ИНТЕРВЮТА

Президентът: Ще наложа вето, ако средствата за отбрана в Бюджет‘2016 не отговарят на поетите ангажименти

Въпрос: Г-н президент, бихте ли върнал бюджет 2016, ако процентът от БВП за отбрана не бъде минимум 1,33% от БВП, както бе договорено на КСНС през април т.г.? Защото тръгнаха слухове, че бюджетът за отбрана за 2016 г. ще бъде същият като тази.

Ако бюджетът за отбрана остане същият като през 2015 година, това ще бъде крещяща политическа безотговорност и нарушение на взетите решения на Консултативния съвет за национална сигурност. Световният геополитически ред драстично се промени. Имаме рекорден брой кризи, много от които са в непосредствена близост до нашите граници. В такава среда политиците трябва да действат адекватно и национално отговорно. България от пасивен трябва да стане активен член на НАТО. Членството ни в Алианса и способностите на българските Въоръжени сили са единствената гаранция за сигурността на нацията и на държавата ни.

България също трябва да допринася за способностите на НАТО да се справи с всички актуални заплахи. Именно затова, като държавен глава, свиках КСНС по въпросите на отбраната и се гордея с постигнатите резултати и с взетите решения. Очаквам политиците, правителството и Народното събрание да ги изпълнят, за да не останат тези решения само светли пожелания, както това се случва години наред.
Очаквам бюджетът за отбрана през 2016 година да бъде не по-малко от 1.33% от БВП. Очаквам отбраната да бъде ясно заявен приоритет на правителството за 2016 година, който да бъде подплатен с адекватно финансиране. Запазвам си правото да действам съгласно Конституцията и законите на страната, включително да наложа вето, ако политиците не изпълнят поетите от тях ангажименти.

Въпрос: Бяхте на няколко учения през тази година. Като върховен главнокомандващ как оценявате състоянието на Българската армия като цяло? Какво й липсва най-много?

Присъствах на не едно учение през годините и съм впечатлен от способностите на българските военнослужещи. Постиженията са факт и те отдавна получават международно признание – и на ниво управление, и на ниво тактически умения, въпреки частично морално и физически остарялата техника. Благодаря на генералите, офицерите, сержантите и войниците от Българската армия, които продължават да полагат неимоверни усилия да изпълняват задълженията си по най-добрия начин и да печелят високите оценки на партньорите ни, особено при участие в задгранични мисии.

Налице е необходимост от технологично превъоръжаване и модернизация. Именно затова на свикания от мен през април Консултативен съвет за национална сигурност решихме правителството да внесе в Народното събрание „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България“, която очаквам да бъде приета спешно. На нейна основа трябва да бъде разработен нов „План за развитие на Въоръжените сили“ и той да влезе в сила до края на годината.

Оперативната съвместимост със съюзниците е главен приоритет, а изпълнението на поетите съюзни ангажименти трябва да бъде гарантирано напълно и навсякъде. Реализацията на програмата изисква стабилни ресурси за изграждането на нови отбранителни способности. Нарастването на инвестициите в отбраната до постигане на планираните 2% е задължително условие за всяка страна членка на НАТО. Именно това решихме на КСНС. Решихме, въпреки ограничените ресурси на националния бюджет, да увеличим плавно разходите за отбрана и да изпълним солидарно поетия ангажимент на Срещата на върха в Уелс.
 
Изпълнителната и законодателната власт трябва да осигурят спазването на принципа за ненамаляване на средствата за отбрана като процент от БВП спрямо 2014 г. и плавното им увеличение до постигане на 2% от БВП в рамките на едно десетилетие, с изключение на кризисната 2015 година.

Имам уверения, че до края на годината ще бъде разработен “Планът за развитие на въоръжените сили на Република България”. Убеден съм, че изпълнението на програмата ще осигури повишаване на оперативните способности на Българската армия, като гарантира необходимите ресурси.

Въпрос: Какви са рисковете за националната сигурност на България днес?

Свидетели сме на рекорден брой кризи, които променят средата на сигурност и налагат много сериозно отношение към проблемите на сигурността и отбраната на национално и съюзническо ниво. Конфликтите в Украйна, Сирия, Ирак и Либия, дейността на т.нар. „Ислямска държава”, войнстващият екстремизъм в Близкия изток и Северна Африка и редица други са повод за сериозни притеснения за международната и регионалната сигурност, но и за националната ни сигурност. Само за една година преминахме през много сложна комбинация от военнополитически кризи и въоръжени конфликти в непосредствена близост до границите на страните от НАТО и ЕС. Част от тези конфликти генерират мощна миграционна вълна към Европа, невиждана от Втората световна война насам.

Многократно призовах за решителни действия от страна на лидерите в Европа и за единен европейски подход за справяне с бежанската криза. В момента България е една от малкото държави в ЕС, която спазва правилата. Същевременно сме свидетели как други наши партньори прехвърлят бежанците от една граница на друга, като отказват да ги регистрират. Този подход противоречи на европейските правила и не е решение на въпроса. Тази криза може да бъде решена само с общ европейски подход. Трябва да преодолеем последиците, но и първопричините за тази криза. Конфликтът в Сирия трябва да бъде преустановен незабавно – имах възможност да заявя тази позиция и от най-високата световна трибуна по време на сесията на ОС на ООН през септември.

В тази сложна международна ситуация, с различни по своя характер заплахи и рискове, България не е изолирана от последствията от рекордния брой кризи в света. Българските граждани очакват от държавата и от политиците си да действат отговорно и да гарантират стабилност и перспектива за развитие.

Напоследък, с чисто конюнктурни цели, някои партии започнаха полемика дали е наложително да свикам заседание на Консултативния съвет за национална сигурност по темата с бежанската криза. Напомням, че заседание на Съвета по тази тема свиках на 20 ноември 2013 година. Още тогава беше отчетено, че миграционният натиск е сериозна заплаха за нашата сигурност. КСНС препоръча на изпълнителната власт и на основните звена в сектора за сигурност активно да анализират процесите, които създават рискове за националната сигурност, да създадат необходимите условия за противодействието им, както и възможността рисковете да прераснат в заплахи в дългосрочен план. Не е нужно да се свиква два пъти КСНС по една и съща тема за такъв кратък период от време. Това, което е нужно и е в интерес на държавата и на гражданите, е отправените от КСНС препоръки да бъдат прилагани.

Въпрос: Удовлетворен ли сте от решението на проблема с ремонтите на МиГ-29? Идва ли краят на сагата с придобиването на нов многоцелеви изтребител след изявената воля за това от правителството?

Проблемите на изтребителната авиация не са от вчера и са резултат от дългогодишна липса на политическа воля да бъдат решени. Подписването на споразумението с Полша за военно-техническо сътрудничество, включително за поддръжка и модернизация на самолетите МиГ-29, отговаря на взетото решение на КСНС за намаляване на зависимостта на Българската армия от производители на оръжия, несъвместими със стандартите на НАТО. Рязкото повишаване на съвместимостта на Българската армия с другите от НАТО е зададено като стратегически приоритет от членовете на КСНС. Това решение е правилно и трябва да се изпълнява.
 
Министерството на отбраната следва да направи адекватен анализ и оценка по отношение на това какъв вид самолет ни е необходим дългосрочно. Придобиването на нов тип самолет е един от деветте приоритетни проекта, заложени в „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България“. Надявам се възможно най-скоро да имаме дългосрочно и устойчиво решение България да запази и да подобри способностите сама да пази небето си. Ключовата дума тук е съвместимост. Без да сме съвместими с партньорските армии от НАТО, каквото и да е решение ще бъде неефективно. Затова възможно най-скоро българските ВВС трябва да се сдобият с машина с многоцелеви възможности, която да реши дългосрочно и устойчиво проблема със съвместимостта с партньорите и с опазването на въздушното ни пространство.    

Въпрос: Приключи ли кризата в Украйна или положението там е само поредно затишие пред буря?

Кризата в Украйна ни показа, че все още е възможно на територията на Европа да се преначертават граници със сила, да се разпалват въоръжени конфликти, да се дестабилизират държави в нарушение на международния правов ред. Украинската криза ни напомни, че демокрацията, мирът и върховенството на закона не идват наготово. Те трябва да бъдат защитавани ежедневно. Незаконното анексиране на Крим и дестабилизацията на Югоизточна Украйна от страна на Русия е факт. То стана възможно с използване на широк спектър от методи за водене на „хибридна война“ – военна сила, дипломатически маневри, икономически мерки, пропагандна война, информационна кампания, включително и кибератаки. Снабдяването на сепаратистите с най-модерно въоръжение и поставянето на всевъзможни пречки срещу дейността на международните наблюдатели от ОССЕ затруднява изпълнението на Минските споразумения за деескалация на кризата. В резултат на конфликта има вече 1.3 милиона души вътрешно разселени лица, а над 860 хиляди са напуснали страната. Последиците за тези хора са катастрофални!

Кризата може да превърне Източна и Южна Украйна в поредния „замразен конфликт“ в постсъветското пространство. Тактиката да се създават „замразени“ конфликти подлага на изпитание всички нас, обединена Европа. Не трябва да отстъпваме от принципите, които възродиха Европа след Втората световна война – Европа на мир, на демокрация, на сигурност и на просперитет.

Въпрос: Какви са впечатленията Ви от предизборната кампания?

Разочарован съм от липсата на активност от страна на политическите партии, които напълно игнорират темата за националния референдум. Призовавам политическите партии – застанете пред българските граждани и заявете ясно позицията си ЗА или ПРОТИВ повече демокрация в България! ЗА или ПРОТИВ повече възможности за българските граждани да упражняват политическите си права.

Призовавам гражданите да излязат и да гласуват на референдума. Да гласуват по съвест за собственото си право да бъдат питани и да бъдат чути от политиците. И нека заедно, като използваме референдума и пряката демокрация, да работим за една модернизирана България, с работеща демокрация и работещи институции.

Въпрос: Припомнете предимствата на електронното гласуване.

Електронното гласуване ще допринесе значително за демократизацията на изборния процес. Трябва да е ясно, че то ще допълни традиционния метод на гласуване с хартиени бюлетини. Това много българи все още не го знаят и тук отново вина имат партиите, които пренебрегват тази тема, често с теснопартийни аргументи. Електронното гласуване е бъдещето и рано или късно то ще бъде въведено. То ще бъде не просто физическо улеснение, а доказателство, че българската държава не забравя своите граждани където и да са те по света. Има разлика между възможността да упражниш правото си на глас като пропътуваш стотици километри, или можеш да го направиш от дома си във всяка точка на света. Убеден съм, че електронното дистанционно гласуване на избори и на национални референдуми ще доведе милиони българи по света до избирателните урни. Да отричаме предимствата на електронния вот означава да отричаме настъпването на бъдещето.

Крайно време е да дадем възможност на българските граждани навсякъде по света да покажат демократичната си култура и гласът им по важни за нацията въпроси да бъде чут. Никой няма право и не може да ги лиши от тази възможност.