РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Едно по-добро бъдеще: кой трябва да поеме инициативата?

Проф. Истън,
Скъпи ректор, управител,
Скъпи студенти,
Дами и господа,
Скъпи приятели,

Добър ден и благодаря ви, че ме поканихте.

За мен е повече от удоволствие да бъда тук. Наистина завиждам на всички професори и преподаватели за великолепната им работа – да обучават и формират следващото поколение, да им дадат отлично фундаментално знание и светъл хоризонт, така че да бъдат свободни да направят избора си и да се променят.

Всички вие знаете, че Американският университет в България е една много специална институция. Ние всички занем защо. Но има още една причина, която го прави толкова специален - Американският университет в България беше първият, който премахна всички граници, който разруши всички стени в региона. Днес ще обсъждаме кой трябва да поеме инициативата, но нека си припомним, че във време на бомбардировки, войни, етнически конфликти и престъпления срещу човечеството, извършени на Балканите, АУБГ беше на място, за да сближи хората и културите, да разпорстранява универсално познание и да промени политическия и бизнес пейзаж в региона.

Като президент обикалям света и други президенти често ме питат: как стана чудото на Балканите? Каква е рецептата за успех? Как Югоизточна Европа стана пример за останалата част на света? Балканите бяха символ на войните, конфликтите, терористичните атаки, на битките между съседите, и сега даваме пример на целия свят за мирно развитие. Само погледнете България. Ние сме били в постоянен конфликт с Византия повече от хиляда години. Преди 25 години във военната доктрина на българския тоталитарен режим Гърция и Турция се смятаха за най-голямата заплаха. Днес след два века войни, от най-големите врагове ние се превърнахме в най-добрите приятели, само 24 години след падането на комунизма. С Турция имахме конфликти и териториални спорове векове наред, сега сме най-добрите съседи. Със Сърбия, по думите на президента й, който скоро ме посети: “Много сме се тепали”, каза той. Но днес сме добри съседи и приятели и през следващата година планираме заедно да отпразнуваме 100-годишнината от Първата световна война.

Как стана всичко това? Кой пое инициативата за тази впечатляваща историческа трансформация на Балканите през последните 15 години? Дали това стана само благодарение на един или двама визионери и супергерои? Кои бяха те? Или благодарение на хората?

Позволете ми да ви дам още един пример: тази година от Ню Йорк до Бостън, Париж, Брюксел, Берлин, Тел Авив и София, ние отбелязваме 70- годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война.

В най-мрачните години на човешката история България беше изправена пред трудно решение. Тя избра да направи това, което никоя друга нация в Европа не направи, и спаси живота на всичките си граждани от еврейски произход. Нашата еврейска общност беше единствената, която не само оцеля, но дори нарасна. За съжаление, България беше в ситуация, в която не можа да стори същото за евреите от Северна Гърция и части от Югославия, които нямаха българско гражданство. Ние дълбоко скърбим за тяхната загуба, както и за загубата на всички жертви на Холокоста, който ние винаги ще помним.

Днес ние се гордеем с тази невероятна история на спасяването на всички български евреи и ние винаги ще помним този ценен урок.

Тук отново възниква въпросът: кой пое инициативата в този исторически момент? Царят ли? Или министър-председателят? Правителството? Историята ни дава отговора: представители на българската църква, интелектуалци, политическите и обществени лидери, всички изиграха значителна роля в спасявнето на българските евреи. Например българските консули, нарушавайки официалните заповеди, спасиха хиляди евреи в Европа, като им издадоха български транзитни визи. Но най-важна роля изиграха обикновените български граждани. Те превърнаха мирния, но твърд отпор, в своя кауза и оказаха подкрепа на своите еврейски съученици, приятели и съседи. Те доказаха, че всеки човек има значение и има силата да промени историята.

Често си спомням известния цитат на големия английски политик и философ Едмънд Бърк. Той каза: “Всичко, което е необходимо, за да триумфира злото, е добрите хора да не правят нищо.” Добрите хора да не правят нищо! Спасявайки цялата еврейска общност преди 70 години, българското гражданско общество спаси и себе си и даде исторически пример за мъжество и човешки ценности. Добрите хора отстояваха каузата си за толерантност и човечност. Те правеха това, което считаха за правилно и те направиха историята.

През 2013 г. българското гражданско общество се завърна на сцената като организира вълна от спонтанни протести и искаше промяна. Хората посочваха проблемите, свързани с функционирането на икономиката и демокрацията.

Днес имаме институционална криза, породена от структурни промени в демократичната система, които не бяха напълно преодоляни за 24 години преход - като зависимостта на правителствата от олигархичните структури, които активно влияят на политическия дневен ред, чрез концентрацията на медиите и задкулисно правене на политика, липсата на прозрачност по големите правителствени проекти; съдебната система, която е недостатъчно ефективна и независима; медиите, които са зависими и често не казват истината.

Докато в началото смятахме, че тези проблеми са национални, като гледахме Централна и Източна Европа, разбрахме, че те са регионални явления. В нашата все още млада демокрация човек може да забележи, че ако не се подкрепя, целият регион проявява тенденцията на обрат в демократичните си завоевания и загуба на някои от големите демократични и обществени постижения. Една нова, втора фаза на демократичната консолидация, трябва да се подпомогне, като се създават по-силни граждански организации като наблюдатели или мозъчни тръстове и други организации, които могат да заздравят представителството на гражданското общество. През 24-те години преход само наличието на демократична партийна система, установяването на закони и институции, не е достатъчно за създаване на дълготрайна демократична стабилност. Инвестирането само в по-дълготрайните устои на демокрацията могат наистина да доведат до развитие на демокрациите в региона. Въховенството за закона, независимите и обективни медии, истинската пазарна икономика и независимите и действащи обществени институции представляват истинската основа на демокрацията и трябва да бъдат укрепвани.

Като член на НАТО и ЕС никоя държава не трябва да си създава фалшиво усещане за сигурност, тъй като горепосочената динамика може бързо да промени демократичния пейзаж на Централна и Източна Европа – и ние вече виждаме ясни сигнали за това в региона. Само чрез активно евроатлантическо партньорство регионът ни може да се защити срещу заплахата от демократичен обрат и средствата за това са както изграждането на гражданско общество, така и активното участие на евроатлантическите партньори в икономическия и политическия живот в региона.

2013 година беше белязана от безпрецедентни протести, политическа конфронтация и исторически ниски нива на доверие в институциите и политиците не само в България, но и в световен мащаб. Гражданското общество днес има различен дневен ред, въпросът е дали политиците са готови да се променят. Затова наскоро аз организирах редица обществени дебати, които обсъждаха историческия шанс – гражданското общество да подаде ръка на политиците, за да се променят, и историческия срам – дали политиците ще оставят обществената енергия да се похаби и ще обезкуражат младите и интелигентни хора още повече, като ги накарат да напуснат страната си.

Разбира се, има много песимисти в България. Ние, обаче, не трябва да бъдем пасивни. Липсата на загриженост ни докара до днешното състояние. Липсата на действия ни докара до ситуация, в която е по-вероятно арогантна лъжа, повторена сто пъти, да стане повече истина, отколкото истината, повторена дори сто пъти, да се утвърди като истина!

Ние живеем в нелеки и размирни времена. Песимизмът в нацията надделява над оптимизма, както се показва във всички проучвания. Политическата конфронтация е най-силна от началото на прехода и тази есен се наблюдава тенденция за нарастване на напрежението.  Ние изживяваме тежка политическа криза, с високи нива на реваншизъм и липса на диалог и конструктивен подход.

Вече пет години икономиката върви надолу. Хората ясно очертаха проблемите – ниските доходи, безработицата, корупцията, проблеми с върховенството на закона, слабото здравеопазване, зависимите медии, младите хора напускат страната. Гражданите не се интересуват много от рейтинга на политиците, те се интересуват от споменатите основни проблеми на нацията. Разрешаването на тези проблеми изисква време, но това не е толкова трудно. Например – разрешаването на проблема с ниските доходи са реформите, които осигуряват конкутрентоспособност и по-добра бизнес среда, така че да бъдат привлечени повече инвестиции. Разрешаването на проблема с безработицата се корени в покрепа на малките и средни предприятия. Решението на проблема с корупцията е въвеждането на електронно правителство. Разрешаването на проблема със здравеопазването е реформа и въвеждане на електронно здравеопазване.

Вече на всички ни е ясно, че просперитетът, върховенството на закона и демокрацията не идват автоматично с членството в Европейския съюз. Трябва да работим за тях. България измина пътя от 45 години комунизъм, през раждането на демокрацията до днешната демокрация, при която всички институции, както и законите, имат формата и фасадата на европейските, но по съдържание и резултати не отговарят на очакванията на хората. Аз смятам, че активната позиция на гражданското общество днес е много положителен знак, че хората са загрижени, те действат и променят.

Скъпи приятели,

Спомням си времето, когато бях студент и когато отбивах военната си служба. Това бяха последните години на комунизма, тоталитарна държава, Желязна завеса и изолация. Вие, обаче, не сте белязани от синдрома на тези години, вие сте отворени към регион на сигурност, интеграция и приятелство.

Вие, младите хора, гледате напред, не назад. Вече се познавате добре, свързвате се по интернет и чрез социалните медии, учите заедно в този стратегически важен университет в Югоизточна Европа. Младите хора като вас гледат света по друг начин. Вие знаете какво означава регионалното сътрудничество и как работи то. Вие може да се научите от примерите за положително развитие и може да се гордеете, че обществата в региона преминаха успешно през една социална и политическа промяна. Беше трудно и цената беше висока. През тези 24 години на демократична промяна страните на Балканите преминаха през войни, икономически кризи и социално отчаяние. Те направиха много грешки, но бяха на правилния път. И регионът също е на правилния път.

България, Гърция, Румъния и Хърватия принадлежат към европейското семейство на общи ценности и интереси, насочени към изграждане на интегрирана, солидарна и просперираща Европа, която ще играе важна роля в глобален контекст. Успехът на тези страни е постижение за целия регион, вдъхновяващ пример за страните от Западните Балкани по пътя им към европейска интеграция. Република България винаги е подкрепяла европейската преспектива на страните от този регион и ще продължи да го прави и в бъдеще. Наше задължение днес е да споделим отговорната задача да помагаме на нашите съседи да заемат мястото си в европейското семейство, като споделяме с тях научените уроци и ценния опит, получен по собствения ни път към интеграция в ЕС.

България е ценен партньор на страните от Западните Балкани и страните от Източното партньорство на ЕС в усилията им да изградят модерна, демократична държава. Ние всички осъзнаваме трудностите по пътя и решително подкрепяме другите страни в посрещането на предизвикателствата, пред които са изправени. Само ако сме интегрирани, сме по-силни и можем да привлечем инвестиции. Изолиран, всеки е слаб и остава недоразвит.

Икономическата криза в Европа и в света, която вече продължава шест години, е най-голямата и най-трудната от времето на Голямата депресия през 30-те години. Тя показва колко взаимозависими са нашите икономики днес. Когато има ограничени ресурси, нуждата от регионално съртрудничество става по-явна и по-наложителна. Изграждането на модерен регионален транспорт и енергийна инфраструктура трябва да е наш общ приоритет. Само ако сме свързани, можем да сме конкутентоспособни в бързо развиващия се глобален свят. Структурните фондове на ЕС ни дават истински възможности да инвестираме в развитието на региона, за да го направим по-привлекателно място за чуждите инвестиции. Регионът ще разполага с повече от 50 милиарда евро до 2020 година, за да подобри свързаността и да изгради връзки и транспортни коридори.

Един от уроците, които научихме, е, че играта ще се промени, ако започнем да работим като регион. Вярвам, че подобна стратегия ще направи икономическите перспективи за региона ни по-оптимистични. Тази стратегия означава да се премахнат всички недоразумения и виртуални граници, които разделят нашите страни. На тяхно място трябва да поставим нови пътища, които да ни свързват и да ни помагат да правим бизнес, нов стил на партньорство, основан на взаимното доверие и творчеството, което идва като резултат на нашето разнообразие.

Един хърватски политик, Йозеф Щросмайер, някога каза, че разпространяването на мира и разбирателството на Балканите винаги ще е от голяма полза не само за нас, но и за света. Нека всички да помним тези мъдри думи, изречени от един визионер, чиито идеи са в основата на европейската интеграция!

И така, скъпи приятели,

Бъдещето е блестящо, посоката е ясна, но кой трябва да поеме инициативата? Правилният отговор е: всички ние! Това научаваме от миналото, вече ви дадох няколко примера. Това научаваме и от близкото ни минало. Вече нямаме доверие толкова много в супергероите и популистите, по-добре е да се доверяваме на силните демократични институции и активното гражданско общество, които защитават правилата и ценностите ни.

Наистина всичко зависи от нас. Също както с примера с българския консул, който преди 70 години, в разрез със заповедите на министъра, издаде транзитни визи и спаси живота на хиляди евреи. Като примера с българското гражданско общество, което през 1943 г. протестира на улиците срещу депортирането на евреите. Този пример написа златна страница през най-мрачините времена в историята на Европа. От всеки един от нас зависи да спрем един пешеходец от неправилно пресичане на улицата, да плащаме данъци, а не подкупи. И резултатите идват бързо, когато вярваш в това, което правиш. Например, статистиката за смъртните случаи на пътя показва, че през 2008 г. в България те са били 1160, пет години по-късно тази цифра е два пъти по-ниска. Стотици животи са спасени годишно, защото милиони българи карат по-сигурно и спазват правилата.

От всички нас зависи да настояваме институциите и правителствата да покажат истинската история на Балканите такава, каквато е била. Политическите лидери трябва да намерят силата и куража да отворят архивите на тайните служби до 1989 г. и да ги изпратят в Държавния архив. Вече е минал четвърт век. След 25 години те повече не трябва да са тайни. Тези документи принадлежат на хората и на Държавния архив. Нека всеки да има достъп до тях. След 25 години няма какво повече да се крие. Нямаме нужда някой да чете вместо нас архивите и истината. Нямаме нужда от посредник между нас и архивите! Това трябва да е цялата истина, не само половината или част от истината. Това е нещото, което укрепва или разрушава доверието на хората. Всеки говори за комунистическите тайни служби, КГБ, ЩАЗИ, ДС, УТБА. Трябва да изпратим всички тях в архивите, в музеите, и да се отървем от тях в истинския живот. Нека да гледаме напред към 21 век, не назад към зависимостите в тоталитарната държава.

Скъпи приятели,

Има много проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Ние обаче не трябва да пропускаме голямата картина: преди 15 години на Балканите бушуваше жестока война и етническо прочистване, днес има добра преспектива за мир и просперитет. Преди 15 години България фалира, държавните дългове бяха 120 процента от БВП, днес те са само 18 процента от БВП. Преди 15 години еврото не беше обща валута, имаше само 15 държави в ЕС, днес те са 28. Преди 15 години нямаше мобилни телефони, нямаше интернет, нямаше социални мрежи.

Голямата картина е, че настъпва положителна промяна и тя става в много кратко време от историческа гледна точка. Нашата демокрация е все още млада, тя е само на 24 години. Вече сме се променлили много, но все още не сме там, където бихме искали да бъдем. Демокрацията не трябва да се приема за даденост, трябва да се борим всеки ден за нея. И това зависи от всеки от нас.

Обща съдба и добри перспективи – това е нашето бъдеще. В дългосрочен план  ни очаква по-добро бъдеще. Рецептата е ясна и дава резултати – страните на Балканите са вече свързани и взаимозависими. Трябва да превърнем тези зависимости във възможности, като заздравим демократичните ни институции и гражданско общество, като уважаваме общата ни история и европейски ценности, включително добросъседските ни отношения, като стимулираме свързаността, като защитаваме демокрацията. Всяка политика, основана на ясни цели, по-богато съдържание, легитимни приоритети и прозрачност на извършената работа, води до добри резултати. И вече знаем отговора на въпроса: кой трябва да поеме инициативата? Всички ние. Всеки един от нас има значение в общото ни пътешествие към европейска демокрация и просперитет.

Благодаря Ви!