ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА ЗА РАБОТА С БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА 10.02.2020 Г.

ПРИСЪСТВАЛИ:

Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България

ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА:

Доц. Ана Кочева, проф. Пламен Павлов, проф. Искра Баева, проф. Антоанета Христова, доц. Харалан Александров, Руслан Мъйнов, Димитър Владимиров

ГОСТИ:

Галина Дреновска, директор, дирекция „Висше образование“ в Министерството на образованието и науката

Севастиян Добрев, главен специалист от Комисията по политиките за българите в чужбина в Народното събрание

ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА:

Надя Младенова - началник на кабинета на вицепрезидента, Кристиела Симеонова и Милена Димитрова

ДНЕВЕН РЕД:

1. Акценти за 2020 година в работата на вицепрезидента с българите в чужбина.

2. Приложение след промените в постановленията на МС за студентите от историческите диаспори в българските университети: изслушване на г-жа Галина Дреновска, директор на дирекция „Висше образование“ в МОН.

3. Анализ на ситуацията при бесарабските българи с оглед на действащото законодателство в Украйна – ще бъде поканен председателят на Комисията за политиките към българите в чужбина в Народното събрание Андон Дончев.

4. Информация за хода на проекта, възложен с ПМС на БАН, „Разработване на политики, насочени към българите в чужбина“ – от членовете на Съвета, които участват в проекта.

5. Разни.

ХОД НА ЗАСЕДАНИЕТО:

При откриването и по т. 1 от дневния ред вицепрезидентът открои сред успехите на 2019 г. серията от студентски лаборатории в цялата страна при учащите се от български произход и последвалата Национална кръгла маса с представителите на академичните ръководство и няколко министерства, довели и до промяната в разпоредбите за университетското образование в България на студентите от български произход. Промяната вече има отглас навън, т. е. българските общности знаят вече, че България стана едно по-уютно място за учене, отколкото беше преди няколко месеца, обобщи вицепрезидентът.

По т. 2 от дневния ред Галина Дреновска, МОН коментира, че промените в ПМС № 103 следват три основни посоки и три целеви групи.

В едната са т. нар. традиционни български диаспори в държави като Украйна, Молдова, Косово, Албания, Македония, Сърбия. Там се запазват условията, при които младежите от български произход са кандидатствали досега, гарантира се отчетлив интерес към обучение в България въпреки засилената конкуренция от румънски, руски, турски университети в региона. Гражданите от българска народност, които са от изброените шест държави, няма да заплащат такси за обучение, като са приети и следват в български висши училища. Досега такава привилегия имаха само гражданите на Република Молдова и на Украйна. Младежите от всички останали държави, които кандидатстват по ПМС № 103, ще заплащат същите такси както българските граждани и ще ползват и другите привилегии на българските граждани: ще получават стипендии, ще ползват субсидиран достъп до общежития и до студентски столове, ще ползват субсидиран градски транспорт, ще имат правата на нашето социално и здравно осигуряване.

Второ, младежите, които имат българско гражданство, но живеят в чужбина, ще имат възможност да се обучават в български висши училища по реда за българските граждани, като ще бъдат привилегировани с правото на достъп до висше образование. С промяна в Наредбата за държавните изисквания за прием в българските висши училища се даде възможност матурата по български език, когато тя е бал-образуваща във висшите училища, да бъде заменена с матурата по местния език, плюс един сертификат за владеене на български език, който се издава от Департамента за езиково обучение на Софийския университет. Така се преодоля и пречката с балообразуващия изпит по български език и литература, каквато оценка със сигурност нямат дипломите от други страни.

Третата приета промяна е свързана с предварителния курс по български език, който българската държава ще заплаща на висшите училища. И досега висшите училища правеха такова обучение, но сега курсът ще бъде по-задълбочен, по-продължителен и най-вече гарантиран със средства от държавния бюджет. От всичко това българските кандидат-студенти, живеещи в България, няма да се чувстват ощетени спрямо българите, които се връщат от чужбина, за да учат в България. Тоест, и двете категории хора са поставени при едни и същи условия, отговарят на едни и същи изисквания и ползват едни и същи привилегии, осигурени от държавата и обезпечени със средства от държавния бюджет.

По т. 3 от дневния ред вицепрезидентът подчерта, че получава тревожни писма от различни български общности в чужбина, сигнализиращи за заплахи за изучаването на български език в средните училища, включително и за предстоящото окрупняване на териториалните единици в Украйна. В някои области с население от български произход този процес застрашава преподаването на майчиния език.

Коментари по темата направиха проф. Пламен Павлов, доц. Ана Кочева, Димитър Владимиров, проф. Искра Баева, Руслан Мъйнов, Севастиян Добрев, проф. Антоанета Христова и доц. Харалан Александров.

По т. 4 от дневния ред проф. Антоанета Христова като ръководител на проекта и доц. Харалан Александров споделиха впечатления от завършилите теренни проучвания в две от визираните в проекта 14 държави: Великобритания и Турция.

В края на заседанието вицепрезидентът разказа за инициативата да се предоставят изложба и експонати, свързани с живота и делото на поета-революционер Христо Ботев, в къщата в украинското село Задунаевка, където той е живял около година, докато е учителствал.