ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА ЗА РАБОТА С БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА 03.09.2019 Г.

ПРИСЪСТВАЛИ:

Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България

ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА:

Наталия Михалевска, Райна Манджукова, Димитър Владимиров, д-р Боби Бобев, проф. Искра Баева, проф. Антоанета Христова, доц. Харалан Александров и доц. Татяна Буруджиева

ГОСТИ ПО ПОКАНА НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА:

Проф. Светозара Халачева

ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА: Надя Младенова – началник на кабинета на вицепрезидента, доц. Наталия Киселова и Милена Димитрова

ЗАСЕДАНИЕТО БЕ РЪКОВОДЕНО ОТ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА Г-ЖА ИЛИЯНА ЙОТОВА.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Преглед на състоянието на българските съботно-неделни училища в чужбина – представяне от МОН.
2. Актуална информация от хода на изследването за Разработване на политики към българите в чужбина, възложено с ПМС № 315 от 19 декември 2018 г.
3. Предстояща фотоизложба под патронажа на вицепрезидента на Република България „Мартин Кейниг: ХХ век. Портрети и звуци от България. Ехо от Балканите“ с презентация на авторския му албум на 18 и 19 септември в Националната художествена галерия.
4. Обмяна на идеи за представителен форум за българите в чужбина.
5. Разни.

ХОД НА ЗАСЕДАНИЕТО:

Във встъпителните си думи вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова изтъкна, че образованието на български деца в чужбина е сериозна държавна политика, по която се работи съвместно с МОН. Информацията от първа ръка за тенденциите в съботно-неделните училища е полезна като ориентир какво оттук нататък, а и заради взаимната обвързаност с другите акценти в програмата на вицепрезидента като обучението на българи от историческите диаспори в университетите у нас. Вицепрезидентът посочи, че в края на март – началото на април се предвижда голяма среща за политиките към и със българите в чужбина, която ще бъде организирана съвместно от президента и вицепрезидента.

По т. 1 от дневния ред Наталия Михалевска изнесе презентация за мрежата от български съботно-неделни училища, финансирани по ПМС 90 и по националната програма „Роден език и култура“. За учебната 2019-2020 г. държавата е предвидила над 12 милиона лева за тази политика на МОН. Мрежата обхваща 356 училища от 50 държави, над 3000 учителя и около 38 хиляди ученика. В българските училища са обхванати 83% от българските деца в чужбина. Разкрити са 47 нови училища в 16 държави – 13 от тях са Молдова, 7 са в Украйна и т. н. Новост за тази учебна година са извънкласните форми там, където в стандартните часове по роден език се изучават само по 1-2 часа седмично. В много държави е въведено и дистанционно обучение след пети клас. През предстоящата учебна година ще се насърчава участието на учители и ученици в конференции, кръгли маси и форуми между училищата. Изложбата „Обич за България“ ще продължи да пътува. Ще се повтори и инициативата „Розите на България“. В презентацията бяха синтезирани дългосрочните политики като признаването на българския език и литература като официален език по Общата европейска езикова рамка, сертифицирането на познанията по ОЕЕР, изучаване на български език и литература, история и география, финансово подпомагане, мониторинг и отчитане. Очертани бяха още тенденции, рискове, свързани с наситеността на мрежата и проявена нездрава конкуренция. Новина е, че 80 студента от Софийския университет, Пловдивския университет, Великотърновския университет, Тракийския университет, Югозападния университет ще бъдат на стаж като педагози в съботно-неделните училища в 11 държави.

В коментара си вицепрезидентът подчерта, че са необходими свързващи политика между българските държавни училища, българските съботно-неделни училища в чужбина, лекторатите по българистика и приема на студенти от български диаспори в българските университети. Припомнени бяха и необходимите и подготвяни от МОН промени в ПМС № 103. Г-жа Михалевска разказа и за националната програма „Да се завърнеш у дома“, предвиждаща 5-дневни и 3-дневни пакети, както и популяризиране на България и на българския език. Министерството е подготвило и национална програма „Образователните иновации на Балканите“.

По т. 2 от дневния ред проф. Антоанета Христова изнесе презентация за изследването, осъществявано в момента, за Разработване на политики към българите в чужбина, възложено с ПМС № 315 от 19 декември 2018 г. Представени бяха целите на изследването и стимулите за комуникация, както и някои начални резултати, по които тепърва ще се правят коментари, като например, че някои сънародници се определят като „етнически българи“, въпреки че са първо поколение емигранти. Че повечето жени отговарят на анкетите – 73:27, макар съотношението между половете в българската емиграция е 55:45 в полза на жените. Една от политиките, които следва да бъдат разработени, следва да се насочи към „сребърната икономика“. Направени бяха и коментари за българите в Турция, и пр.

Проф. Искра Баева отбеляза, че искаме да се върнат хората в трудоспособна възраст, но че за съжаление не водят децата си. И че друга целева група за бъдещите политики следва да бъдат младите родители, които решават в името на децата си.

Д-р Боби Бобев се поинтересува от съпоставката между т. нар. нова икономическа емиграция и историческите български общности по света.

Вицепрезидентът подчерта, че се къса връзката от България и за България, и че голямата част от българите още не знаят, че могат да кандидатстват за български университети с матурата от чуждестранната си диплома, с оценката по чуждия език в съответната страна и при сертификат Б2, издаден в съответствие с Общата европейска езикова рамка. Вицепрезидентът изрази тревога и за качеството на българския език. Поинтересува се какви помагала се използват в съботно-неделните училища и как родители и учители да се ориентират кои са „истинските“.

Райна Манджукова поиска повече внимание към етническите общности. Димитър Владимиров коментира, че гражданите от Македония, Албания и Косово не показват желание да се интегрират в българското общество, а само да вземат български паспорти. Констатирано бе, че българите от чужбина искат да се върнат, но не желаят да се превръщат в „работещи бедни“. Плашат ги ниските доходи в България. Дори да имат капитал и да желаят да инвестират в България, се боят от неконкурентноспособната среда и от неблагоприятния климат за инвестиции в България. Страхуват се и от липсата на гаранции за финансите – като случаят с КТБ, и от ниското ниво на здравните услуги в България. Подчертано бе, че идеализирането на държавата е нож с две остриета: защото българите имат желание да си дойдат, но не и да се върнат в България. Излиза, че България дава транзитно гражданство, както и че ДАБЧ няма необходимия „добър имидж“, за да отговаря на очакванията на сънародниците ни в чужбина, смята Владимиров.

Коментари по данните от изследването направиха и доц. Харалан Александров, и доц. Татяна Буруджиева.

Поради напредналото време в 18,30 ч. се реши по т. 3 от дневния ред да се даде писмена информация, което бе направено още на следващия ден (информацията е дадена в приложение тук по-надолу).

А по т. 4 от дневния ред обсъжданията ще продължат на следващи заседания.

Приложение:

За Мартин Кейниг:

Младият фотограф и почитател на фолклора Мартин Кейниг идва за първи път в България през 1966 г. с идеята да научи нещо повече за българските народни танци. Носел със себе си писмо с препоръка от антроположкана от САЩ Маргарет Мийд, която го представя като инструктор по народни танци в колежа „Бернард“ в Колумбийския университет. Препоръчан бил и от д-р Живко Ангелушев, лекар в САЩ, на брат му Борис, затова в България най-напред Мартин Кейниг отсяда в къщата на Борис и Герда Ангелушеви в софийския квартал Драгалевци.

Обикаляйки из събори и населени места в Югоизточна Европа, Кейниг си дава сметка, че се е озовал в общество и култура, които бързо се променят. През 60-те години хората от селата слизат в градовете да търсят работа. Попадайки в бетонната среда, и дрехите, и начинът им на живот, и обичаите им се променят и отстъпват пред урбанизираната действителност. „Индустриализацията бе придружена от голямо движение на населението от провинцията към градовете и аз бързо осъзнах, че скоро щяха да изчезнат някои качества на този селски начин на живот, който тъкмо бях открил, и който намирах за толкова привлекателен“, казва Мартин Кейниг.

Още шест пъти между 1966 и 1987 година той идва в България. Изучава музикалните и танцови традиции и ги увековечава върху 16-милиметрова кинолента и с аудио записи.

Кейниг снима и в съседни страни и региони на Балканите – Румъния, Хърватска, Македония, Албания, Косово и др. Пътува с микробус, натоварен със звукозаписна техника. Снима селски образи, семейства, групи, оркестри, обреди, помени, кръщенета, пейзажи и събира артефакти от една цяла епоха на самобитна българска и балканска култура.

„Въпреки че първоначално бях дошъл в България да изучавам танци, целта ми скоро се пренасочи към документиране на селската култура. Спомням си, че винаги, независимо с какво се занимавах, на гърдите ми висеше поне един фотоапарат, с който да снимам уникални моменти, ако случайно се появи възможност за това“. „Членовете на тези селски общества са имали твърде малко материални блага, но аз бях поразен какви богати личности бяха те в своето разбиране за достойнство и за света. Културната революция, която и тук подобно на много други райони на света помете традиционния начин на живот, се състоя за един много кратък период и така си отиде, без да остави значителен спомен“.

На Роженските поляни преди петдесетина години Мартин Кейниг и Маргарет Мийд са чули за първи път 24-годишната певица Валя Балканска. Мартин Кейниг я издирва при следващите си пътувания, за да запише песните й. От Комитета по култура му предлагали да направи записи с друга певица, но той не се отказал да търси Валя Балканска. Отишъл до Смолян, там извикали Валя Балканска да дойде в училището. И в една празна класна стая, без репетиции и без повторения тя изпяла „Излел е Делю хайдутин“ пред лентовия магнитофон на Мартин Кейниг. На следващия ден Мартин Кейниг я фотографира с родопска носия в с. Арда.

Години по-късно точно този аудио-запис на Валя Балканска е избран от проф. Карл Сейгън за златната плоча, която лети с космическата совалка „Вояджър 2“, за да търси живот в галактиката, и като поздрав от цивилизацията на Земята.

Колекцията от черно-бели и цветни снимки, както и аудио-записите на Мартин Кейниг от отиващия си селски бит и фолклор, са предадени на престижния американски институт за фолклор и култура „Смитсониън“.

В САЩ преди десет години заедно със специалистката по традиционни изкуства Етел Рейм Мартин Кейниг основава Център за балкански изкуства. Впоследствие той се разраства като Център за традиционна музика и танци, организира фестивали, концерти, надпявания, надигравания, занимания с деца и родители. С тази неправителствена организация Мартин Кейниг се бори за правото на всяка обществена или етническа група да изразява и съхранява културното си наследство.. По думите на фолклориста Алън Ломакс това е „културна справедливост“.

През изминалите години Кейниг издава дискове, албуми и работи с изтъкнати наши музиколози, етномузиколози, етнографи. „Благодарен съм им, защото ми помогнаха да разбера значението на хорото и ме запознаха със сложния фолклор на България. От тях научих за централната роля, която народните традиции играят в живота на това старо пред-комунистическо българско общество. Разбрах и че горещата солидарност на българските танци символизира духа на селото и в крайна сметка е сърцето на самата българска нация“, казва етнографът Мартин Кейниг.

В София първата му фотоизложба в Националната художествена галерия е показана през 2006 г. със съставител Иво Хаджимишев и с подкрепата на БАН, Националния етнографски музей и Българската фотографска асоциация. През 2011 г. в Солун е отпечатан двуезичният албум със снимки на Мартин Кейниг „Гласове и образи от България“. Днес - осем години по-късно, през 2019 г. от печат (пак в Солун, но с последна дума на дигиталната техника) излиза ново разширено и допълнено издание на представителния албум с два компакт-диска с автентичен фолклор, записани още в ранните проучвания на Мартин Кейниг из България и в други страни на Балканите. Луксозното издание е във формат на „книга, сложена на масичката за кафе“ – за да обогати удоволствието от мига и мимолетните срещи в ежедневието ни..

Албумът, историята и дългогодишният изследователски опит на американския фолклорист ще бъдат представени на 18 и 19 септември 2019 г. в Националната художествена галерия „Двореца“ по инициатива и под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.

За двете събития на 18 и 19 септември 2019 г. в Националната художествена галерия „Двореца“:

На 18 септември от 18 ч. в централното фоайе в Двореца официално ще бъде открита фото-изложбата „ХХ век. Балканско ехо. Звуци и образи от България“ на Мартин Кейниг. На тържеството са поканени националните институции, посланици, културни и родолюбиви организации, медии, представители на арт-средите и дългогодишните сътрудници на Мартин Кейниг от България. Предвидено е и едно-единствено знаково музикално изпълнение: Валя Балканска ще изпее „Излел е Делю хайдутин“ в съпровод на гайдаря Петър Янев. Вход – с покани.

На 19 септември от 10 ч. в залата на втория етаж в Двореца, до която води експозицията от снимки, в експертен формат Мартин Кейниг ще представи албума си и ще изнесе презентация за фолклорните си наблюдения. Няколко кратки видео филма са подготвени и ще бъдат прожектирани. Поканени са учени, изследователи, етнографи, музиканти, художници, базирани в София представители на историческите ни диаспори, общественици, медии и симпатизанти на творчеството на Мартин Кейниг.

Предложение за удостояване с Почетен знак на Президента:

За безспорните му заслуги за разпространението на българското народно творчество – музика, танци и фолклорни традиции.