ИНТЕРВЮТА

Водещ: Намираме се в „Червения салон“ на президентството на България. Място, което помни и знае много за историята на политическия живот в България. Разговарям с президента на България за бъдещето на България, но и за нейното настояще. Искам този разговор, г-н президент, да е със смисъл за доброто на нашата страна. В Деня на Съединението Вие отправихте силно послание за единениe на нашия народ, но българите са разединени- делят ги политици, партии, прочитът на собствената ни история и дори отношението към чужди държави, което имаме. Как Вие разбирате националното единение на България?

 

Росен Плевнелиев: Благодаря Ви за поканата и за това интервю, което със сигурност ще направим искрено и откровено за една телевизия, която е символ на обективна журналистика. Питахте за моето послание в Деня на Съединението. Въпреки всички опити, на които се нагледахме през последните години за това да се внесе разделение по един или друг начин в обществото - нагледахме се на автобуси и контра автобуси, на граждани и контра граждани, на русофили и русофоби, категорично заявявам, че българският народ не е разделен по много въпроси. Той показва своята мъдрост и ще продължава да го прави. Ние сме обединени като един около националния идеал, дефиниран от Васил Левски „за чиста и свята Република“. Ние вярваме в съвременния прочит на този национален идеал, че трябва да изградим демокрация от европейски тип и социално отговорна икономика. 

 

Българите са обединени, че институциите трябва да служат не на силните на деня, а на хората. Българите искат да видят морал и ценности в политиката,  те искат да видят повече личности, които да имат какво да кажат, и по-малко олигарси, които задкулисно да движат нещата в политиката или в икономиката. Българите сме обединени като един в желанието си системата на правораздаване да генерира резултати, които хората да видят и усетят и да кажат: да, тя е справедлива. А не да имаме постоянно съмненията, че едно или друго решение на съдебната система е манипулирано. Вярвам, че  българите ще продължат да бъдат единни по всички тези съществени ценностни въпроси за нашето общество.

 

Водещ: Това всъщност е волята за един по-добър живот, за нормален живот,  европейски живот. Искам да Ви припомня, че вие отправихте и едно послание наскоро към Европа, че тя може да намери решение на всички проблеми, в това число и на проблема с бежанците, само ако е единна. Означава ли това, че има нещо, което ви притеснява като държавен глава по отношение на единството  на ЕС, което е тема, която се дискутира от различни среди. Само кризата с бежанците ли е предизвикателството днес пред европейското единство?

 

Росен Плевнелиев: Кризата с бежанците не може да бъде решена, когато подмятаме мигрантите между полузатворени граници и полуотворени железопътни гари. Кризата с бежанците идва да ни покаже колко много сме се отдалечили от ценностите на основателите на ЕС. Защото той беше създаден от пепелта на една опустошителна война и не с идеята за огромно количество бюрокрация и институции, позиционирани в Брюксел, и не с идеята за боричкане за еврофондове. 

 

ЕС и неговата основополагаща идея е, че чрез интеграция, народите в Европа ще постигнат такова ниво на съвместно съжителство и общност, което да направи в бъдеще войната невъзможна. Интеграцията е основният и единствен аргумент и инструмент на ЕС, за да може в бъдеще да не се случват войни. Европейският съюз е проект за мир и оттук нататък отговорът на вашия въпрос идва логично. Нито една от кризите, с които се сблъскваме днес, не може да бъде решена от нито една от държавите по отделно. Само заедно можем да решим бежанския проблем, само заедно можем да бъде фактор на глобалната сцена. По отделно сме слаби, изолирани - следователно незначителни и в някои отношения дори много неефективни.

 

Водещ: Ще ви задам въпрос, който вълнува много хора в страната и не само в България. Кризата с бежанците и съсредоточаването на вниманието върху нея сякаш остави на заден план проблема с агресията на Руската федерация срещу независима Украйна. В Украйна продължават да загиват хора. Продължава съществуването на две непризнати от никого т. нар Народни републики, продължава анексията на Крим, в нарушение на международното право. Бихте ли изложили още веднъж позицията на нашата държавата и вашата позиция на президент по този въпрос. Как да се върне мира и в тази част на Европа, където практически воюват две православни държави и то едната нападна другата, а ние сме загрижени за мюсюлманския свят?

 

Росен Плевнелиев: Позицията на България е категорична. Ние получихме международното признание за това. Има само един начин да гарантираме мира и това е с правила и тогава, когато правилата важат за всички. Ако не просто една държава, световна сила, която е член на Съвета за сигурност на ООН, ако толкова голяма световна сила взривява международното право, не спазва правила, ние имаме много голям проблем и не само в Европа, а по света. Кой можеше да предполага в началото на  2014 г., че Русия ще пренапише и торпилира европейския правов ред, какъвто той беше създаден след Втората световна война. Той се базираше на прогнозируемост, че големите поне спазват правила. Той се базираше на принципите на Хелзинкските и Парижките договорености и декларацията от Будапеща, където Русия и Великобритания и други големи държави си сложиха подписите, гарантирайки на Украйна нейната териториална цялост. Трябва да си даваме сметка – всеки конфликт, всяка криза, всяка война в своята начална фаза е започнала, когато някой не е спазил върховенството на закона, когато някой е преценил, че правилата не важат за него. Именно затова България застава категорично на страната на върховенството на закона и неговото спазване, иначе няма да има мир.

 

Водещ: С други думи, ние сме готови да кажем „не“ на Русия винаги когато тя реши да нарушава правилата на нашия европейски свят и нашия, според българите, по-добър свят. Все пак какво не достига за подобряване на българо- руските отношения, защото има много хора в България, които желаят те да бъдат по-добри. Как да им обясним с ясни думи какво може да се направи, за да се подобрят тези отношения? 

 

Росен Плевнелиев: Българо-руските отношения имат своите дълбоки исторически корени. Те имат своето съдържание, доказано във времето. За да се подобрят, ние трябва да бъдем дистанцирани от емоциите и да търсим принципния подход, да търсим взаимното доверие и да търсим чисто прагматично развитие. Не е само въпросът с отказа на България за руски военно-транспортни самолети, част от истината за които ние бяхме сигурни, че се крие от нас. Казахме „не“ на база на международното право, за да защитим решение на ООН и на ЕС от гледна точка на невъзможността да се доставят оръжия за сирийския режим. Същевременно България винаги ще каже “да“, така както казахме за руски дипломатически полет. Но искаме да бъдем взаимно коректни. Същевременно вижте енергийните доставки от Русия за България. За да има развитие, трябва да бъде, както ние българите казваме -  по-добре да е по равно, да не е по братски.  Понякога, когато е по братски, хич не е по равно. Такъв е случаят с цената на газа - от 15 г. тя е най-висока за България. Това  нито е по равно, нито по братски.  Ние плащаме най-високата цена на газа вече от десетилетие. И тук отново, нека да имаме коректност, нека да имаме здраво позициониране на принципите на международното търговско право, на добрия търговец, който дава коректната оферта, за да можем да бъдем спокойни. Можем много да направим с Русия, това е наш традиционен пазар, но всичко зависи от това да бъдем коректни един към друг, за да има доверие. Когато има доверие, ще има и добри сделки. 

 

Водещ: Вие сте върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на България и оглавявате Консултативния съвет по национална сигурност. Гарантирана ли е българската национална сигурност в тези времена и как гледате на почти постоянните атаки от някои политически лидери и политически кръгове у нас срещу единствения сигурен гарант, според мен,  на националната ни сигурност – членството ни в НАТО? Защото очевидно, ако толкова големи държави, които влизат в НАТО и сме в приятелски отношения, заедно не могат да си гарантират сигурността, как тогава една малка България сама би си гарантирала сигурността? Сигурни ли сме в НАТО и трябва ви да бъдем спокойни хората?

 

Росен Плевнелиев: Никой не бива да подценява възможностите на българските Въоръжени сили, на българските служби, на полицията, да се справи с една или друга критична ситуация. Но България е гарантирана, нашата национална сигурност е гарантирана, гражданите могат да спят спокойно, само тогава, когато си даваме сметка, че заплахите са глобални и решенията са глобални. България е гарантирана като интегрирана част от Северноатлатическия алианс. България е гарантирана като част от европейското семейство. Ако останем сами и изолирани, ще бъдем по-слаби и неефективни, следователно и много по-неспокойни за нашата сигурност.

 

Водещ: Не крия симпатията си към добрите дни и за Македония, като всеки българин, ние искаме, когато България успява, да успява и Македония, мисля, че не греша. Многократно заявяваме, че подкрепяме европейската перспектива на Македония, но все пак видимо е, че нещо не достига в двустранните ни отношения, за да намери тази перспектива практическа реализация. Къде е проблемът според Вас?

 

Росен Плевнелиев: Споделям Вашата симпатия и смятам, че тя е симпатия на целия български народ. Същевременно винаги в едно семейство и в едно приятелство, но и в международните отношение трябва и двамата да подадат ръка. България винаги е подавала ръка, ние сме помагали толкова много и ще продължим да помагаме. Но с притеснение виждаме какво се случва последните шест години в Скопие. Когато декларацията за добросъседство, подписана през 1999 г., един основополагащ документ с визия, бе сложен на трупчета, да не кажа, че бе заключен в едно чекмедже в някое министерство. Когато преди шест години новото правителство на Македония започна яростна анти българска кампания, която продължава вече шест години и то под мотото „за българите или лошо, или нищо“. Аз не съм прочел през последните четири години една позитивна статия за България. Същевременно видяхме и усилия да се манипулира историята, което е нещо опасно, защото, ако ние не се поучим от историята и не кажем на следващото поколения истината за случилото се, тогава историята може да се повтори, включително на комунизма и на холокоста, и каквото се сетите. 

 

Затова България днес има не емоционална, а прагматична позиция. Ние казваме на нашите партньори в Скопие – искаме договор за добросъседство, той ще бъде базиран на декларацията за добросъседство от 1999 г. и на постигнатото от двамата президенти съгласие. Същевременно този договор за добросъседство е предварително условие за нас. Ако няма такъв договор, ние няма да дадем светлина за по-нататъшна интеграция. Защото искаме да сме сигурни, че една вредна идеология и един много проблемен подход към историята, по-скоро ще се променят за добро, отколкото да бъдат интегрирани в ЕС. Там няма място за ценности от сорта на манипулация на историята или „Дайте да излъжем следващото поколение, като си измислим квази история“. 

 

Ние ще продължим да подкрепяме Македония и ще бъдем заедно с тях. Търсим подобряване на инфраструктурата, искаме повече съвместна дейност, повече икономически проекти. Десет пъти повече е двустранната търговия между България и Македония. Днес е над 500 млн. евро, преди 10 г. беше 50 млн. Постигаме не малко. Народите са братя, хората се обичат. Дано да бъде така и на високо политическо ниво, за да можем заедно да извървим този път към така желаното членство на Македония в ЕС.

 

Водещ: Народното събрание не прие две от вашите предложения за референдум – идеята за смесена избирателна система и за задължителното гласуване. Останах с впечатлението, че Народното събрание ги отхвърли, защото предпочете статуквото, утвърдената и обслужващата партийните интереси практика и отхвърли рисковете на евентуална промяна. Вие ще продължите ли да отстоявате тези идеи?

 

Росен Плевнелиев: Това решение на НС да отхвърли два от трите въпроса беше едно решение, при което партийната дисциплина се наложи над личностите, над визията, над желанието да погледнем малко по-далече, отвъд статуквото. Няма да се откажа по никакъв начин, защото чувам хората, а хората искат повече личности в НС, искат повече идеи, аргументи и искат не сблъсък на автобусите, а сблъсък на идеите в НС. Ще продължа да работя за това. Все пак се радвам, че референдум ще има и че много политически партии застанаха зад този референдум и се надявам активно да работят, за да могат гражданите да получат своята максимална по обем информация, така че да изградят и своята позиция - обективно и всеки сам за себе си. 

 

Ще се радвам да видим масово участие на гражданите в този референдум, защото той е за тях, не е за никой друг. Той е за милиони българи, които живея, работят и учат по света. Той е за правото на тези българи да имат мнение и за тяхното конституционно право родината им да ги чуе и да им даде шанс да гласуват на бъдещи избори. Този референдум е за да покажем, че се опитваме да адресираме бъдещето, което е на електронното гласуване, на електронното правителство, на електронните услуги, където ние наистина можем да борим корупцията като отрежем възможността държавната администрация изобщо да иска нещо от гражданите в директна среща – всичко по мейла, с документи, всичко електронно.

 

Електронното гласуване е много по-сигурно, по-ефективно по-демократично, отколкото в момента пропагандната машина на една или друга медийна империя се опитва да го представи. Българите са мъдри и съм сигурен, че ще разберат посланието на милиони зад граница, но и на милиони вътре в България. Нека да погледнем бъдещето и да дадем шанс на народа. Нека неговият глас бъде чут. Тогава и политиците ще получат по-високо доверие от гражданите – гражданите ще кажат, политиците ще чуят, а после и ще свършат. Статуквото няма бъдеще, от тази гледна точка, защото краткосрочното отиграване от днес за утре трябва да отстъпи мястото на ценностни политики и здравата спойка между гражданите и политиката. 

 

Водещ: Този отговор ми дава надежда като гражданин, че наистина ще бъдем на равнището на света, към който се стремим и българите желаят, че ще загърбим дребното партийно партизанство и страсти. Защото може би наистина България може без всеки от нас, но ние не можем без България. Показахте, че отлично познавате историята. Направих проверка и с малки изключения, като Беларус и Куба, почти всички държави имат за свой национален празник Деня на Независимостта. Не мислите ли, че именно Денят на Независимостта трябва да бъде нашият национален, а не просто официален празник? Разбирам, че нашата Независимост има три стълба - Освобождението, Съединение и Независимостта, но все пак не е ли Независимостта най- високият стълб?

 

Росен Плевнелиев: Имаме толкова много национални постижения, толкова богата история. Имаме толкова много дни, които заслужават да бъдат национални празници. И не е само Денят на Независимостта, но и Денят на Съединението, един чисто български акт, в който ние проявяваме характер, визия срещу Великите сили, които отново са тръгнали да прекрояват Балканите. Такъв ден е и 24 май. Безспорно най-голямото културно достижение и най-великата заслуга на България към световната култура е да дадем азбука на 300 млн. души, които да могат да четат и пишат на своя език, да дадем кирилицата на света. Гордеем се със своята история и постижения. Надявам се младите да знаят повече и националните празници да ни връщат повече, поколение след поколение, към тази специална мисия на българския народ. Нашият народ е древен, исторически успял и важен, с мисия за бъдещето, за младите, които да видят идеала на Левски реализиран – за върховенството на закона и за социално отговорна икономика, за европейска демокрация.    

Интервю на президента Румен Радев за Атинско-македонската информационна агенция и София Пападопулу, 12.09.2023 г.

21 януари 2023 г.

21 януари 2023 г.