ИНТЕРВЮТА

Домакинството на Годишната срещата на групата "Арайолуш" е признание за балансираната и принципна външна политика на България

2016-09-17 10:29:00

Водещ: Сега с нас е президентът Росен Плевнелиев, който обяви, че няма да участва в предстоящата президентска кампания. Вчера беше домакин на 10 президенти в един особен исторически момент, в който всеки ден има някаква изненада и всеки ден не прилича на предишния.

Росен Плевнелиев: Добър вечер.

Водещ: Въпросът е, обаче, в този исторически момент дали България е господар на собствената си съдба?

Росен Плевнелиев: Разбира се, че България е господар на собствената си съдба, но зависи от всеки един от нас да не допуснем Европа да бъде върната обратно във времето на Берлинския конгрес, когато едни велики сили си играеха със съдбата на малките, на онези в периферията и на слабите.

Водещ: Сигурен ли сте, че никой не си играе с нас в момента?

Росен Плевнелиев: С нас не. Но днес в Европа много ясно се вижда противопоставянето. За съжаление отново противопоставяне в Европа. И то не минава този път по линията на комунизъм срещу капитализъм, но противопоставянето много отчетливо и видимо е по линията на едни държави, които вярват във върховенството на интересите и на геополитиката, и едни други държави, които вярват във върховенството на правото и на човешките права и свободи. И ние трябва да си даваме сметка къде сме ние и какво отстояваме. Защото сблъсъкът в Европа този път е ценностен.

Водещ: Аз пак ще ви задам този въпрос под друга форма, защото той е ключов за днешното интервю. Но все пак да започнем от събитието и да ни кажете как се домакинства на 10 президенти.

Росен Плевнелиев: Със сигурност голяма чест за България. Това е едно признание за балансираната и принципна външна политика, която ние водим. Но нещо повече, това е едно доказателство, че в Европа силата не е само на страната на онези с големите икономики и със силните армии. Силата може да бъде на страната на всеки, който дава решение, който е готов да допринесе и на всеки, който е добронамерен. Това беше нашият голям шанс. За първи път в историята на България в годините на прехода 10 президенти идват заедно и не кой да е, президентът на Германия, президентите на Италия, Полша, Португалия и много други. И те дойдоха не просто само за да организираме 12-та среща на групата „Арайолуш“, те дойдоха, за да дебатираме за бъдещето на Европа, да погледнем много напред.

И още нещо важно. Групата „Арайолуш“ е създадена през 2003 година от 6 държави и дълго време остава доста консервативно затворена. България е член от самото начало на моя мандат, с което се гордея. През тази година ние освен че бяхме домакини на 10 президенти, които да дебатират за бъдещето на Европа, но България беше и председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа – един формат, който обединява 13 държави и ние също имахме едно изключително успешно председателство и домакинство. През тази година България беше председател и на Съвета на министрите на Съвета на Европа, където ние водихме 48 държави членки в европейското пространство – отново изключително успешно, със стратегически документи, с постигнато ясно съгласие и в първия, и във втория, и в третия случай. Лично аз мога да погледна открито в очите гражданите и да кажа, че се гордея, че в тази последна година от моя мандат има толкова интензивна външнополитическа програма, наситена с резултати и знак на уважение и достойнство за България.

Водещ: Обаче това са президенти на парламентарни републики, тоест това са президенти, които не управляват. Колко тогава важи гласът им и реално за България колко тежи този глас?

Росен Плевнелиев: А колко мислите, че тежи гласът на президента на Германия, на президента на Италия? Много. Абсолютно много. И те бяха тук, заедно с нас. Но друго е важно – Европейският съюз е уникален проект за мир и ние винаги трябва да подхождаме към Европейския съюз именно като такъв проект. И ние точно с президентите си дадохме сметка за плюсовете, но и за минусите, това, което постигнахме и там, където сбъркахме. В никакъв случай ЕС не може да бъде символ на десетки хиляди бюрократи в Брюксел. ЕС не може да бъде, и в това е смисълът, в директивите и в правилата. ЕС е проект за мир. И тогава, когато ние искаме да гледаме напред, трябва да си даваме сметка за това. Именно това е силният морален глас на президентите на Германия, на Италия. Това са хората, за разлика от министър-председателите, президентите са тези, които трябва да погледнат дългосрочно, отвъд техниката на ежедневното управление на държавата. Това направихме. Аз се гордея, че в моя мандат не за първи път правим именно това. Гордея се, че съм този български президент, който зададе посоката на дългосрочното планиране в държавата, а на Консултативен съвет за национална сигурност за първи път приехме Национална програма за развитие 2020.

Водещ: Обаче, пак казвам, не мислите ли, че зад този интерес към България се крие нещо друго? Не усещате ли, че се превръщаме в граница и затова някак съчувствено ни гледат и ни жалят чуждите лидери и така кимат съчувствено с глава. Дали ще ни помогнат, обаче, с каквото и да е?

Росен Плевнелиев: ЕС има своите граници навсякъде. Днес, например, в миграционната криза виждаме много ясно, че през всяка една граница може да бъде мината. Президентът на Финландия ни разказа за десетки примери, така, както и ние можем да дадем достатъчно много примери. Но днес ние виждаме много ясно доказателствата за европейската солидарност. И в своето изявление пред президентите аз заявих много ясно, че единственото устойчиво решение на всяка една от кризите, с които се сблъскваме, е общоевропейското решение. Всеки е важен, всеки може да допринесе и никой не е периферия. А доказателствата за европейската солидарност са повече от очевидни.

Водещ: Едно е да си периферия, но друго е да си граница, да си ограда, да си телена мрежа, защото в границата се инвестира. Периферията остава като периферия, нея я неглижират, но в границата се инвестира и всички искат там на границата да има някой суров човек, който да спира хората отвън.

Росен Плевнелиев: Това, което вие обяснявате, е техника. Смисълът е малко по-различен. ЕС трябва да може да контролира своите граници. Една от функциите на държавността е да контролира своите граници. Абсолютно недопустимо е за всички нас, и ние го потвърдихме и на срещата на 10-те президенти в Пловдив и в София в последните два дни, че е абсолютно недопустимо огромни групи хора абсолютно неконтролируемо да преминават през външните граници на Европейския съюз. Това по никакъв начин не решава големите страхове на гражданите днес, свързани с тероризъм, със сигурност и с миграционната криза. Така че ЕС ще се изправи пред тези предизвикателства с общи и устойчиви решения. Ще повишим контрола по границите всички заедно; ще направим така, че да заздравим европейските институции за кризисен мениджмънт; ще направим така, че да има общоевропейско решение, валидно за всички нас; правила и формула за редистрибутиране на бежанци, защото това трябва да го има.

Водещ: А ние какво, гледат на нас като на стражарското куче на Европа ли?

Росен Плевнелиев: България днес не изглежда по този начин. Ние получаваме много високо признание за начина, по който действахме. Ние бяхме първите, които показаха, че няма никакво противоречие между това да пазиш добре границите си и да спазваш човешките права и свободи. Ние бяхме тези, мога да ви разкажа една тайна, бяхме тези, които допринесоха решително за намиране на европейското решение за намаляване на миграционния натиск чрез подписване на споразумение за реадмисия с Турция. И всички тези президенти се обединиха около това, че колкото и да е крехко това споразумение, то работи. Резултатите са видими.

Водещ: Тоест България е изиграла решаваща роля в подписването на споразумението между Турция и Европа, това ли искате да кажете?

Росен Плевнелиев: Не в подписването, но в издигането на идеята и съответното постигане на съгласие между държавите членки, че това е един разумен ход, който трябва да бъде осъществен.

Водещ: Обаче, като гледате европейските лидери, господин президент, ето, днес те се срещнаха в Братислава, виждат ли ви се адекватни лидерите на тази Европа, в която толкова мечтахме да влезем?

Росен Плевнелиев: По отношение на лидерството, да, Европа има нужда от визионери, за да погледне далеч напред. Но Европа преди всичко днес има нужда от силни институции, за да може да върви напред, за да може да се решават кризите и проблемите. Аз бих се радвал и на срещата, която днес е била в Братислава, не просто само да се договарят милиони. Това е добре, още едно ново доказателство за европейската солидарност. Но да погледнем много по-напред и да си дадем сметка, че, да, всички трудности, които имаме, изискват не просто само да регистрираме кризите, но изискват да постигаме прогрес, а защо не и да решим устойчиво пред очите на гражданите някои от тях? Това е, което пък ние, президентите, договорихме – да, има много кризи, за да възстановим доверието на гражданите, ще вземем една от тях, ще я решим устойчиво по европейски и ще се гордеем с това. По останалите трябва да има прогрес. Защото някои от кризите са дългосрочни, те няма да си тръгнат днес или утре.

Водещ: Наистина ли наброихте 11 кризи в Европа? Аз се чудя само толкова ли?

Росен Плевнелиев: В Президентството следим много внимателно ситуацията в Европейския съюз и ние вярваме, че днес в Европа протичат паралелно 11 кризи. Нещо по-лошо – те взаимодействат помежду си и правят средата още по-непредсказуема. Никога досега в следвоенната история на Европа след Втората световна война не е имало толкова много кризи и проблеми накуп. И трябва да си даваме сметка колко е трудно и колко е тежко. Но по всяка една от тези кризи сме длъжни да посочим проблема и не да задълбочаваме, а да решаваме проблемите.

Водещ: Вие, президентите, коя от тях си избрахте? Моралната ли?

Росен Плевнелиев: Моето предложение по отношение на 11-те кризи, след като направихме анализ на всяка една от тях, този анализ мога да направя и тук в телевизионното студио, разбира се, ще отнеме много повече време, затова ще го спестя. Но лично моето предложение към президентите беше, че от всички тези 11 кризи има много, които няма да можем да решим бързо и устойчиво веднага. По тях трябват солидарни консолидирани действия и прогрес, за да може гражданите да видят, че ситуацията се подобрява. Но има една криза за мен, която може да бъде решена много лесно и много бързо, и това е кризата в шенгенското пространство. Защото шенгенското пространство днес е заплашено, държави вдигат бариери, изграждат огради, отново има граничен контрол по границите. Някои държави временно суспендираха шенгенското споразумение. И това е криза. Същевременно обаче защо можем бързо да решим тази криза? Първо, защото тя може да бъде решена единствено и само с политическо решение. Едно политическо решение може да я отпуши веднага. Второ, защото шенгенската криза е криза не просто само на директиви, тя е криза на ценности. Шенген не е просто само един европейски закон и директива, Шенген е мечтата на 500 милиона европейци да се движат свободно без граници и без да си показват паспортите от Варшава до Берлин и от София до Париж. И ако ние спрем да мечтаем, ако ние спрем да пишем история, някой друг ще го направи вместо нас. И това беше моето послание към президентите.

Водещ: Господин президент, друг един въпрос – колко кандидати има в България за генерален секретар на ООН?

Росен Плевнелиев: Това кой ще бъде кандидат за генерален секретар на България за най-висшия пост на генерален секретар на ООН зависи не от някой външен фактор. Това категорично искам да го заявя. Зависи от българското правителство. Българското правителство е казало много ясно кой е кандидатът и аз работя, и всички ние – президентската институция, външно министерство, цялата българска държавност е застанала зад него и работи за него.

Водещ: За Ирина Бокова имате предвид?

Росен Плевнелиев: Разбира се. Това е българският кандидат.

Водещ: Добре, обаче вие наистина ли подкрепяте Ирина Бокова или стискате палци тайно да се спъне?

Росен Плевнелиев: Като държавен глава аз действам, мисля и разсъждавам единствено и само институционално. Така трябва да действа държавният глава. Правителството има своя кандидат, аз работя с този кандидат и всички ние даваме много от себе си. Нещо повече – ние имаме и самочувствието. Примерно аз като държавен глава зад себе си имам две международни кампании, много тежки, много трудно и двете много успешни. Едната беше за повторния избор на госпожа Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО – много успешна кампания. И другата беше за избора на госпожа Кристалина Георгиева за вицепрезидент на ЕК и финансов министър на ЕК, където ние също постигнахме един огромен успех за България и това се изплаща за България. Имайки опита от тези две кампании и амбицията да се захванем и с най-тежката – за най-високата позиция на планетата, ние действаме отговорно. Разбира се, всички чухме министър-председателят, той каза така: На 26-ти ще бъде последното индикативно гласуване. След това правителството има пълното право да прецени какви са шансовете на всеки един от кандидатите, които играят, те са над 12 в момента от всичките държави, да прецени как да се позиционира и какво да направи. Като държавен глава аз ще работя до последната секунда и до последното усилие с българския кандидат.

Водещ: Който и да е той? След 26-ти?

Росен Плевнелиев: Аз работя с българския кандидат. Аз действам институционално. Българският кандидат се посочва от правителството.

Водещ: Добре. Колкото и да ви задам този въпрос, вие ще отговорите явно едно и също. Сега – къде обаче е България всъщност? В западния лагер ли е в момента, в руския лагер ли или във всички лагери едновременно?

Росен Плевнелиев: България е в лагера на демократичните държави, които вярват във върховенството на закона. България трябва да си дава сметка, че ние си имаме и национален идеал, който е дефиниран от Апостола на свободата и от българските будители, революционери, който ни е казал да намерим своето достойно място в семейството на европейските народ. България си има и посока, и тя е зададена също с началото на Третата българска държава – посоката на европейското и демократично развитие. Така че ние сме в този лагер. Само че много български политици все още не са научили този урок и още търсят някакви рецепти – с този или срещу онзи, никога с единия и винаги с другия. Не, ние сме достоен член на два достойни съюза на демократични държави. ЕС е най-великият уникален съюз за мир и точно това е единственият отговор да не попаднем в капана на Берлинския конгрес и някой друг да ни решава съдбата. Защото именно в ЕС една голяма Германия с 80 млн. население и една малка Естония с 1,3 млн. са еднакво важни и никой не е велика сила, и никой не е периферия. Попадайки извън ЕС или извън НАТО, в който САЩ с огромната си военна сила и някои от Балтийските държави с практически много малката такава, отново са равни и всеки е защитен, и всеки е член на семейството. Трябва да си даваме сметка, че извън тези два съюза е много вероятно България да се върне във времето на Берлинския конгрес и да попадне в сандвича на геополитическите интереси на някои империи на изток от София.

Водещ: А тези политици, за които мечтаят, както казахте вие, гледат за други варианти – те само от опозицията ли са или от управляващите?

Росен Плевнелиев: Виждам много ненаучени уроци в най-различни превъплъщения на български политици. Не може да бъде поставено под съмнение членството на България в ЕС и НАТО. Това е стратегическа цел, за която са работили поколения български политици – тя е постигната. Оттук нататък обаче идва въпросът не просто за формалното членство и не просто в ЕС да седим някъде на края на масата и да чакаме някой да ни подхвърли някоя троха, защото в този съюз не става въпрос за нищо друго, освен че всеки е важен и всеки може да допринесе. Именно затова не бива да се делим на лагери, а тези, които размахват русофобската и русофилската карта, малко като „Левски“ и ЦСКА, не са адекватни на предизвикателствата на времето. Моят апел към българските политици, а и към предстоящата кампания за президентски избори – всички кандидат-президенти, кажете как вие ще засилите, заздравите и задълбочите достойната позиция на България в ЕС и НАТО. Защото всичко останало е национално предателство.

Водещ: Значи не ви е съвсем безразлично кой ще бъде следващият президент?

Росен Плевнелиев: Разбира се, че не ми е безразлично, както и на българските граждани не им е безразлично. Но нека да споделя своето притеснение. Виждам до момента какво се случва и да – притеснен съм.

Водещ: Защо?

Росен Плевнелиев: Политическите партии по-скоро са извадили на преден план кой кого ще подкрепи. Извинете, там навън има 7,5 милиона български граждани. Те се интересуват от това кой какво ще свърши. Обяснете какво ще свърши всеки един от кандидатите, как той ще допринесе за силен ЕС по всяка една от 11-те кризи. А може би не е съгласен, че ги има. Как те ще допринесат за достойното членство на България в НАТО? Защото НАТО не е просто нещо друго, освен способностите на всяка една от държавите членки и солидарността между тях, как ние ще бъдем солидарни. Как те смятат да подобрят българската демокрация, икономика, как ще се борят… Излезте, обяснете, а народът ще вземе своето решение.

Водещ: Защо, според вас, толкова генерали влизат в битката? Да не би пък това да е някакъв знак, че вие не сте свършили нещо с армията?

Росен Плевнелиев: За Българската армия в тези четири години мисля, че направихме много. Трудни и тежки години, но това бяха години, в които ние възстановихме обратно позитивният тренд на финансиране, направихме един исторически Консултативен съвет за национална сигурност специално по темата за отбраната. Изработихме нова програма до 2020 година, нов план до 2020 година, изцяло нова доктрина, отбранителна, за България. И задълбочихме членството на България в НАТО, отваряйки щаб тук, на НАТО, в България, засилвайки възможностите ни и повишавайки съвместимостта.

Но другата част от вашия въпрос е много по-интересна – генералската битка. Чета вестници, гледам телевизии, това ни казват политолози, социолози, надпреварват се – било трудно, било тежко, затова идвало време за генерали, за генералска битка. Наскоро четох куп анализи как българските генерали са формирали българската политика през вековете. Аз си задавам един логичен и елементарен въпрос така, както всички български граждани – добре де, ама защо пък толкова много генерали? За война ли се стягаме? Войната не е решение в ХХI век. Ще стреляме ли срещу някого? Използването на оръжие в ХХI век е доказателство за липса на аргументи. Президентът не управлява държавата, той представлява държавата. И, да, въпросът е кого иска българският народ да извади напред като лице на държавата. Ще оставим българския народ да прецени сам, но единствено и само когато той може да направи своя съзнателен избор и не когато ни прожектират силната ръка на поредния силен човек. Говоря за много генерали, не обобщавам за един или двама, защото се говори по принцип за някакъв сблъсък на много генерали. Но за мен е важно следващите президентски избори да заздравят българската демокрация. Тя, за да бъде заздравена, ние трябва да търсим президентската институция не като институция на силната ръка, едва ли не, на репресията, а институцията на баланса.

Водещ: Добре, обаче ето какво казва БСП – да измием срама от Плевнелиев. Може би тук се корени по някакъв начин въпросът с генералите. Вие имате ли от какво да се срамувате?

Росен Плевнелиев: На първата част на вашия въпрос. Аз вече четири години и половина, а и до края на мандата си, категорично няма да сляза на нивото без никакви аргументи и малко по махленски да си разменяме обвинения и обиди. Не съм казал нито една лоша дума срещу нито един от българските президенти досега, просто защото вярвам, че това очаква народът от своя президент. Същевременно да поговорим малко за срама. Аз не се срамувам от това, че само през тази година, обикновено в България на година са идвали по 4-5 президенти, тази година ще дойдат 25. Аз не се срамувам от това, че ме обявиха за личност на годината на Балканите. Аз не се срамувам от това, че над 40-милионна Украйна ме избра за личност на годината в Украйна. Аз се надявам и госпожа Нинова да не се срамува от това, както аз бих искал тя да получи това признание, че и повече, което аз съм получил. Защото то не е само за мен. Как да се срамувам от това, че президентите на Германия, на Италия, на Австрия, на десетки други държави, ми връчиха най-висшите държавни отличия на тези държави. И те не са за мен, те ще останат в президентската библиотека. И не се срамувам от това, че съм първият президент, който даде път на референдумите. Не се срамувам от това, че назначих две служебни правителства, които преведоха България в един много труден момент. Не се срамувам от това, че свалих доверието си от Орешарски, Станишев и Местан, когато в един висш акт на задкулисие в България те издигнаха един медиен олигарх за шеф на ДАНС.

Но искам още нещо да кажа и това е много важно. Госпожа Нинова постоянно повтаря, че всъщност следващият президент на България трябвало да бъде тотално различен от сегашния, той трябвало да прави всичко по различен начин, отколкото сегашния президент. Добре, тогава питам аз, след като в деня на издигането на медиен олигарх за шеф на ДАНС се противопоставих, новият президент ще мълчи? След като аз излязох с принципна позиция по украинската криза, новият президент ще мълчи? След като аз направих магистрала „Тракия“ като министър, канейки световния лидер по борба с корупцията „Трансперънси интернешънъл“, от което икономисахме на българския народ един милиард евро, това ще бъде ревизирано? И след като аз с първото служебно правителство на Марин Райков успях най-после да наложа правила за управление на държавните пари така, че те да не стоят винаги в избраните олигархични банки и по този начин бяха спечелени и спестени на българския народ един милиард лева, и това ли ще ревизират?

Водещ: Може би обвинението тук е, че разделяхте нацията. Това беше обвинението. Дали не сипвахте сол в най-старата българска рана – русофили срещу западници?

Росен Плевнелиев: Опорната точка с разделянето на нацията се появи в деня, след като аз свалих доверието си, за пръв път в историята на демократичния преход на България. Имало е президенти, които са поставяли под съмнение правителства и тяхната способност да управляват. Но аз излязох директно пред целия народ. И вие си спомняте много добре, защото…

Водещ: Беше тук, в това студио.

Росен Плевнелиев: … стана тук, в това студио. И аз просто снех публично, знаейки всичко, което ще ми се случи оттук нататък, снех публично доверието си. Аз тогава казах, трябва да бъда честен и понеже съм честен съм готов да нося своя кръст и свалям публично доверието си и от министър-председателя, но не само от него, за пръв път в историята на демократичния преход азсвалих доверието си и от двамата мандатоносители. Е,, на следващия ден тръгнаха всичките тези опорни точки. Но какъв русофоб съм аз, след като отидох на закриването на Олимпийските игри в Сочи? Не само това, аз бях единственият, който отиде там. Какъв русофоб съм, след като връчиха орден „Стара планина“ първа степен“ на руския посланик? Човекът ми стисна ръката, прегърна ме и ми каза: аз ви разбирам. Някой друг дели нацията и не съм аз този. И няма нито едно мое действие, което да навежда в тази посока.

Водещ: Обаче усещате ли това, което се казва сега, че президентът като че ли няма значение. Има ли значение като това, което можем да оприличим като главен бушон на Републиката?

Росен Плевнелиев: А как да няма значение, при положение, че Конституцията е казала много ясно. Ако Конституцията няма значение, какво има значение в тая държава? Но за бушона. Хареса ми много, защото вижте, уважаеми г-н Василев, неведнъж ми се наложи на мен да играя ролята на последния бушон в държавата. Спомнете си как само преди няколко месеца един референдум, включително с три абсолютно противоконституционни въпроса, мина със светлинна скорост, без никакъв дебат и без никой да му се противопостави, пред Народното събрание и, да, аз бях последният бушон. И Конституционният съд само потвърди правотата на моето действие и на моите тези. Спомнете си, когато бях последният бушон в държавата в началото на 2013 г., когато падна правителството на премиера Бойко Борисов, когато имаше в 27 български града хиляди хора по улиците. Аз бях и последният бушон в държавата тогава, когато един съдия с много спорен интегритет мина без никакъв проблем през всички възможни институции в държавата и трябваше аз на ръба на Конституцията и закона да напусна клетвата. Да, направих го. Не съжалявам за нито едно от тези действия. Ето ви още една функция на президента.

Водещ: Тогава ще кажете ли дали Цветан Василев говори истината, или не говори истината?

Росен Плевнелиев: На мен много ми се ще, ако ние наистина претендираме да сме демократична държава, демократичната държава не се базира на силни лидери, тя се базира на силни институции и правила, които важат за всички. Ако ние сме наистина демократична държава. Сега е моментът и не политиците да се упражняват по тази тема или някои да мълчат, или някои други удобно да се замерят с този или онзи парцал. Прокуратурата да бъде така добра, крайно време е, много време мина. Колко пъти отидох аз като държавен глава в Народното събрание, по телевизионните студиа, къде ли не бях, за да кажа: моля ви, за да не се повтори драмата от 1997 г., когато десетки банки фалираха, парите изчезнаха, нито един лев не беше върнат, никой не беше виновен, никой не беше осъден. Как народът да има голямо доверие в институциите, ако се повтори същото? Така че призовавам за стотен път: тръгнете по пътя на тезите, на свидетелите, на парите, покажете, че този път е различно и че България има демократична държавност, която може да защити, включително и спестяванията на хората.

Водещ: Добре, вие не знаете ли дали той лъже или не?

Росен Плевнелиев: Не е моя работа. Има компетентни институции, те трябва да покажат истината и народът очаква това.

Водещ: Сега какво ще правите до края на мандата при избран президент? Ще се съобразявате ли с него, или примерно с Бойко Борисов, или с който и да е, с премиера, или оттук до 20 януари ще действате абсолютно по своя воля?

Росен Плевнелиев: До края на мандата ще продължа да правя това, което правих и досега. Зададох ясни приоритети, действах надпартийно, по всеки един от тези приоритети сме свършили много смислена работа и има още много за вършене. Така че продължавам до последния ден активно и отдадено да върша това, което и досега правя.

Водещ: Добре, как ще понесете кампания, в която всички ще говорят за вас, а вие няма да имате думата?

Росен Плевнелиев: Това е извън мен. Аз показах, че съм един много търпелив и добронамерен, посветен човек. На хвърления камък не отговарям със същото. Но, наистина, молбата ми е към кандидат-президентите, колкото повече, толкова по-добре, но, моля ви, дайте шанс на този народ да избере най-добрия от вас, като кажете какви са проблемите в държавата и как вие смятате да ги решите.

Водещ: Г-н президент, благодаря ви за това интервю.

ОЩЕ ОТ ИНТЕРВЮТА

Румен Радев за БНР: Укрепването на държавността изисква решителни действия, честни избори, неутрализиране на задкулисието

16 май 2021 | 17:05
Интервю с президента Румен Радев за предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио с водещ Диана Янкулова – втора част

Румен Радев за БНР: Укрепването на държавността изисква решителни действия, честни избори, неутрализиране на задкулисието

16 май 2021 | 17:05
Интервю с президента Румен Радев за предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио с водещ Диана Янкулова – първа част

Интервю на държавния глава Румен Радев за обзорното политическо предаването на Дарик радио „Годината“ - I част

19 декември 2020 | 17:05
19 декември 2020г.

Интервю на държавния глава Румен Радев за обзорното политическо предаването на Дарик радио „Годината“ - II част

19 декември 2020 | 17:05
19 декември 2020г.

ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

НАЗНАЧАВАНЕ НА ЦИК

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

СПОРТУВАЙ С ПРЕЗИДЕНТА

ТРИ МОРЕТА - БЪЛГАРИЯ 2021

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ


Полезни връзки