положение ще се запази по-дълго. Светът изгуби баланса си. През Студената война имаше две основни сили. В Студения мир днес имаме многостранен свят и никакъв баланс между силите в него.

BBC: Мислите ли, че Европейският съюз и НАТО са направили достатъчно, за да се противопоставят на Русия, когато говорим за руското влияние особено в този регион?

Росен Плевнелиев: Днес виждаме, че Русия се конфронтира с нас. Русия ни се противопоставя. Не мисля, че Русия ще стреля срещу нас или има желание за война. Но наистина виждам една Русия, която се опитва да дестабилизира Европейския съюз. Виждаме твърде много доказателства, че това е така. Дали ЕС и НАТО правят достатъчно? Можем да направим и повече. Но определено имаме нужда да поемем отговорността в време на Студен мир, в което живеем в момента. Трябва да бъдем силни и да покажем характер. Трябва да имаме диалог с Русия. Но също така трябва да станем обединени. Скоро проведохме среща на върха на НАТО във Варшава. Преди две години имахме друга среща на върха с историческо значение – тази в Уелс. България е много благодарна, защото взехме заедно важни решения. Съгласувахме Пламна за готовност за действие на НАТО и План за защита за България и Румъния – за да бъдем с пълни гаранции за сигурност. На фона на всички фактори на несигурност около Черно море и по източния фланг на НАТО, Алиансът има важна задача, има мисия. НАТО е силен. Бих желал да видя и Европейския съюз по-силен и по-единен по решаването на проблемите, с които се сблъскваме.

BBC: Защото ЕС не винаги е бил толкова единен по някои от тези въпроси?

Росен Плевнелиев: Точно така. Сега виждаме ясно, че Русия ни се противопоставя. Виждаме противниците на Европа в целия политически спектър – националисти, популисти… те са финансирани по различни начини от Русия. Виждаме кибератаки, виждаме силни опити за разпространяване на пропаганда. Те се опитват да дестабилизират и да разделят Европейския съюз. Затова Европейският съюз днес е в беда. Ще ми се да бъде по-силен. В президентството в България проследяваме развитието не на една, а на единадесет кризи. Мога да ги назова всички. Да започнем с украинската криза, която още не е разрешена; гръцката криза, кризата с тероризма по европейските улици, миграционната криза, която няма да бъде решена скоро. Кризата в отношенията между Русия и Европейския съюз, кризата с шестващите в европейските столици националисти и популисти, които печелят популярност, играейки си със страховете на хората. Имаме също така криза в икономиките, дългова криза – тя все още е тук. Една криза обаче ме безпокои най-много и тя е тази, която може наистина да увреди сериозно Европейския проект. Аз я наричам морална криза. Тя ще се случи, ако ние се разделим, ако не сме заедно и ако позволим, например на Русия, да ни раздели по въпроса за санкциите или по някой друг въпрос.

Мигрантската криза има потенциала да раздели ЕС. Това е много лошо и тъжно. Надявам се и ще направя всичко възможно по силите си, като проевропейски и продемократичен президент, да направя Европейския  съюз по-силен.

Бях много горд, когато преди един месец десетима президенти на държави членки на Европейския съюз дойдоха в България. Включително президентите на Германия, Италия, Португалия, Полша... Дебатирахме как можем да увеличим доверието в Европейския проект и да го направим по-силен.

BBC: Вие говорихте за руските опити да се повлияе на политиката. След няколко дни предстоят избори за президент и вицепрезидент и национален референдум. Смятате ли, че има опити да се повлияе на  политиката и изборите тук по начин, който намирате за неприемлив?

Росен Плевнелиев: Разбира се, можете да го усетите и да го видите. И не само в България, виждате го навсякъде в Европа. Например националистическото движение на мадам Льо Пен във Франция е финансирано от руска банка. Това е странно за мен. Как е възможно това? В моята страна това може да се превърне в огромен скандал. Да, има политици, които са настроени много по-приятелски към Русия. И не само в България, но и в целия регион. Има политици, които са против санкциите.  Има политици, които представляват страни, които са много свързани с руските си партньори. Най-вече тези най-вдясно, най-вляво, националистите, популистите. И ми се струва, а и фактите показват, без значение дали те са в България или в Сърбия, в Гърция, в Хърватия, в Словакия, Унгария или дори западните страни като Германия, дори Великобритания и Франция. По един или друг начин те са свързани с Русия.

BBC: И това не е просто симпатия към Русия. Вие вярвате ли , че Русия всъщност се опитва да контролира пряко или да повлияе на политиката?

Росен Плевнелиев:  Ние никога не трябва да подценяваме, че Русия стои върху наследството от Съветския съюз, неговите връзки и партньорства. Вие знаете много добре, че в миналото, във времето на Студената война, Съветския съюз развиваше своите връзки с комунистическите партии, с националистически партии и много други по всички краища на света. Тези връзки и хора съществуват и те са там, но не точно това е въпросът.

Нека се вгледаме в хибридната война на Русия. Повтарям, те не желаят да изпращат „зелени човечета“ в България или в Сърбия. Не желаят да ни окупират, както направиха с Крим. Президентът Путин беше доволен с президента на Украйна Янукович. Така че ако имате президент, който е зависим, ако имате влияние там - добре, това е целта. Идеята в Европа днес е не да има пълномащабна война и да се стреля срещу врага. Путин иска да направи другите страни зависими. И начинът, по който го прави, е например чрез използване на всички мрежи на старите комунистически служби на Съветския съюз.

Тези служби са разрушени в моята страна, има ги и в региона. Но все още не в Сърбия или в Република Македония например. Въпреки че България е по-напред, все още тези мрежи съществуват. Комунистическите тайни служби не съществуват вече, но тези мрежи са тук и могат да се използват. Вижте всички олигарси, всички зависими медии и медийни империи, които съществуват в цяла Европа. Те просто разпространяват руската пропаганда. Вижте много други начини, как бихте могли да повлияете на общественото мнение. Така че това, което днес Русия се опитва да постигне, е да направи Европа слаба, да ни раздели и да ни направи зависими.

BBC: Има доклади за кибератаки и кибершпионаж. Мисля, че миналата година тук по времето на референдума и местните избори имаше атаки срещу избирателната комисия и някои от държавните институции. Какво точно се е случи и притеснявате ли се, че това може да се случи отново с изборите, които предстоят?

Росен Плевнелиев:  Това е точно така. В деня на изборите и на националния референдум преди година България беше силно атакувана. Това беше най-тежката и най-интензивната кибератака, която е извършена в Югоизточна Европа, но България е силна в областта на информационните и комуникационните технологии. България има най-добрите компютърни програмисти, знания и талант в региона. Имаме най-бързия интернет и най-добри възможности за отпор. За щастие, нищо лошо не се случи по време на тези кибератаки. Но това не е просто една интензивна и силна атака срещу българските институции. Президентството, Централната избирателна комисия, Министерският съвет и много други уебсайтове на националните институции също са били нападнати. Това е атака не само срещу български институции, но срещу българската държава и точно в деня на референдума. Считам това за атака срещу българската демокрация.

И това не е само в България. С помощта на всички мрежи и знанията на нашите приятели в НАТО проследихме кой може да е инициирал тази атака, кой стои зад нея. Бих могъл да кажа днес, че това е същата организация, която е атакувала Бундестага, като открадна всички имейли на членовете на германския парламент, че това е съща организация, която  нападна Централата на НАТО и която се опита дори да повлияе на американските избори напоследък. С много висока степен на вероятност може да се отбележи, че тази организация е на изток от нас.

BBC: Президентът Обама каза, че Белият дом вярва, че атаките срещу Демократическата партия имат връзка с Русия и официалните власти в Кремъл.

Росен Плевнелиев: И аз просто казвам, че адресът е същият, почеркът е същият и видяхме същия подход и в България. И това е изключително опасно. Обърнете внимание на факта колко добре организирана и целева беше атаката - в ден на избори. За да разстрои демократичния процес. Да го направи неработещ. И това е толкова опасно. И още нещо, което ме притеснява като български президент - познайте колко български политици открито взеха отношение по кибератаката, проследиха я или предложиха решение... Бях един от много малкото. Свиках Консултативен съвет за национална сигурност във връзка с кибератаките. И видях как много от другите български политици не се чувстваха много комфортно, когато дебатирахме този въпрос. Защото трябваше да приемем, че това е атака срещу българската държава. Това е атака срещу българската демокрация. И с голяма степен на вероятност тя беше организирана от Русия. Това трябва да бъде ясно. В резултат на кибератаките и на свикания от мен Консултативен съвет за национална сигурност, постигнахме съгласие с всички политически партии и беше изработена нова Национална стратегия за киберсигурност. Тя вече е в процес на изпълнение.

BBC: Значи вече се чувствате в по-добра позиция и по-добре подготвени и защитени за предстоящите избори?

Росен Плевнелиев: Абсолютно.

BBC: Какво влияние мислите, че ще окаже излизането на Великобритания от ЕС върху България и върху Европа?

Росен Плевнелиев: Бях много тъжен. Трябва да ви кажа, че бях шокиран и натъжен, след като видях резултатите от референдума. Никой не го очакваше. Всички ние обичаме британците и Обединеното Кралство. Това е чудесна страна, която е източник на „мека сила“, на култура, на музика, на либерална демокрация. Една конкурентна икономика в Европа и в света. Мисля, че това беше трагичен момент. И това е точнo една от единадесетте кризи в ЕС днес, за които говоря. „Брекзит“ е криза, при това много сериозна. Но трябва да уважаваме гласа на британските граждани. Бях шокиран също така, защото, говорейки честно пред голяма и уважавана медия като BBC, кой друг, ако не британците, очакваме да бъде прагматичен. Кой друг знае по-добре от британците кое е добро и кое лошо и кой друг, ако не британците, разпространи свободната търговия и либералната демокрация, създавайки най-голямата империя в света? Тя беше основана върху свободната търговия и върху интеграцията, а не върху изолацията. И съм притеснен, когато виждаме как Обединеното Кралство по някакъв начин се изолира на своя собствен остров. Притеснен съм, когато виждаме марш на популисти и националисти, включително в Обединеното Кралство. И според мен не беше съвпадение това, че повечето от водачите на кампанията за „Брекзит“ се оттеглиха веднага след това. Това просто е безотговорна политика. Трябва да стоиш зад това, което проповядваш. Трябва да постигаш резултати. И съм много натъжен, защото смятам, че когато подхождаш негативно и си „против“, много британци също гласуваха „против" и (днес) в САЩ много хора също могат да възприемат същата логика - нека бъдем против политическите елити, против банкерите, против всички останали, може би против ЕС... Но логиката „против“ никога не помага, никога не води до устойчиви резултати в дългосрочен план. До това може да води само позитивната логика - кой си, за какво се бориш, какви са твоите ценности - и това те води по правилния път. И днес виждам толкова много хора в САЩ, които също са „против“. Иска ми се да видя тези, които са „за“, които се водят от позитивната логика, които вземат съзнателни решения, които наистина вървят напред и отстояват това, в което вярват. Това, което се случи в Обединеното Кралство, надявам се да не се случи в САЩ.

BBC: Смятате ли, че това, което се случи в Обединеното кралство ще изостри още повече предизвикателството, каквото са отношенията с Русия?

Росен Плевнелиев: Разбира се. Обединеното кралство винаги е било силен поддръжник на нашите усилия за отстояване на демокрацията, за нашата сигурност и в общата ни битка за това, което е ценно за Европа. И то се изразява в една дума – мир. Единственият начин да постигнем мир е правилата да важат за всички. И е много вероятно да има война, когато една страна нарушава всички правила и премества границите със сила… нещо, което ние всички смятахме, че няма да се случи повече в Европа. Така че, това е много лошо и опасно. Обединеното кралство има силна позиция и е много надежден партньор по всички тези въпроси. Затова Брекзит наистина ме натъжава, но оставаме партньори в НАТО. И ако Брекзитът ще завърши с развод, въпреки, че не харесвам това сравнение, то аз се надявам, че ние ще останем възможно най-близки приятели.

BBC: С други думи, това не трябва да е труден развод?

Росен Плевнелиев: Трябва да се стремим да останем възможно най-добри приятели по начин, каквито са отношенията между членовете на едно семейство. Защото ние сме семейство.

BBC: Нека Ви попитам и по отношение на другата голяма криза  - бежанската. Това е голяма тема, тук, в България. Изгражда се погранична ограда. Смятате ли, че Европа вече успя да намери начин за справяне с този въпрос? Или може би мислите, че това предизвикателство ще се увеличава през следващите месеци и години?

Росен Плевнелиев: Все още не е намерено устойчиво решение и ЕС все още е разделен по този въпрос. Съществува голямо вътрешно напрежение и разногласия как да се справим с него. Но нека Ви кажа нещо много ясно. Ние следим тези единадесет европейски кризи и за всяка от тях е валидно, че те могат да бъдат разрешени само чрез общо европейско решение. Няма как да се справим сами с предизвикателства като тероризма, отношенията с Русия, кризата в Украйна, кризата в Гърция и миграцията. Това просто не е възможно. Единствено устойчивото решение е чрез постигането на общо европейско решение. И много се надявам, че и други европейски лидери ще го разберат и се надявам, че вървим в тази посока. Не е чак толкова трудно това да се случи. Вече се правят стъпки в тази посока. Днес Европа защитава много по-добре своите граници в сравнение с миналата година. Голяма подкрепа се оказва и от страна на НАТО. България е много горда от това, което беше направено по външната граница на ЕС, която е границата с Турция. Отстояваме общата европейска сигурност и не допускаме големи групи хора просто да се придвижват през нашата територия, без каквато и да е регистрация и контрол. Никога не сме го допускали и всъщност сме единствените, които не го допускат. Не виждаме противоречие в това, да спазваме човешките права и да охраняваме своите граници. И смятаме, че това е задължение на всяка държава - най-малкото да охранява сигурността по своите граници. Ако това не се прави, виждаме какви са резултатите. Сега ЕС постига прогрес в тази насока, както и по отношение на интегрирането на мигрантите. Има напредък и по отношение на разбирането, че трябва да се търси решение на миграционната криза в дългосрочен план. И аз съм уверен, че много скоро ще имаме общо европейско решение. Беше създадена нова институция, отделени са и значителни средства от бюджета на ЕС за разрешаването на този въпрос. Така че днес Европа е много по-добре подготвена, в сравнение с 2015-а година. Но все още не можем да се похвалим, че сме решили този проблем по един устойчив и ефективен начин.  

BBC: Господин Президент, много Ви благодаря.

Росен Плевнелиев: И аз много Ви благодаря.