ИНТЕРВЮТА

Въпрос: Господин Президент, през юни тази година България успя да преодолее с усилие една банкова криза. В центъра бе Корпоративна търговска банка (КТБ) на междувременно арестувания български олигарх Цветан Василев, която досега беше четвъртата по големина банкова институция в страната. КТБ очевидно години наред е давала кредити на фирми, които са принадлежали на Василев – и то не по пазарни условия.

 

Росен Плевнелиев: Така е, доколкото разбирам от публичните изказвания на Българска народна банка и на прокуратурата, Цветан Василев като основен собственик е употребявал банката като място за самообслужване за инвестиции в други предприятия. КТБ беше всъщност една политическа банка. Първоначално бе малка банка, която само чрез връзките с политиката се превърна в четвъртата по големина в България.

 

Въпрос: Как точно стана това?

 

Росен Плевнелиев: Съвсем просто: Като повече от 80 процента  от държавните пари са трансферирани към тази банка. Власти, министерства, държавни предприятия са насочвани да осъществяват транзакциите си само чрез тази банка и там да държат своите активи. Това започва още през 1999 г., но продължава през много мандати на народното събрание и на различни правителства. От статистиката на Българска народна банка може да се види, че от тогава с благосклонността на всяко правителство тя е удвоявала своите активи. По време на правителството на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, от 2001 до 2005 г., тази банка удвоява активите си от един на два милиарда лева, следващата тройна коалиция от партията на Сакскобургготски, социалистите и Движението за права и свободи активите на банката се увеличават от два на четири милиарда. Управляващата от 2009 до 2013 г. партия „Граждани за европейско развитие на България” на Бойко Борисов за съжаление също косвено участва в това, като голяма част от държавните пари все така оставаха в КТБ, а активите на банката се увеличават от четири на шест милиарда. 

 

Едва служебното правителство на Марин Райков сложи край на това и разпореди държавните пари да бъдат диверсифицирани. Оттогава всички министерства и държавни предприятия са длъжни да влагат своите пари не само в една банка.

 

Въпрос: Наруши ли Българската народна банка банковия надзор в случая на КТБ?

 

Росен Плевнелиев: Има явни празноти в работата на националната банка при контрола върху КТБ. Тази банка е раздала много кредити на свързани с лица и то при непазарни условия и без нужните обезпечения.

 

Въпрос: Освен това тя трябва да е финансирала и медии като компенсация за услужливи статии…

 

Росен Плевнелиев: Много медии са били финансирани от КТБ. Всъщност въпросът дори трябва да бъде поставен обратно: Кои медии не са били финансирани от банката? Малко са. КТБ съществуваше във връзка с политика, олигарси, банкери и не на последно място медийни групи. Ето защо се надявам, не само Българската народна банка, но и българският медиен надзор да се занимава с тази тема и да осветли, кои собственици се крият зад кои медии. Медиите често имат прикрити структури на собственост, така че не знаем, на кого принадлежат всъщност.

 

Въпрос: Как сега трябва да бъде изяснена дейността на КТБ?

 

Росен Плевнелиев: Банката бе поставена под специалния надзор на Българската народна банка. Националната банка възложи на два от най-големите икономически консултанта в света -  "Делойт и Туш" и "Ърнст и Янг", както и на най-голямото българско одитно дружество "Афа" да осветли банката. Тези три компании проверяват сега независимо една от друга всеки отделен договор за кредит и процедурите на даване на кредит на тази банка. Европейската комисия следи това много внимателно и се информира постоянно от Министерство на финансите и Българска народна банка.

 

Въпрос: Кога трябва да е налице резултатът от тези проверки?

 

Росен Плевнелиев: Трите одитни дружества имат договори с ясни срокове и те изтичат на 15 октомври. След 15 октомври националната банка трябва да реши дали да отнеме лиценза на КТБ и да я остави да фалира или не. Ако се стигне до отнемане на лиценза, влогове на стойност до 100 000 евро са обезпечени, останалите - не. Възможно е и да се стигне до разделяне на КТБ в „добра” и „лоша” банка. Не знаем колко голяма е финансовата дупка. Може липсата да не е толкова голяма, тогава съгласно българското право, което е синхронизирано с европейското законодателство, собствениците на тази банка трябва да увеличат капитала.

 

Въпрос: Проблемно е, че цели градове и общини, както и някои важни публични предприятия, имат сметки в КТБ...

 

Росен Плевнелиев: КТБ има 250 000 клиенти и сред тях освен частни вложители има и общини, енергийни фирми и фирми от българската военна промишленост. Но искам да кажа много ясно: КТБ е изолиран случай. Българският финансов сектор е стабилен. Активните в България банки имат по-висок дял на собствен капитал в сравнение със средноевропейските. Това се потвърждава и от ЕС. Опериращите в нашата страна банки са стабилни и печеливши. 

 

Въпрос: Като следствие от банковата криза България иска доброволно да се присъедини към единния механизъм за банков надзор (Single Supervisory Mechanism, SSM) на Европейската централна банка.

 

Росен Плевнелиев: Да, абсолютно. И ние държим на нашата цел – присъединяване към еврозоната. Българската валута - левът, е вързан от 1999 г. към еврото, което ни осигури трайна стабилност след години на инфлация. Освен това ние имаме една от най-ниските държавни задлъжнялости в ЕС и малък държавен дефицит. България е една от трите държави, които изпълняват Маастрихтските критерии за членство в Еврозоната – и то не вследствие на краткосрочни - и по този начин неустойчиви действия, а от години. 

 

Въпрос: През юни Европейската комисия позволи на България да вземе спешни кредити за 3,4 млрд лева, за да стабилизира банковата система. Какво се случи с тези пари?

 

Плевнелиев: Досега сме използвали само 30% от тях – около 1,2 от общо 3,5 млрд. лева. Беше ясно, че КТБ като „политическа банка” е проблемен случай и хората започнаха да теглят пари от сметките си. От това възникна безпокойство, което застрашаваше да обхване и здравите банки, което още повече бе стимулирано от недобра комуникация на Българската народна банка. Т.е. ставаше въпрос за това да се избегне паника, това бе чиста психология. Европейската комисия изигра тук важна роля. 

Интервю на президента Румен Радев за Атинско-македонската информационна агенция и София Пападопулу, 12.09.2023 г.

21 януари 2023 г.

21 януари 2023 г.